Апендикс

Апендиксът, appendix vermiformis, е червеобразен израстък, който притежава опорак, mesoapendix и съдържа лумен. Започва от илео-цекалната клапа, където се събират трите надлъжни мускулни ленти на сляпото черво, които продължават в надлъжната мускулатура на апендикса.

Апендиксът представлява закърняла част на силно развитото сляпо черво при тревопасните животни. При тревопасните животни в него се разграждат някои съставки на растителната храна с помощта на бактерии. Добре оформен апендикс има само при човека и човекоподобните маймуни. При месоядните животни или липсва, или показва крайно слабо развитие.

Като всеки рудиментарен (закърнял) орган, апендиксът показва вариабилност в развитието си. Средната му дължина е 7-8см. Рядко, но не е изключено да има апендикс под 2см или дори да липсва.

Апендиксът е особено вариабилен по своето разположение:

При низходящо положение, апендиксът се насочва надолу и достига входа на малкия таз. Възможно е апендиксът да навлезе в малкия таз и при възпаление да срастне с пикочния мехур, правото черво, женските полови органи и други. Низходящото положение на апендикса се среща в 40-50% от индивидите.

При латерално възходящо положение, апендиксът се извива нагоре, странично и се разполага между страничната коремна стена и сляпото черво.

При медиално положение, апендиксът се насочва в медиално направление и попада между гънките на тънкото черво.

Възможно е и задно възходящо положение, при което апендиксът се разполага зад цекума и нагоре.

Голямото количество на лимфни фоликули дава основание, дава основание апендиксът да се смята за лимфоиден орган.