Злокачествено новообразувание на тестис, неуточнено МКБ C62.9

Раковите заболявания на тестиса представляват злокачествени образувания, произхождащи от различни клетки на мъжките полови жлези. Те се делят на два типа - герминативни и негерминативни тумори. Възникват най-често във възрастта между 15-35 години и съставляват 2-3% от злокачествените неоплазии, засягащи мъжкия пол. В България годишната заболеваемост е от порядъка на 5,3 на 100 хил. мъже.

Злокачествено новообразувание на тестис, неуточнено остава с неизяснена етиология. Епидемиологични и клинични данни посочват различни наследствени и придобити фактори, които увеличават риска от възникване на малигнен процес в този орган. Рискови фактори представляват: крипторхизма (задържан в корема тестис), гонадната дисгенезия, атрофия на тестисите, хормонален дисбаланс, наследствената предиспозиция, химични канцерогени, хронична травма, орхити.

Герминативноклетъчните тумори на тестисите възникват от епителите клетки на семенните каналчета и съставляват 97% от всички гонадни малигноми. Патоморфологично се разделят на два основни хистологични варианти - семиномни и несеминомни тумори.

Негерминативните тумори се срещат рядко (3%) и произхождат от стромални клетки на гонадите.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на тестиса, неуточнено се характеризира с увеличаване обема на засегнатия тестис, което в повечето случаи не причинява болка или дискомфорт. При опипване тестисът е възловат с неравна повърхност и нееднородна консистенция. С напредване на малигнения процес и прорастване на тумора извън границите на тестиса се може да се появи болка и тежест в скротума, перинеум, долна трета на корема (хипогастриум) и кръста. При засягане на уретерите (пикочопроводите) се установяват болки, подобни на тези при бъбречна криза. В част от случаите (5-12%) може да се появи гинекомастия - двустранно увеличение на млечните жлези.

Туморите на тестиса метастазират по лимфен и кръвен път. Наличието на разсейки в бели дробове се манифестира с поява на суха кашлица, задух, понякога с отделяне на кървави храчки. Могат да се появят, също така, симптоми от страна на храносмилателна система - анорексия, гадене, повръщане хематемеза, мелена, костни болки, симптоми от страна на централната и периферната нервни системи.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на тестис, неуточнено се основава на:

• данни от разпита на болния относно давността на оплакванията, техния характер, данни за предишно туморно заболяване на другия тестис;
• физикален преглед - установява промяна в размера, формата, и плътността на тестиса;
• образни методи на изследване: ехография, КАТ, ЯМР;
• изследване на туморни маркери - алфа фетопротеин, човешки хорионгонадотропин (bHCG);
• хормонални и стандартни кръвни изследвани.

Съвременното лечение на туморите на тестиса е мултимодално. Основно е хирургичното лечение - радикална орхиектомия. След оперативното отстраняване на засегнатия тестис, в зависимост от степента на разпространение на тумора и хистологичния му вариант, се назначава адювантна лъчетерапия или полихимиотерапия.

С цел профилактика се препоръчва самостоятелен преглед всеки месец, като при опипване се следи за увеличение размера на тестиса, промяна в плътността и наличие на възеловидна, грапава повърхност.

Прогнозата на онклогичните заболявания на тестисите се определя от клиничния стадий на злокачествения процес и хистологичните характеристики на тумора. 5 годишната преживяемост в повечето случаи е над 95%.