Вени на долния крайник (venae membri inferioris)

Венозната кръв от долния крайник се оттича по вени, които според локализацията си се разделят на повърхностни, дълбоки и комунициращи. Повърхностните венозни съдове лежат в подкожието на долния крайник, а дълбоките се разполагат субфасциално между мускулите, като съпровождат артериите. Комунициращите вени осъществяват връзка между повърхностните и дълбоките вени. Повърхностните вени са добре развити в областта на ходилото и подбедрицата, докато в областта на бедрото са по-слабо представени. Характерна особеност на вените на долния крайник е наличието на голям брой гъсто разположени клапи. Тази особеност на вените и дейността на мускулатурата на крайника са от основно значение за оттичането на кръвта към сърцето.

Повърхностни вени на долния крайник:

1. Повърхностните вени на ходилото формират добре развити венозни мрежи, разположени по стъпалната повърхност - rete venosum plantare pedis, и по дорзалната повърхност - rete venosum dorsale pedis. В областта на стъпалото на нивото на главичките на предноходилните кости се разполага венозна дъга - arcus venosus plantaris pedis. Тази дъга анастомозира с аналогична по разположение дъга по гърба на ходилото - arcus venosus dorsalis pedis. Двата клона на посочените по-горе дъги се продължават в маргинални вени, вървящи по медиалния и латералния ръб на ходилото. Те приемат притоци от дорзалната и стъпална венозни мрежи. Медиалната маргинална вена продължава своя ход в областта на подбедрицата вече като v. saphena magna, а латералната маргинална вена - като v. saphena parva.

2. Голямата подкожна вена - v. saphena magna, е непосредствено продължение на медиалната маргинална вена. Тя минава пред медиалния глезен и продължава по вътрешния ръб на големия пищял. В областта на коляното върви по медиалната му повърхност, след това се отклонява постепенно напред, като в областта на бедрото преминава по предно-медиалната му повърхност. В hiatus saphenus на бедрената фасция v. saphena magna пробива fascia cribrosa и се отваря в бедрената вена.

В ствола на голямата подкожна вена се вливат множество притоци от подкожните слоеве. В областта на подбедрицата тя анастомозира с v. saphena parva и с дълбоките венозни съдове. В своя краен участък в горната част на бедрото тя прием следните притоци:

• v. saphena accesoria - формира се от подкожни вени на вътрешната повърхност на бедрото;
• v. epigastrica superficialis - изхожда от подкожието на долната част на коремната стена;
• v. circumflexa superficialis ilium - води началото си от подкожните слоеве в областта на предното хълбочно бодило;
• vv. pudendae externae - по тях се оттича кръвта от подкожието на външните полови органи - пенис (клитор) и скротум (големи срамни устни).

3. Малката подкожна вена - v. saphena parva, започва като латерална маргинална вена, минава зад външния глезен и продължава нагоре по задната повърхност на подбедрицата, в началото по латералния ръб на Ахилесовото сухожилие, а по-нагоре по срединната линия. В средната трета на подбедрицата тя преминава между двата листа на подбедрената фасция и се разполага между двете глави на m. gastrocnemius. В участъка на задколянната яма венозният съд преминава подфасциално и се разделя на два клона. Единият клон е нейно непосредствено продължение и се влива във v. poplitea, а другият се влива в началото на v. profunda femoris или в тънък и непостоянен венозен съд - v. femoropoplitea.

Дълбоки вени на долния крайник:

1. Дълбоките вени на ходилото вървят по две и придружават едноименните артериални съдове. В областта на стъпалото вените на пръстите се групират по две и образуват vv. metatarsales plantares, които съпътстват едноименните артерии. От тях се отделят перфорантни клончета към гърба на ходилото, а те се отварят в дълбока венозна дъга - arcus venosus plantaris profundus. Последната се продължава в латералните плантарни вени, които в задната част на стъпалото се обединяват с медиалните плантарни вени и формират vv. tibialis posteriores. По гърба на ходилото дълбоките вени се сливат и дават началото на vv. tibiales anteriores.

2. Дълбоките вени на подбедрицата са представени от по два венозни съда, съпровождащи едноименните артерии. Те приемат венозни притоци от мускулите, фасциите и костите в областта на подбедрицата.

3. V. poplitea (задколянна вена) се образува при горния отвор на canalis cruropopliteus в резултат на обединяването на предните и задните vv. tibiales. Тя преминава през fossa poplitea, като се разполага от задната страна на едноименната артерия. При долния отвор на адукторния канал тя продължава като бедрена вена - v. femoris. В задколянната вена, освен v. saphena parva, се вливат и vv. geniculares, носещи кръв от колянната става.

4. V. femoris е непосредствено продължение на задколянната вена. Началният й участък се разполага в canalis adductorius от задно-латералната страна на едноименната артерия. По-нагоре тя преминава в trigonum femorale, постепенно променя положението си спрямо бедрената артерия и в горната част на бедрото лежи от медиалната й страна. Притоците на бедрената вена показват индивидуални особености и вариабилност. В повечето случаи в нея се вливат следните големи притоци:

• v. profunda femoris - най-дистално разположения приток, който обединява vv. perforantes;
• vv. circumflexae femoris laterales - вени с голям калибър, събиращи кръв от предните участъци на бедрото;
• vv. circumflexae femoris mediales - по-малки по калибър вени, съответстващи на едноименната артерия.

Комунициращите вени на долния крайник - vv. communicantes, осъществяват връзка между повърхностните и дълбоките венозни съдове. В подбедрицата се разполагат приблизително 20 такива вени, докато в областта на бедрото се открива само една вена, която е наречена комуницираща вена на canalis adductorius. Тези вени свързват повърхностни с дълбоки вени директно или посредством техни притоци. Комунициращите вени съдържат клапи, които пропускат венозна кръв само в една посока - от повърхностните към дълбоките.

Перфорантните вени - vv. perforantes, се наричат още глезенни перфоратори или вени на Кокет. Тези вени се разполагат в областта на медиалния глезен и се формират от малки кожни и подкожни вени, които нямат пряка връзка с другите подкожни вени на подбедрицата. След формирането си те вървят в дълбочина се отварят в дълбоките вени. Счита се, че при поява на клапна недостатъчност на тези вени кръвта от повърхностните малки вени, които ги образуват, не може да се оттича и се създават условия за поява на кръвен застой, причина за развитието на трофични язви.