Горицвет, Жълт божур, Зайчи мак, Кукувиче око, Слети коса, Опадикос

Горицвет, Жълт божур, Зайчи мак, Кукувиче око, Слети коса, Опадикос (Adonis vernalis) представлява многогодишно тревисто растение, което се класифицира към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Жълта котка, Жълта свиларка, Жълтоцвет, Кучи божур, Овче око, Отравниче, Пролетен горицвет, Фазаново око са други имена, с които растението е известно. Жълтоцветът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Широката употреба на растението като лечебно застрашава разпространението му. Немска комисия за терапевтична употреба на билкови лекарства, одобрява пролетния гороцвет за лечение на сърдечна аритмия и нервни заболявания.

Легенда за горицвета

В гръцката митология, Адонис е красив младеж, обичан от Афродита, който бил убит от диво прасе при лов. В единият вариант на легендата, Афродита превърнала тялото на Адонис в красиво цъфтящото растение, а в другия, там където се проляла кръвта на нейния любим поникнал горицвет.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Устройство на горицвет

Горицветът достига височина до 40 см. Има хоризонтално, силно коренище, с множество чернокафяви до черни корени. От него прорастват около 5-6 стъбла покрити с власинки. Стъбълцата имат изправен растеж, гъсто покрити са с листа и обвити в основата с кафяви люспи. Във връхната си част не са или са слабо разклонени. Листата са приседнали, широки, силно нарязани, приличащи на борови иглички.

Развива жълти цветове с големина от 4 до 5,5 см в диаметър, прорастващи по единично на върха на стъблото. Те са хермафродитни, като понякога могат да достигнат до 8 см в диаметър големина. Състоят се от 5 до 8 на брой чашелистчета, с дължина от 12 до 20 мм и ширина от 12 мм. Имат елипсовидна или яйцевидна форма, зеленикав цвят и влакнеста структура, покрити с власинки по външната повърхност. Венчелистчетата са на брой от 10 до 24, с дължина от 20 до 35 мм и широки от 5 до 12 мм, ярко жълти, с продълговато-елипсовидна форма, като във връхната си част са леко назъбени.

Цветното легло е конусовидно, като в долната му част спираловидно са разположени тичинките. Дръжката на всяка тичинка има дължина от 4,5 до 6 мм, жълти и без власинки, със жълти прашници. Цъфтежът е установен в края на пролетта - април и май месец. За разлика от пролетния горицвет, есенният (Adonis annua) цъфти в алени цветове съответно през есента.

Образува сборен плод с около 20 мм дължина и 12 мм широчина. В този плод се съдържат от 30 до 40 орехчета с обратно яйцевидна до овална форма и сивозелен цвят. Повърхността им е набръчкана, влакнеста, с подобно на кука връхче. Плодчетата се образуват и зреят през месеците май и юни.

Разпространение на горицвет

Ареалът на разпространение на растението обхваща цяла Европа и Западен Сибир. Вирее на надморска височина до 1100 метра при различни почвени и климатични условия. Среща се по пасища, ливади и каменисти места.

Използваема част на горицвет

За медицински цели се използва екстракт от цветовете на горицвета, включително при заболявания на сърцето. Иначе се употребява цялата надземна час на растение. Брането се осъществява когато то е образувало първите си плодчета и те са зелени. Откъснатите стръкове не трябва да се мачкат, защото при сушене плодовете по тях почерняват. Билката се бере в сухо време. Един килограм суха билка се получава от 5-6 килограма сурова.

Изображение: xulescu_g, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на горицвет

Надземната част на билката съдържа

• гликозиди (адинодозид, адонивернозид, цимарин, адинотоксин, адонитоксин, адонин, пикрадонидин);
• смоли;
• фитостерин;
• сапонини;
• витамин C;
• холин и др.

Лечебни свойства и приложение на кукувиче око

Билката се прилага основно при сърдечни заболявания. В допълнение често се използва като декоративно растение.

Свойства на кучи божур

• успокоява нервната система;
• диуретично;
• стимулиращо кръвния поток;
• кардиотонично;
• антиаритмично;
• съдосвиващо.

Състояния и заболявания, при които се прилага зайчият мак

• епилепсия;
• крампи;
• тиреотоксикоза;
• алкохолна психоза;
• сърдечни заболявания като: xpoничнa cъpдeчнa cлaбocт, нарушен сърдечен ритъм, сърцебиене, cъpдeчнa нeвpoзa;
• стенокардия;
• оток в резултат на сърдечна недостатъчност;
• атеросклероза;
• хистерия;
• пpeyмopa;
• ангина (приложение на хомеопатичното лекарство);
• хидроторакс;
• асцит;
• анасарка;
• главоболие;
• спазми, треска и психични разстройства;
• вертижен синдром;
• менструални смущения;
• шум в ушите;
• болки в гръбначния стълб.

Внимание!

Горицветът е отровно растение. Трябва да се използва само по лекарско предписание и контрол.

Отровността на растението може да доведе до следните нежелани ефекти в организма: повръщане, гадене, отпадналост, замаяност, сънливост, болки в корема (колични), аритмия, понижение на кръвното налягане, спиране на сърдечната дейност.

Не трябва да се приема от пациенти, страдащи от следните заболявания: язвa нa cтoмaxa, язва на  двaнaдeceтoпpъcтникa, гacтpит, eнтepoкoлит. Не се препоръчва за употреба и от деца, бременни и кърмещи жени.

Избягвайте употребата на горицвет при високи нива на калций и ниски нива на калий в организма.

Не приемайте горицвет едновременно със следните други медикаменти: дигоксин, калциеви добавки, кортикостероиди (дексаметазон (Decadron), хидрокортизон (Cortef), метилпреднизолон (Medrol), преднизон (Deltasone) и други.), хинидин, лаксативи (бисакодил (Correctol, Dulcolax), каскара, рициново масло (Purge), сена (Senokot) и други.), диуретици (хлоротиазид (Diuril), хлорталидон (талитони), фуроземид (Lasix), хидрохлоротиазид (HCTZ, HydroDiuril, Microzide) и др.).

Заглавно изображение: xulescu_g, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons