Дигоксин

Дигоксин е лекарство, което се използва за лечение на сърдечна недостатъчност и аритмия. Изследването измерва количеството дигоксин в кръвта. Сърдечната недостатъчност се проявява със застой на кръвта в крайниците, белите дробове и черния дроб, което причинява отоци, затруднено дишане и бърза умора.

Дигоксин се предписва, за да се облекчат някои симптоми на сърдечната недостатъчност. Той подобрява контрактилитета (способността да се съкращава) на сърдечната мускулатура, което помага за подобряване ефективността на сърдечната дейност. Дигоксин също помага за контрол на аритмиите (неритмична сърдечна дейност). Препаратът не може да излекува сърдечната недостатъчност или аритмия, които са хронични състояния, но помага за овладяването на симптомите им.

Нивата на дигоксин в кръвта трябва да се следят, защото лекарството е с малка терапевтична ширина - при ниски нива, може да се проявят симптомите на заболяването, а при висока концентрация дигоксина е токсичен. Приеманата доза дигоксин може да се наглася според резултатите от изследването.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследване нивата на дигоксин може да се направи:

• При симптоми на сърдечна недостатъчност - бърза умора, задух, едем (оток) по краката и ръцете

• Когато има симптоми на дигиталисова интоксикация - замаяност, зрителни смущения, повръщане, диария, неритмична сърдечна дейност, затруднено дишане

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не се изисква специална подготовка, но има значение кога сте взели последната доза дигоксин. Най-добре е да запишете часа на приема на последната доза и часа на вземане на кръвната проба и да ги представите на лекаря.

Метод на провеждане на изследването:

За изследването се взема кръвна проба чрез вкарване на игла във вена на ръката.

Какво ще усещате по време на изследването?

Когато ви вземат кръвна проба може да получите леко неприятно усещане при преминаването на иглата през кожата. Повечето хора не изпитват болка.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Сред рядко срещаните и леки усложнения от вземането на венозна кръв са хематом (малък кръвоизлив), флебит (възпаление на вената) и кървене от мястото на пункцията.

Резултати от проведеното изследване:

За терапевтична се приема концентрация на дигоксин в кръвта в интервала 0.5-2.0 ng/ml (нанограма/милилитър) при лечение на сърдечна недостатъчност. Някои по-нови проучвания показват, че за някои пациенти е достатъчна и концентрация от порядъка на 0.5-1.0 ng/ml. Препоръчителната доза за хора с аритмия е 1.5-2.0 ng/ml. При повечето пациенти симптомите се повлияват добре при такива концентрации.

Важно е да се отбележи, че при всеки пациент отговора на лечението с дигоксин е индивидуален. Също така трябва да се оценят и други фактори, като бъбречна функция и прием на други медикаменти. Ако няма подобрение от лечението или се проявяват странични ефекти, дозата се променя според нуждите на пациента.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма контраиндикации за провеждане на изследването. Важно е лекарят да бъде наясно с времевия интервал от приема на последната доза дигоксин до вземането на кръвната проба, за да се оценят правилно резултатите.