Липиди в кръвта

Изследването на липиди в кръвта е тест, с помощта, на който се измерва количеството на холестерол и триглицериди.

Холестерола, който се намира в кръвта е свързан с протеин. Този комплекс от хоплестерол и протеин се нарича липопротеин. Липопротеиновият (липидният) анализ на кръвта включва изследване на нивата на общия холестерол, LDL-холестерола, HDL-холестерола, VDRL-холестерол и триглицеридите.

• Холестерол – организма използва холестерол за изграждане на клетките и за производство на хормони. Наличието на повишени нива на холестерол в кръвта може да доведе до образуване на плаки и запушване на артериите, което повишава риска от инфаркт и инсулт.

• HDL-холестерол – подпомага отстраняването на липидите от тялото чрез свързването му с тях и пренасянето им до черния дроб за елиминиране. Този холестерол се нарича още „добър холестерол”. По-високите нива на HDL-холестерол може да понижи риска от развитие на инфаркт и инсулт.

• LDL-холестерол – пренася голямо количество липиди и малко количество протеини от черния дроб към други части на тялото. Този холестерол се нарича още „лош холестерол”. По-високите нива на LDL-холестерол може да повишат риска за развитие на инфаркт и инсулт.

• VLDL-холестерол – съдържа минимално количество протеин. Основната му роля е свързана с разпространението на триглицеридите, образувани в черния дроб. Високите нива на VLDL-холестерол могат да доведат до запушване на артериите и до повишаване на риска за развитие на инфаркт и инсулт.

•  Триглицериди – вид липиди, които са източник на енергия за тялото. В кръвта се съдържа минимално количество триглицериди. Повишените нива на триглицериди и LDL-холестерол води до по-висок риск от инфаркт или инсулт в сравнение само с наличие на повишени нива на LDL-холестерол.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването на липиди в кръвта  се провежда в следните случаи:

• Като част от рутинните изследвания;

• За изследване за заболяване свързано с нарушение в обмяната на липидите;

• За проследяване на ефекта от проведената терапия;

• За отчитане на риска от възникване на сърдечно заболяване особено, ако е в съчетание с други рискови фактори;

• При наличие на жълтеникави отлагания по кожата (ксантоми), които може да са белег на рядко генетично заболяване, което е свързано с повишени нива на холестерол.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Подготовката за изследване зависи от вида на теста. Възможно е да се наложи да сте на диета или дори теста да Ви бъде взет по всяко време. Ето защо е добре да попитате Вашия лекар какво е необходимо да направите преди провеждането на изследването.

• Ако се наложи да сте на диета не трябва да консумирате храна и напитки от 9 до 12 часа преди провеждане на теста. Може да приемате само вода. Обикновено лекарствата, които приемате сутрин могат да бъдат взети с малко вода. Диетата преди теста не е задължителна, но е препоръчителна.

• Не трябва да консумирате тлъсти храни вечерта преди теста. Не трябва да пиете алкохол и да извършвате тежки физически упражнения.

• Много лекарства могат да повлияят на резултата от изследването. Ето защо трябва да кажете на Вашия лекар за абсолютно всички лекарства, които приемате независимо дали са Ви предписани от лекар или съдържат само растителни екстракти.

Ако през последните 7 дни Ви е правено изследване, при което е използвана радиоактивна субстанция трябва да съобщите на Вашия лекар.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

Вземане на кръв от медицински специалист:

• Поставя се еластичен маншет на ръката, с помощта, на който вените стават по-големи и е по-лесно вземането на кръв;

• Почиства се мястото, от където ще бъде взета кръвта;

• Поставя се игла във вената. Възможно е да се наложи повече от един опит за вземане на проба кръв;

• Поставя се спринцовка;

• Изпълва се спринцовката с кръв;

• След събиране на достатъчно количество за пробата кръв се отстранява еластичния маншет;

• Поставя се памучен тампон върху иглата, след което тя се изтегля внимателно от вената;

• Притиска се мястото, от което е взета кръв.

Какво ще усещате по време на изследването?

Пробата от кръв за изследване на липиди в кръвта се взема от вена на ръката. При това изследване може да усещате пристягане от еластичния маншет. По време на самото вземане на кръв няма да усещате нищо освен евентуално леко боцкане при поставяне на иглата.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При вземане на венозна кръв за изследване на липиди съществува минимален риск от възникване на някои проблеми:

• На мястото откъдето е взета кръвта може да се появи кръвонасядане. За намаляване на риска от това усложнение обикновено е достатъчно да притискате за няколко минути мястото след като се извади иглата.

• Много рядко може да възникне възпаление на вената. Това състояние се нарича флебит и обикновено преминава след третиране с компреси.

• При хора с проблеми в кръвосъсирването може да има продължително кървене. Продължително кървене може да има и при приема на някои лекарства като Аспирин, Варфарин и др., които предпазват кръвта от съсирване. Ако имате каквито и да е проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства съобщете за това на Вашия лекар.

Резултати от проведеното изследване:

Изследването на липиди в кръвта е тест, с помощта, на който се измерва количеството на холестерол и триглицериди.

Резултатите от изследването са готови в рамките на 24-ри часа.

Нивата на холестерол и триглицериди могат да варират в зависимост от възрастта, пола, както и между различните лаборатории. 

Общ холестерол:

• Нормални стойности: < 200 mg/dL, < 5.2 mmol/L

• Гранични стойности: 200 – 239 mg/dL, 5.2 – 6.2 mmol/L

• Високи стойности: > 240 mg/dL, > 6.2 mmol/L

HDL холестерол:

• Нормални стойности (те са по-високи): > 60 mg/dL, > 1,6 mmol/L

• Гранични стойности (приемливи): 40 – 60 mg/dL, 1,0 – 1,6 mmol/L

• Ниски стойности: < 40 mg/dL, < 1.0 mmol/L

LDL холестерол:

• Нормални стойности: < 100 mg/dL, < 2,6 mmol/L

• Гранични стойности: 100 – 129 mg/dL, 2.6 – 3.3 mmol/L

• Гранично високи стойности: 130 - 159 mg/dL, 3.4 – 4.1 mmol/L

• Високи стойности: 160 – 189 mg/dL, 4.1-4.9 mmol/L

• Много високи стойности: > 190 mg/dL, > 4.9 mmol/L

VLDL холестерол:

• Оптимални стойности: 30 mg/dL или по-ниски, 0.78 mmol/L или по-ниски

Триглицериди:

• Нормални стойности: < 150 mg/dL, < 1,7 mmol/L

• Гранично високи стойности: 150 - 199 mg/dL, 1.7 – 2.3 mmol/L

• Високи стойности: 200 – 499 mg/dL, 2.3-5.6 mmol/L

• Много високи стойности: > 500 mg/dL, > 5.6 mmol/L

Интерпретиране на резултатите:

1. Нивата на HDL холестерол от 60 mg/dL (1.5 mmol/L) или по-високи предпазват от сърдечно заболяване.

2. Нивата на HDL холестерол по-ниски от 40 mg/dL (1.0 mmol/L) повишават риска от развитие на сърдечно заболяване особено при повишени нива на общия холестерол.

3. Съотношението между „добрия” HDL холестерол и „лошия” LDL холестерол е много важно особено при високи стойности на общия холестерол.

4. Много високите нива холестерол и триглицериди може да се дължат на наследствени заболявания, които се характеризират с хиперхолестеролемия или хиперлипидемия.

5. При наличие на някои рискови фактори оптималните стойности от изследванията могат да бъдат различни: тютюнопушене, високо кръвно налягане, диабет, ниски стойности на HDL холестерол (< 40 mg/dL), някои наследствени заболявания, мъже над 45 години, или жени над 55 години.

6. Ако имате висок риск за сърдечно заболяване е необходимо нивата на LDL холестерола да са по-ниски от 70 mg/dL. Повишен риск има при пушачи с увреждания на коронарните артерии, или при диабет или метаболитен синдром с увреждане на коронарните артерии. 

Някои състояния също могат да променят нивата на холестерол и триглицериди. Ако имате отклонения от нормалните стойности Вашия лекар ще Ви обясни на какво може да се дължат и дали е необходимо да провеждате лечение.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването на липиди в кръвта може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

• Прием на някои медикаменти: диуретици, кортикостероиди, андрогени, естрогени, витами В3, транквилизатори, противозачатъчни, някои антибиотици;

• Физически стрес, инфекции, операции, инфаркт, сърдечни заболявания;

• Прием на храна през последните 9 – 12 часа преди провеждане на изследването;

• Някои състояния като хипотиреоидизъм, диабет, заболявания на бъбреците и черния дроб;

• Злоупотреба с алкохол и лекарства;

• Чернодробни заболявания (цироза, хепатит), недохранване, хипертиреоидизъм;

• Бременност.