Бронх или бял дроб, с неуточнена локализация МКБ C34.9

Ракът на бронхите и белите дробове е едно от най-разпространените злокачествени заболявания. От него страдат предимно мъже на възраст между 45-65 години, като съотношението на заболеваемостта при мъжете и жените показва големи различия в отделните страни. Съотношението мъже/жени варира от 7:1 до 16:1. В България е 6:1.

Основен етиологичнен фактор, свързан със злокачествено новообразувание на бронх или бял дроб, с неуточнена локализация е продължителната експозиция на тютюнев дим - тютюнопушенето, което причинява до 80-90% от случаите първичен белодробен рак. Непушачите представляват 10-15% от случаите на рак на белия дроб и в тези случаи често се установява комбинация от генетични фактори, инхалиране (вдишване) на газ радон, наличие на професионални вредности (азбест, тежки метали, арсен, никел, хром, винилхлорид), атмосферни замърсители, пасивно пушене, хронични възпалителни белодробни болести.

Хистологичните форми на първичен белодробен рак са: сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином - 30% от случаите; аденокарцином (45%); дребноклетъчен карцином (20-25%); едроклетъчен карцином (15%); аденосквамозен карцином (1-4%); карциноми тип слюнчена жлеза (двата основни типа са аденокистичния и мукоепидермоидния карцином), карциноми със саркоматоидни, плеоморфни и саркоматозни елементи.

При поставяне на диагноза една четвърт от пациентите със злокачествено новообразувание на бронх или бял дроб, с неуточнена локализация нямат клинично проявени симптоми. В тези случаи туморите на белия дроб се открива при извършване на рентгенография на гръден кош по друг повод. При по-голяма част от хората се установяват симптоми, дължащи се на първичния тумор, на въздействието на метастатични тумори в други части на тялото или на паранеопластични синдроми, причинени от злокачественото новообразувание.

Клиничната картина на първичен рак на белия дроб се характеризира с поява на кашлица, кръвохрак, болки в гърдите и затруднено дишане (задух). Новопоявила се кашлица при пушачи или бивши пушачи, без да са налице обективни, обясняващи я причини, както и кашлица, която персистира продължително време и се влошава с течение на времето е суспектна (подозрителна) за рак на белия дроб.

Кръвохрак се среща при голяма част от заболелите. Проявява се като отделни жилки ясна кръв (hemoptysis) и в тези случаи се смята за ранен симптом. Когато е под формата на малиново желе, се смята за късен симптом.

Болките в гръдния кош се установява при 1/4 от болните. В началото са непостоянни тъпи и с напредване на заболяването се засилват и стават трайни. Най-силни са при развитие на инфекциозни усложнения и при прорастване към гръдната стена.

Задухът, обикновено, е резултат от блокиране на въздушния поток в част от белия дроб, събиране на течност около белите дробове (плеврален излив) или разпространението на тумора в белите дробове. Появата на хрипове или дрезгавост е резултата на запушване или възпаление на белите дробове.
Многократни рецидивиращи респираторни инфекции, като бронхит или пневмония, могат да бъдат признак на белодробен рак.

Симптомите на метастазирало злокачествено новообразувание на бронх или бял дроб, с неуточнена локализация зависят от местоположението и големината на метастазите. Около 30% до 40% от пациентите с рак на белия дроб имат симптоми на метастатично заболяване. Ракът на белия дроб най-често се разпространява на черния дроб, надбъбречните жлези, костите и мозъка. Метастазите в костите на скелета причиняват болка, като обикновено се локализират в гръбначния стълб (прешлени), бедрени кости и ребра.

Паранеопластичните синдроми са отдалечени, косвени ефекти, които не са свързани с директна инвазия на орган от туморните клетки. Те се причиняват от освободени от белодробния тумор ендокринни, ендокриноподобни субстанции, както и антигени, фиптопротеини, ензими.

При първичен белодробен рак се установяват следните паранеопластични синдроми:

• ендокринни - ексцесивен антидиуретичен синдром, синдром на Иценко-Кушинг;
• костно-скелетни - барабанни пръсти, хипертрофична белодробна остеоартропатия;
• невро-мускулни - карциноматозна миопатия, полимиозит, миастения, периферна невропатия;
• кожни - акантозис нигранс, дерматомиозит;
• сърдечно-съдови - мигриращ тромбофелбит, ендокардит;
• хематологични - анемия, фибринолитична пурпура;
• имунна супресия.

Диагнозата на злокачествен тумор на бронх или бял дроб, с неуточнена локализация налага извършването на комплекс от клинични, инструментални и образни методи на изследване. Основен метод в рутинната практика е рентгеновото изследване. Използват се всички съвременни рентгенови методи: рентгенография на бял дроб (анфас, профил), бронхография, компютърна томография (КТ-сканиране), по-рядко ангиопулмография. Диагнозата на първичния белодробния рак изисква патоморфологични доказателства, което се постига с помощта на биопсичните методи: фибробронхоскопия, торакоскопия, торакотомия, трансторакална тънкоигелна биопсия, биопсия на периферни лимфни възли, медиастиноскопия, медиастинотомия.

Лечението на злокачествено новообразувание на бронх или бял дроб, с неуточнена локализация е един от най-трудните проблеми в съвременната онкология. Прилагат се хирургично, лъчево, цитостатично лечение и имунотерапия.

Лечебната тактика се определя от хистологичния тип на карцинома, от локализацията на тумора, стадия на неговото развитие. Хистологично, с оглед на оперативното лечение, белодробният рак се разделя на недребноклетъчен и дребноклетъчен. Някои автори приемат, че недребноклетъчният рак е противопоказан за оперативно лечение, тъй като расте бързо и рано метастазира. В I и отчасти II стадий основният метод е хирургичният. При болни в III стадий се провежда лъчево лечение и химиотерапия.

Лъчелечението е показано при болни с дребноклетъчен карцином и при болни, при които оперативното лечение е противопоказано.

В момента се прилагат различни схеми на комбинирано химиолечение с няколко противотуморни препарата (doxorubicin, cyclophosphamide, cisplatin), а също и комбинирано химио-лъчелечение, хирургично-химио и хирургично-лъчево-химиолечение.

Профилактиката на белодробния рак е свързана с борба с тютюнопушенето, опазване на чистота на околната среда и профилактични прегледи на работещи в среда с професионални вредности.