Иглика – жълта, Игличина, Аглика

Иглика-жълта (Primula officinalis, Primula veris) представлява многогодишно, тревисто, красиво цъфтящо растение. Известно е още с имената: Игличина и Аглика. Наричат я още "цветето на Христос". Класифицира се към семейството Игликови (Primulaceae). На латиница растението носи следните имена: fairy cups, cowslip primrose, key of heaven, key flower, palsywort, primrose. В Дания, игликата е традиционно използвана за лечение на епилепсия и гърчове.

Устройство на иглика

Игличината израства на височина до 25 см. Листната й маса се развива под формата на розетка. Листата са с изразено назъбен листен ръб, дълги от 5 до 15 см и 2-6 см широки, с яйцевидна форма и набръчкана повърхност. Прорастват с къси дръжки направо от корените. Оцветени са в тъмните нюанси на зелено-сивото. Коренището й е сиво-кафяво и от всичките му страни излизат белезникави коренчета. Цветоносното стъбло е безлистно и високо до около 20 см. Завършва с едри цветове, събрани на групички от по 10-30 на брой, образуващи чадъроподобно съцветие. Всяко цветче е с диаметър от 9 до 15 мм. Те носят различни нюанси на оцветяване в жълто. Цъфтят през април и май месец, а семената им узряват през юли и август.

Изображение: Picture taken by BerndH, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на иглика

Видът е разпространен в по-голямата част на умерения климатичен пояс на Европа и Азия. Губи се в северните ширини, за да се появи отново в северен Съдърланд и Орки и в Скандинавия. Среща се по ливади, гори, из храсталаци в планинските райони на цялата ни страна.

Жълтата иглика често хибридизира с други видове от род Иглика, например с Primula vulgaris. Ботаниците са открили най-малко двадесет и пет от тези хибридни форми в австрийските Алпи.

Използваема част на иглика

Използват се коренището с корените, цветовете и листата на растението. Корените могат да се прибират през пролетта или есента, като се изсушават за по-нататъшна употреба. Цветовете се събират при състояние на пълно разтваряне, без такива, които са увяхнали или неразтворени.

Химичен състав на иглика

Корените на жълтата иглика съдържат примулаверин и примеверин и техни фенолни агликони. Изсушените корени съдържат значителни количества тритерпенови сапонини, като примула киселина I / II. Тези вещества в надземната част на растението се установяват в чашелистчетата, като в тях доминиращи съединения са флавоноидите.

Други вещества открити в коренищата и корените на игликата са гликозиди, етерични масла, витамини (аскорбинова киселина и каротин), катехинови дъбилни вещества. Надземната част на растението съдържа дъбилни вещества, витамин C, провитамин A, флавоноиди.

Изображение: Chmee2, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на иглика

Свойства на билката

• отхрачващо;
• диуретично и потогонно;
• успокояващо нервната система;
• болкоуспокояващо;
• противовъзпалително;
• спазмолитично;
• седативно.

Жълтата иглика втечнява секретите в белия дроб и подпомага изхвърлянето им навън. В същото време увеличава стомашната секреция, което от своя страна подобрява процесите на храносмилане.

Съдържанието на сапонини в игликата, определя отхрачващото й действие, а салицилатите в нея имат болкоуспокояващи, противовъзпалителни и антипиретични ефекти.

Тритерпеноидните сапонини, установени в корена й са силно отхрачващо средство. Коренът притежава и леко диуретично, противоревматично и забавящо съсирването на кръвта действие.

Листата имат сходни лечебни свойства с корените на растението, но са с по-слабо действие.

Състояния и заболявания, при които се прилага

• простудни заболявания;
• кашлица;
• бронхит;
• коклюш;
• грип;
• неврози, нервни кризи, стрес, тревожност;
• диария;
• астма;
• спазми, парализи;
• ревматизъм;
• алергии;
• задържане на течности в организма.

Изображение: wikimedia.org

Игличината се прилага и при: оток в областта на носа и гърлото, главоболие, безсъние, хистерия, тремор, магарешка кашлица, подагра; невралгия, нервност и други оплакванията от страна на нервната система, отпадналост, скорбут, затруднено уриниране, възпаление на пикочните пътища.

Тя помага за ускоряване на диурезата, като по този начин участва в стабилизиране на сърдечната дейност. Това е причината да се включва в лечението на сърдечна недостатъчност.

Корените, изсушен и под формата на прах, се използват за лечение на хронична кашлица (особено такава, която е свързана с хроничен бронхит и катарална конгестия), грип и други фебрилни състояния.

В комбинация с корен от тинтява, бъз, върбинка и киселец, игликата се използва за поддържане на здрави синуси и лечение на синузит.

При бронхит, корен от иглика в комбинация с мащерка действа откашлящо и облекчава симптомите на заболяването, включително хрема.

Хомеопатично лекарство се прави от цялото растение. То се използва за лечение на бъбречни заболявания.

Начин на употреба

• запарка - 2 чаени лъжички иглика се добавят към 300 милилитра вряла вода и се оставят да киснат в продължение на половин час. Прецежда се и се пие 4-5 пъти по една кафена чаша през 2-3 часа;
• запарка от корени - ситно счукани корени в количество от 1 супена лъжица се заливат с 300 милилитра вряла вода. Така престояват в продължение на 30 минути. След прецеждане получената течност се приема в количество по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден;
• запарка от цветове и листа - количество от 8 до 10 грама билкова маса се залива с 500 милилитра вряла вода, като така престоява 15 минути. След което се прецежда и се приема в количество по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден.

Жълтата иглика в кулинарията

Сок от билката се е използвал при пърженето на вратига (друга билка).

Младите листа могат да се консумират сурови или варени в различни основни ястия и супи. В миналото испанците са ги добавяли към салати. От тях може да се прави и чай.

Цветовете - сурови или варени, също могат да се влагат в ястия, консерви или като гарнитура. Прилагали са се като ароматизираща съставка на вино и оцет. Декоративната и ароматизиращата им стойност са по-ценени в кулинарията, отколкото хранителните им качества.

Взаимодействие на жълтата иглика с лекарства

• препоръчва се повишено внимание при съвместен прием на иглика с антиконвулсантни и противовъзпалителни средства;
• да се приема внимателно и със сърдечни медикаменти;
• наличието на спазмолитични ефекти, резултат от употребата й, налагат внимателното й използване и със спазмолитици.

Взаимодействие на жълтата иглика с билки и добавки

• приемът й да се извършва с повишено внимание при съвместна употреба с други билки и добавки, притежаващи антиконвулсивни, хемолитични, спазмолитични и противовъзпалителни свойства;
• внимателно да се комбинира и с билки и добавки, оказващи влияние върху сърдечната дейност.

Изображение: Andreas Kretschmer, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Внимание!

Съдържанието на сапонини в растението определя появата на редки нежелани реакции като гадене и диария. За развитието на алергични реакции вероятно отговорни са фенолните съединения в него.

Странични ефекти при прекален прием на корен и коренища от жълта иглика - безсъние, отравяне, придружено от кожни проблеми, повръщане, диария, раздразнителност и отпадналост.

Не трябва да се използва по време на кърмене, от бременни жени, пациенти, които са чувствителни към аспирин, или такива, които приемат антикоагуланти лекарства като варфарин. Хемолитичните й качества, определят употребата й с повишено внимание от пациенти със заболявания на кръвта. Използвайте с повишено внимание и ако страдате от високо или ниско кръвно налягане.

При проявена алергия към билката, също не трябва да се употребява, дори в единични случаи.

Да се използва под лекарски контрол!

Заглавно изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons