Аневризма на абдоминалната аорта без споменаване на руптура МКБ I71.4

В 75 % от всички случаи на аортни аневризми се засяга абдоминалната аорта. Повече от 90 % от тях са под изхода на aa. renales. Аортни абдоминални аневризми (ААА) често се разпространяват до аортната бифуркация и могат да включат и aa. iliaca. Три - до четирикратно по-често ААА се среща при мъжете.

Атеросклерозата е най-честата причина за aневризма на абдоминалната аорта без споменаване на руптура като отлагането на липопротеини в интимата провокира макрофагеална активност и разрушава еластина на медията. Вродени нарушения на съединителната тъкан, вероятно стоят в основата на молекулни дефекти на медията и се срещат по-често при жени. Фамилната предиспозиция също може да е налице с вероятно полигенен дефект. Травмите на аортата и аортитите са по-редки етиологични причини.

Разкъсването на еластичния медиен компонент причинява слабост на съдовата стена и последваща аортна дилатация, което почти винаги води до аневризма на абдоминална аорта. Обичайно аневризмата нараства, тъй като напрежението върху стената нараства, а то е правопропорционално на радиуса и налягането, съгласно закона на Лаплас. Артериалната хипертония според същия закон ускорява процеса на дилатация. Често са налице формации на тромби, прикрепени към вътрешната стена с опасност за дистална емболизация, но от друга страна, тромбите увеличават стабилността на стената и намаляват изгледите за руптура. С нарастването на размера и налягането върху стената обаче, аневризмата може да руптурира.

Повечето болни с аневризма на абдоминалната аорта без споменаване на руптура са асимптомни. Усещането за пулсираща абдоминална маса предполага голяма аневризма. Силна и упорита болка може да подсказва експанзия на аневризмата или предстояща руптура. Може да се чуе шум или да има отслабнал или липсващ пулс на феморалната артерия поради съдово притискане от аневризмата или поради предшестваща периферносъдова болест.

При диаметър на аневризмата 6 см рискът от руптура е 50 %. Диагнозата се поставя чрез абдоминална рентгенография, ултразвуково изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и аортография.

ААА нараства средно с 0,2-0,5 см за година. Ръстът на нарастването за отделните индивиди е трудно предвидима и вариабилна. Рискът от руптура е по-голям при бърза експанзия на аневризмата, при аневризма с голям диаметър, но също е по-висок при жени с размери на аневризмата до 5 см, хипертоници, пушачи. Когато диаметърът достигне 6 см, рискът от руптура нараства до 50% за 1 г. и при диаметър 10 см - до 60%. Когато аневризмата стане симптоматична, смъртността сигнификантно нараства, а от друга страна, абдоминалните аневризми остават дълго асимптомни, не се разпознават и съответно не се лекува навреме.

Нехирургично лечение се прилага при диаметър на аневризмата под 5 см. Лекува се артериалната хипертония с бета - блокери и атеросклерозата със статини. Хирургичното лечение цели да се удължи животът на пациентите чрез превенция на руптурите. Възстановяването се състои в ексцизия на аневризмата и инсерция на синтетична протеза.