Недесцендирал тестис МКБ C62.0

Аномалиите в положението на тестиса биват крипторхизъм (ретениран тестис) и ектопия на тестиса.
Мъжките полови жлези (тестиси) първоначално се развиват в поясната област, откъдето по време на ембрионалния период на вътреутробно развитие се придвижват надолу и преминавайки през ингвиналния канал, до раждането се спускат в скротума. Ако в този процес на спускане тестисите се задържат в коремна кухина, слабинния канал или в областта на tuberculum pubicum, се говори за retentio testis. Ектопията на тестиса представлява състояние, при което след излизането от слабинния канал, тестисът не достига крайната си локализация - скротум. Задръжката на тестисите може да бъде едностранна или двустранна.

Подробна информация за аномалиите в положението на тестисите може да прочетете при:

• Q53 Недесцендирал тестис

Злокачествените тумори на тестиса представляват 2-3% от всички неоплазии, засягащи мъжкия пол. Честотата им при мъже с недесцендирал тестис е от 3 до 48 пъти по-висока в сравнение с останалата популация. При 5-20% от пациентите с едностранно задържан тестис възниква тумор на контралатералния, нормално десцендирал тестис.

Като основен рисков фактор за развитието на злокачествено новообразувание на недесцендирал тестис се приема аномалната им локализация - ретениран тестис и ектопичен тестис.

Патоморфологично туморите се разделят на:

• герминативни тумори (семиномни и несеминомни) - 97%;
• негерминативни тумори - 3 %.

Хистопатологичните отнасяния на туморите на задържания тестис при възрастни се определят от мястото на задръжка. При вътрекоремна локализация семиномите представляват 93% от всички неоплазии, докато при ингвинална локализация тяхната честота е порядъка на 63%.

Клиничният стадии на малигномите на тестиса определя терапевтичния подход и прогнозата на заболяването. За тази цел в клиничната практика се използва TNM (T-tumor, N-nodus, M-metastasis) класификацията.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на недесцендирал тестис е нехарактерна. Често първият симптом е поява на неболезнена подутина в хипогастриума или ингвиналните области с давност от няколко месеца. В редки случаи заболяването може да се презентира с картина на остър хирургичен корем, следствие на интраабдоминално разпространени на тумора. В медицинската литература се посочват случаи, при които инициален симптом е появата на супраклавикуларна лимфаденопатия (метастази в надключични лимфни възли). Други неспецифични симптоми са тъпа болка и дискомфорт в хипогастриума, немотивираната загуба на тегло, анорексия, обща отпадналост, лесна уморяемост, анемичен синдром.

Диагнозата на злокачествен тумор на недесцендирал тестис се основава на:

• данни от анамнезата за наличен задържан тестис и давността на субективните оплаквания;
• установено при физикалния преглед туморно образувание в областта на хупогастриума;
• образни методи на изследване - ехография на коремна кухина, торакоабдоминална компютърна томография, ЯМР;
• лапароскопия с прицелна биопсия и хистологична верификация на тумора.

Лечението на малигнените неоплазии на ретениран тестис и ектопичен тестис включва три основни терапевтични подхода:

• оперативна резекция на засегнатия тестис;
• лъчетерапия;
• химиотерапия.

Лъчелечението и химиотерапията обикновено се прилагат като адювантни методи с цел намаляване на постоперативните рецидиви и лечение на метастатично заболяване. Химиотерапията се провежда по схема като включва следните химиотерапевтици: Цисплатина, Етопозид, Блеомицин.

Прогнозата на туморното заболяване се определя от клиничния стадий при поставяне на диагноза и успеха от проведеното лечение. Пет годишната преживяемост в ранните стадии (I, IIb) e 69%, докато в по-напреднали случаи този процент е 33%.