Ултразвуково изследване на каротидни артерии

Ултразвуковото изследване на каротидни артерии е високо ефективен метод за диагностика, който позволява да се идентифицират цял набор от структурни изменения на сънните артерии: атеросклеротични увреждания, стеноза (стеснение), нарушение на проходимостта на съдовете (включително свързани с остеохондроза), аномалии в развитието на кръвоносните съдове и други.

Чрез конвекционалния ултразвук можем да оценим анатомичната структура и диаметъра на каротидната артерия, както и степента на обструкция (запушване) на кръвоносния съд, а ултразвуковия доплер показва притока на кръв в съдовете.

Изследването служи като скрининг за атеросклеротични плаки, една от основните причини за инсулт при пациенти без оплаквания.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Ултразвуковото изследване на каротидни артерии най-често се провежда при пациенти със следните заболявания:

• Прекаран инсулт
• Транзиторни исхемични атаки
• Вертебробазиларна недостатъчност – dropp attacks
• Синкоп - припадък 
• Васкулити
• Травми в областта на шията
• При доказана атеросклероза на сънните артерии, неподлежаща на оперативна интервенция.
• За оценка на ефекта от приложеното лечение
• При съмнение за стил-синдром
• Съмнение за дисекация на артериалните съдове
• Съмнение за вродена или придобита съдова аномалия
• Съмнение за хематоми, дисекация на артерията
• Контрол при поставяне на стент - предоперативно и постоперативно.

При пациенти без доказани заболявания методът се прилага, когато са налице следните симптоми:

• Често главоболие
• Пулсации в областта на главата или шията
• Шумове в областта на шията
• Шум в ушите
• Световъртеж, главозамайване, нарушение на равновесието
• Нарушение на паметта и концетрацията
• Невъзможност или затруднения за справяне с интелектуален труд
• Загуба на съзнание
• Притъмняване или поява на „мушички“ пред очите

Необходима ли е предварителна подготовка?

За ултразвуковото изследване на каротидни артерии не е необходима специална предварителна подготовка.

Желателно е поне 2 часа преди процедурата да не се приемат тонизиращи напитки - кафе, черен чай и алкохол. Препоръчително е да се въздържате от пушане и хранене преди изследването.

Непосредствено преди процедурата трябва да премахнете аксесоарите в областта на шията, така че изследваната зона да бъде достъпна.

Метод на провеждане на изследването:

Изследването на каротидните артерии се извършва от лекари – съдови хирурзи, ангилози или невролози.

При ултразвук на каротидите пациента заема легнало положение.  Главата се обръща на противоположната на изследването страна, така че каротидната артерия да е достъпна за прегледа. Лекарят нанася гел върху шията в областта на сънните артерии и придвижва трансдюсера напред и назад по повърхността на кожата докато се получат желаните изображения. След като приключи изследването гелът се забърсва.

Първо с ултразвуковото изследване се определят дълбочината, хода на артерията, нивото на което се разделя на външна и вътрешна, след това се включва доплера с които се проследява кръвотока и се визуализират промените в съдовата стена.

При доплеровата сонография се оценява качеството на кръвотока през сънните артерии, базирайки се на ефекта на Доплер за отражение на вълните от движещите се еритроцити.

По време на изследването на каротидните артерии с ултразвук с помощта на B-mode ехография се измерва дебелината на вътрешния слой (наречена интима) на артериите. Задебеляването на интимата (intima media thickness) се смята за начален период на развитие на атеросклеротичен процес.  Този показател е в пряка зависимост от риска от инфаркт на миокарда и инсулт и има значително прогностично значение.

Какво ще усещате по време на изследването?

Изследването на каротидните артерии с ултразвук е безболезнено изследване. По време на процедурата може да усетите лек настиск в областта на каротидните артерии. При наличие на възпаление, изследваната област може да е болезнена.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Ултразвуковото изследване не се свързва с риск за здравето на изследвания.

Резултати от проведеното изследване:

Нормални стойности:

Доплеровата сонография на каротидни артерии, позволява да се измери скоростта на кръвния ток и размера на стенотичната плака, а също така нейната консистенция. Изследването разкрива дори най-ранните признаци на съдова аневризма (разширение), способства да се провери за наличие на съдови анастомози и да се открие причината за спазъм на кръвоносните съдове.

Отклонения от нормата:

Патологичните резултати при ултразвук на каротидни артерии могат да се дължат на:

• Нестенозираща атеросклероза, стенозата е не повече от 20%. Най-често се дължи на стабилна плака със запазен ендотел, гладка, неразязвена и хомогенна повърхност, които не са опасни за развитие на емболични мозъчни инсулти. Ако се установи лека стеноза, трябва динамично да се проследява. В случай, че стенозата прогресира или се появят леки симптоми на неврологичен дефицит, трябва да се извърши ангиография за определяне индикациите за оперативно лечение.
• Стенозираща атеросклероза: в повечето случаи става въпрос за нестабилна атеросклеротична плака. Тя е с неравна, хетерогенна повърхност, с наличие на улцерации, понякога и калциеви отлагания. Такава плака трябва да се оценя като възможен източник на емболия, която да причини инсулт. При критични стеснения над 70% се касае за симптоматична стеноза на каротидната артерия и се провежда оперативна интервенция – каротидна ендартеректомия или неоперативна – перкутанна транслуминална ангиопластика със стентиране.
• Васкулит - проявява се като изменение и удебеляване на стените на съдовете от дифузен характер 

• Аневризма на каротидната артерия е състояние, при което се наблюдава торбовидно ограничено разширение на стената на кръвоносния съд - образува се аневризмен сак, засягащ всички елементи на съдовата стена
• Артериовенозна малформация
• Стеснение на лумена на артерия каротис може да възникне като последствие от патологични процеси в съседните на артерията меки тъкани, които упражняват натиск върху нея. Такива могат да бъдат възпалителни огнища, туморни образувания, лимфаденити или травматични кръвоизливи.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Провеждане на изследването би било затруднено при пациенти с травми, наранявания или операции в областта на шията.