Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62
Тестисът (testis) представлява чифтен орган с цитогенна (в него се образуват сперматозоиди) и инкреторна функция (секретира тестостерон). Интраутробно са разположени в корема, от къде постепенно слизат надолу през ингвиналния канал и след раждането на детето се установяват трайно в скротума (мъдница). Тестисите притежават овална форма, размери при възрастните: 40-45 мм дължина, 20-30 мм дебелина и сагитален размер 25-35 мм. Левият тестис обикновено е малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Върху задния ръб на тестиса се разполага надсеменникът (epididymis).
Подробна информация относно анатомично устройство на тестиса може да прочетете при:
Злокачествено новообразувание на тестиса се срещат рядко. Най-често боледуват мъже между 20 и 40 годишна възраст.
Според данни на Националния институт по ракови заболявания на САЩ от 17 географски области, средната годишна заболеваемост от рак на тестисите за периода 2002-2006 е 5,4 на 100 000 души. У нас всяка година се диагностицират 100-150 нови случая.
Епидемиологични проучвания, публикувани между 1980 и 2002 г., показват ясна тенденция към увеличаване на честотата на раковите заболявания на тестиса в по-голямата част от индустриализираните страни в Северна Америка, Европа и Океания. Разлики в заболяемостта са наблюдавани между съседни страни (2,5/100 000 случаи във Финландия срещу 9,2/100 000 случаи в Дания), както и между регионите на една и съща страна (2.8-7.9/100 000 за територията на Франция). Не са наблюдавани значителни разлики в честотата и тенденциите сред етническите групи.
Етиологията на злокачествено новообразувание на тестиса е неизвестна, но съществуват редица конгенитални и придобити предразполагащи фактори:
- гонадна дисгенезия;
- ненормално разположен тестис - крипторхизмът (задържан тестис) се свързва с 20-40 пъти по-висока честота на заболеваемост от рак на тестиса;
- нарушен хормонален баланс - смущения по оста хипоталаму-хипофиза-гонади и промени в нивото на половите хормони;
- травма, при която има разрушаване на семенните каналчета;
- хронична травма при някои професии;
- атрофия на тестиса.
Злокачествените (малигнени) неоплазии на тестиса се делят на 2 основни групи:
- герминативни тумори - 97%;
- негерминативни - 3%.
Негерминативните тумори, макар и много редки, се представят от тумори на гонадната строма - лайдигов, сертолиев, смесен и гонадобластом.
Герминативните тумори се делят на семиномни и несеминоми тумори.
Семиномните се представят с три форми:
- класически семином;
- анапластичен семином;
- сперматоцитарен семином.
Несеминомни тумори се подразделят на:
- ембрионален карцином;
- тератом;
- хориокарцином;
- смесени тумори;
- интралубуларни или карцином.
Определянето на клиничния стадии на заболяването има основна роля в избора на терапевтичен подход.
TNM (tumor, nodus, metastasis) класификация на злокачествено новообразувание на тестиса:
1. T - първичен тумор:
- T0 - не се доказва клинично първичен тумор;
- T1 - тумор с малки размери, ограничен в тестиса без съдова или лимфна инвазия, или тумор инфилтриращ tunica albuginea без засягане на tunical vaginalis;
- T2 - тумор, ограничен в тестиса със съдова или лимфна инвазия, или тумор, инфилтриращ tunica albuginea с ангажиране на tunica vaginalis;
- T3 - туморът обхваща семенната връв с или без съдова/лимфна инвазия;
- T4 - туморът обхваща скротума с или без съдова/лимфна инвазия.
2. N (nodulus) - лимфни възли:
- Nx - не се установяват увеличени лимфни възли;
- N0 - не се установяват лимфографски или КТ данни за метастази в регионални лимфни възли;
- N1 - единични или множествени метастази в регионални лимфни възли с размери под 2 см;
- N2 - единични или множествени метастази в регионални лимфни възли с размери над 2 см и под 5 см;
- N3 - лимфни метастази с размери над 5 см.
3. M - далечни метастази:
- M0 - не се установяват далечни метастази;
- M1 - наличие на далечни метастази;
- M1a - наличие на метастази в далечни лимфни възли или белодробни метастази;
- M1b - наличие на метастази в други далечни органи.
Удобна за клиничната практика е следната класификация, отразяваща еволюцията на злокачествено новообразувание на тестиса:
- I стадий - тумор разположен в тестиса;
- IIA стадий - тумор с метастази в ретроперитонеума до 2 см;
- IIB стадий - тумор с метастази в ретроперитонеума от 2-5 см;
- IIC стадий - тумор с метастази в ретроперитонеума над 5 см;
- III стадий - метастази извън ретроперитонеума - бял дроб, черен дроб, мозък, бъбреци и т.н.
Клиничната картина в началото на туморното заболяване в твърде оскъдна. При голяма част от болните първия симптом е увеличаване обема на тестиса. То настъпва без видима причина и при опипване се установява грапавина (възловидност), която обикновено е неболезнена. В някои случаи тестисът става твърд. Болката в тестиса е по-рядко срещаш се симптом и се явява в случаите, когато са се увеличили неговите размери или когато туморът прораства в околната тъкан. Заболяването може да се придружи от симптоматично хидроцеле или хематоцеле.
При безсимтомно протичане на туморния процес в първичното огнище понякога е налице поява на гинекомастия. Тя възниква в резултат на неравномерна секреция на андрогени и естрогени и повишаване на хорионгонадотропния хормон.
Симптомите характерни за метастази са главно болки в поясната област, в подребрията и около пъпа. Много често в тези области се опипват туморни образувания, изхождащи от парааорталната лимфна верига. В някои случаи е възможно заболяването да започне като бъбречна колика.
Диагнозата на злокачествено новообразувание на тестиса се поставя въз основа на: разпита на болния (анамнеза), физикалното изследване на болния (палпация), ехография, рентгено-контрастни изследвания, изследване на туморни маркери. За поставяне на точна диагноза, а по-късно и за контрол на лечението има повишаването на човешкия хорионгонадотропин и алфа-фетопротеин при несеминомните тумори, докато при чистите семиноми и доброкачествените тумори тези маркери остават непроменени. Рентгено-контрастните изследвания включват венозна урография, лимфография. КАТ (компютърна аксиална томография) замества в голяма степен лимфографията, тъй като методът е неинвазивен, с висока степен на достоверност и визуализира близки и далечни метастази.
Лечението на злокачествено новообразувание на тестиса е комплексно и включва:
1. Оперативно лечение - отстраняване на засегнатия тестис и последваща лимфна дисекция на парааорталните лимфни възли.
2. Лъчелечение - основен метод на лечение на семиномните и някои несеминомни тумори. Предхожда от химиотерапия.
3. Химиотерапия - основен адювантен метод на лечение след оперативното премахване на засегнатия от тумора тестис. Прилагат се следните химиотерапевтици - цисплатина, винбластин, циклофосфамид.
Прогнозата при туморите на тестисите значително се подобри през последните години. Това се дължи на химиотерапията и радикалното оперативно лечение. Посредством тях преживяемостта над 5 години е над 95 %, независимост вида и стадия на заболяването.
Подробна информация за злокачествените тумори на недесцендирал и десцендирал тестис може да прочетете при:
Видове Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62
Симптоми и признаци при Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62
- Повръщане
- Гадене
- Главоболие
- Коремна болка
- Безсимптомно протичане на заболявания
- Повишена телесна температура
Коментари към Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62