Десцендирал тестис МКБ C62.1

Ракът на тестисите е най-честия солиден злокачествен тумор при млади мъже. Туморите на тестиса се нареждат на четвърто място сред неоплазмите на урогениталния тракт и съставляват 0,5-3% от всички онкологични заболявания при мъжкия пол. В България през 2010 година са диагностицирани 192 нови случая по данни на Националния раков регистър. Честотата на заболяването у нас е около 5,3 на 100 000 души.

Неоплазиите на тестисите могат да възникнат във всяка възраст, но най-често се засяга възрастта между 15 и 35 години. Наблюдава се втори пик на заболеваемостта след 60 годишна възраст. Семиномът се среща рядко при момчета на възраст под 10 години, но е най-често срещаният хистологичен вариант при мъже над 60 години.

Етиологията на злокачествено новообразувание на десцендирал тестис (скротален тестис) не напълно изяснена, но са установени редица състояния, които увеличават риска за възникване на неопластичен процес в този орган.

Водещи рискови фактори са:

• задържан или ектопичен тестис - аномалиите в положението на тестиса представлява съществен рисков фактор, като рискът остава висок дори и след оперативна корекция на дефекта;
• хронична травма при някои професии;
• гонадна дисгенезия и атрофия на тестиса;
• генетични синдроми, при които се засягат тестисите (синдром на Клайнфелтър);
• фамилна анамнеза за тестикуларен рак на близки родственици;
• възраст между 15 и 35 години.

Злокачествените новообразувания на десцендирал тестис са разделени в две основни групи:

• герминативно клетъчни тумори - произхождат от епитела на семенните каналчета и са най-често срещания хистологичен вариант (97%).
• негерминативно клетъчни тумори - възникват от гонадната строма и съставляват 3% от туморите на тестиса.

Герминативно клетъчните тумори се делят на семиномни и несеминомни. Хистологичните варианти на семиномните са три - класически, анапластичен и сперматоцитарен. Несеминомните тумори биват тератом, хориокарцином, ембрионален карцином, смесени и интралобуларни тумори.

Клиничните стадии на заболяването и TNM класификацията са посочени в главната рубрика - C62.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на десцендирал тестис, в началото на заболяването, е оскъдна. Най-честият инициален симптом е появата на възелче, неболезнена подутина или увеличаване обема на единия тестис. По-рядко се установява болка в тестиса, резултат от значително уголемяване на тестиса или ангажиране на съседни структури. В някои случаи начални симптоми са появата на тежест и тъпа болка в хипогастриума (долна 1/3 на корема). Туморното заболяване може да се придружи от вторично хидроцеле или хематоцеле. При палпация се установява възловидно образувание в единия тестис с твърда консистенция и грапава повърхност.

При липса на симптоми от страна на първичното туморно огнище, в някои случаи се установява гинекомастия (увеличаване на гърдите при мъже), която се дължи на нарушение в секрецията на андрогени, естрогени и повишена секреция на човешки хорионгонадотропин (bHCH) при герминативно клетъчните тумори.

При дисеминиране на тумора извън границите на органа се установяват метастази по лимфен и кръвен път. Симптоми на лимфна дисеминация са появата на болки в поясна, подребрена област или около пъпа. В тези области могат да се палпират туморни образувания, произхождащи от парааорталните лимфни възли. При хематогенно разпространение се установяват симптоми от страна на засегнатия орган.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на десцендирал тестис се поставя на базата на данни от анамнезата, обективния статус, клиничните и параклинични изследвания. В голяма част от случаите туморите се откриват от пациента при самонаблюдение или случайно при преглед по друг повод.

Диагностичните методи, влизащи в съображение при доказване на заболяването са:

• лабораторни изследвания на кръв (хематологично, биохимично, хормонално) и урина;
• ултразвуково изследване на тестиси, таз и коремна кухина;
• торакоабдоминална компютърна томография;
• ядрено-магнитен резонанс;
• биопсия и хистологично изследване;
• туморни маркери - алфа-фетопротеин, човешкия хорионгонадотропин (b-ЧХГ) имат значение за поставяне на диагноза и контрола на лечението при несеминомните тумори.

В диференциалната диагноза на рака на тестиса трябва да се имат предвид всички заболявания на скротума и неговото съдържимо:

• торзио на тестиса;
• епидидимит;
• хидроцеле;
• хематоцеле;
• варикоцеле;
• сперматоцеле;
• травма на тестисите - често се явява отключващ момент.

Лечението на злокачествено новообразувание на скротален тестис се определя от клиничния стадий на заболяването (степента на разпространеност на злокачествения процес), възрастта на пациента и неговото общо състояние.

Основният терапевтичен метод е хирургичното отстраняване на засегнатия от тумора тестис - разширена орхифуникулектомия. Адювантни методи на лечение са лъчевата терапия и химиотерапията. Лъчелечението има успех при семиномните и някои несеминомни тумори, което се предхожда от химиотерапия.

Основният адювантен метод на лечение след орхифуникулектомия е химиотерапията. Полихимиотерапията включва цисплатина, винбластин, циклофосфамид, блеомицин, адриамицин в различни комбинации и схеми.

Прогнозата на рака на тестисите значително се подобрява през последното десетилетие, което се дължи на съвременните диагностични методи, напредъкът в химиотерапевтичното лечение и радикалните оперативни техники. 5-годишната преживяемост е над 95%.