Серация (Serracia)

Обща характеристика

Видовете от род Serratia са опортюнистични (условно патогенни) Грам-отрицателни бактерии, които заедно с родовете Klebsiella и Enterobacter принадлежат към групата K-E-S.
Заболявания при човека предизвикват видовете:

• S. marcescens;
• S. liquifaciens;
• S. rubidaea.

През 1819 г. Бартоломео Биздио, фармацевт от Падуа, Италия, открива и назовава видът S. marcescens. Бизе нарекъл микроорганизма Serratia в чест на италианския физик Серати, който изобретил парния кораб, а marcescens от латинската дума, означаваща гниене. До 50-те години на миналия век тази бактерия се е считала за безвреден сапрофит.

Морфолочина характеристика

Serratia са Грам-отрицателни пръчици, не образуват спори и капсули, но притежават ресни и са подвижни.

Културелни особености

Serratia са факултативни анаероби, върху твърди хранителни среди образуват червен до розов пигмент наречен продигиозин. Пигментообразуването се увеличава при повишаване на стайната температура. Индол отрицателни са и не разграждат уреята.

Антигенна структура

Бактериите притежават О- и Н-антигени, които са важни епидемиологични маркери.

О-антигените се определят от специфичността на липополизахаридите на клетъчната стена, а Н-антигените представляват антегенната специфичност на ресните.

Епидемиология

Serratia marcescens е опортюнистичен патоген, чието клинично значение е оценено през последните четири десетилетия. Докато S. marcescens е рядка причина за инфекции, придобити в общността, той се очертава като важен нозокомиален патоген и често срещан източник на огнищни болнични инфекции както при възрастни, така и при педиатрични пациенти.

Дихателните пътища също са разпознати като основен портал за влизане, като Serratia marcescens бактерия се изолира от респираторния тракт до 80% от пациентите след операция.

Патогенеза и клинична картина

Инфекция на пикочните пътища

Приблизително 30-50% от инфекциите на Serratia в уринарния тракт са асимптоматични. Симптомите могат да включват:

1. повишена температура;
2. често уриниране;
3. пиурия (наличие на гной в урината);
4. болка при уриниране;
5. болки в бъбреците;
6. кръв в урината;
7. намален поток на урината.

Важни рискови фактори за инфекциите в уринарния тракт включват:

• захарен диабет;
• запушване на шийката на пикочния мехур;
• бъбречна недостатъчност;
• инфекция на дихателните пътища.

Менингит или церебрален абсцес

При недоносени деца и новородени с предшестващ сепсис може да се развие менингит, предизвикан от Serratia. Пациентите, които са претърпели травма на главата или лумбална пункция са изложени на риск от развитие на менингит.

Симптомите на Грам негативния менингит са:

1. главоболие;
2. повишена температура;
3. повръщане;
4. ступор.

Остеомиелит и артрит

Serratia могат да причинят остеомиелит и артрит след хематогенно разпространение или да бъдат екзогенно причинени след операция. Остеомиелит, причинен от S. marcescens е често срещано представяне на хроничната грануломатозна болест.

Преобладаването на видовете Serratia като причина за нозокомиални инфекции намалява, но тези бактерии все още могат да предизвикат инфекциозни огнища, особено в интензивните отделения.

Микробиологична диагностика

Според локализацията на инфекциозния процес се изследват:

1. кръв;
2. урина;
3. фецес;
4. гноен секрет;
5. ликвор.

Бактериалното изолиране се извършва върху селективни хранителни среди. Рядко се налага изготвянето на серолочина диагноза, при необходимост се използва реакция аглутинация.

Лечение

Поради широко разпространената антибиотична резистентност лечението се извършва след предварително изготвена антибиограма.

Прилагат се аминогликозиди, хлорамфеникол и флуорохинолони.