Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Бременност, раждане и послеродов период Усложнения, свързани предимно с послеродовия период Послеродов сепсис

Послеродов сепсис МКБ O85

Послеродов сепсис МКБ O85 - изображение

Усложненията след раждането се наблюдават най-често при жени след цезарово сечение, оперативно вагинално раждане (вакум - екстракция или форцепс), вътрематочни манипулации (мануална екстракция на плацента, инструментална ревизия на матката).

Значително по-рядко се наблюдават при жени след нормално раждане.

Послеродовия сепсис е общо заболяване, което се дължи на нахлуване на болестотворни микроорганизми в кръвообращението. Развитието на последоров сепсис обикновено започва от локален инфекциозен процес, от който бактериите постоянно или периодично нахлуват в кръвообращението.

Към послеродов сепсис принадлежат:

  • Послеродов ендометрит.
  • Послеродова треска.
  • Послеродов перитонит.
  • Послеродова септицемия.

Към послеродов сепсис принадлежи послеродов ендометрит.

    Най-често послеродовия ендометрит се наблюдава при родилки, които са родили чрез цезарово сечение.

    Най-често изолираните причинители при послеродовия ендометрит са анаеробните микроорганизми Bacteroides, пептострептококи, както и аеробните стрептококи, E.coli, Proteus mirabilis, стафилококи.

    Клиничната картина при послеродовия ендометрит се проявява обикновено в първите дни след раждането обикновено към 4-5 ден.

    Наблюдават се слабост, втрисане, промяна в лохиалния секрет, наличие на маточна субинволуция.

    Температурата на родилката може да бъде над 38 C, пулсът често е учестен. Лош прогностичен знак е когато пулсът надвишава 120 удара в минута.

    От лабораторните изследвания се наблюдават ускорено СУЕ, левкоцитоза, олевяване на левкограмата.

    За диагнозата основно значение има клиничната картина и микробиологичното изследване на взет лохиален секрет, от който се изолира причинителя.

    Лечението при послеродов ендометрит се осъществява с антибиотични препарати съобразени със съответната антибиограма.

    Към послеродов сепсис принадлежи послеродов перитонит.

    Послеродовия перитонит представлява една от най-тежките форми на послеродовата инфекция.

    При него възпалителния процес се разпространява по лимфните пътища към перитонеума вследствие на което се развива перитонит или пелвиоперитонит.

    Патологичното състояние може да се получи и при разпространението на процеса от маточните тръби или супориралите маточни вени.

    При наличието на пелвиоперитонит възпалителния процес е ограничен в малкия таз като се засяга париеталния перитонеум, покриващ малкия таз и висцералния, който покрива, матката, маточните тръби, яйчниковите основи, предната част на ректума и задната част на мехура.

    Перитонеумът е хиперемиран и едематозен, натрупват се левкоцити, фибрин и се образува ексудат, който може да бъде серозен или серозно-гноен.

    Организмът се стреми да ограничи процеса само в малкия таз, при което се образуват характерни сраствания, като много често след това се сформира абсцес зад матката (Дугласов абсцес).

    При наличието на дифузен перитонит възпалителния процес е засегнал целия перитонеум.

    Целият перитонеум е хиперемиран и едематозен, натрупват се множество левкоцити и фибрин, а образувалият се ексудат, който може да бъде серозен или серозно-гноен е в умерено количество.

    Червата са подути и слепнали помежду си, като често се наблюдават междугъначни абсцеси (абсцеси между чревните гънки).

    Причинителите на послеродовия перитонит са най-често гноеродните Gr(+) и Gr(-) аеробни и анаеробни бактерии.

    От Gr(+) аероби са Str.pyogenes, Staph.aureus, Str. faecalis, Naisseria gonorrhoeae и други.

    От Gr(-) аероби са E.coli, Proteus, Klebsiella и други.

    От Gr(-) анаероби са Bacteroides malanogenicus, Bacteroides fragilis, Clostridium и други.

    Най-често послеродов перитонит се развива след цезарово сечение и възпалителни процеси засягащи матката, тръбите или яйчниците.

    Клиничната картина при пелвиоперитонита се характеризира със силни коремни болки, гадене и повръщане, задръжка на газове и изпражнения, температура, ускорен пулс.

    При вагинално изследване се установява издут и болезнен заден влагалищен свод, когато има сформиран Дъгласов абсцес.

    Клиничната картина при дифузния перитонит се характеризира с адинамия, повишена температура и значително влошено общо състояние.

    Налице е болка по целия корем, която се засилва при всяко едно движение, положителен симптом на Блумберг, мускулен дефанс, метеоризъм, гадене и повръщане.

    Когато възпалителния процес достигне диафрагмата може да се появи хълцане.

    Наблюдава се разлика между аксиларната и ректалната температура.

    Аскултацията на корема се характеризира с липса или наличие на вяла.

    Крайниците са студени, кожата е бледа и покрита със студена пот.

    От лабораторните изследвания се наблюдават ускорено СУЕ, значителна левкоцитоза, олевяване на левкограмата.

    За диагнозата основно значение има клиничната картина, лабораторните изследвания, при Ro се откриват нива в червата.

    Лечението при пелвио перитонит се изразява в приложение на комбинирани антибиотични препарати, а при наличието на Дъгласов абсцес в неговото дрениране. В голям процент от случаите това води до пълно оздравяване на пациентаката. Често след пелвиоперитонит се образуват множество сраствания засягащи матката и тръбите.

    Лечението при дифузен перитонит е преди всичко хирургично. Извършва се отстраняване на източника на инфекцията и лаваж на коремната кухина с пригодени за целта разтвори. Задължително се поставят дренове.

    Следва провеждане на интензивно лечение с комбинация от антибиотични препарати съобразени с антибиограмата, интензивни вливания, контрол на диурезата пулса и кръвното налягане.

    Към послеродов сепсис принадлежи послеродова септицемия.

    Най-чести причинители на последоводия сепсис са Gr(-) и Gr(+) аеробни и анаеробни бактерии, като често инфекцията се оказва смесена.

    Тоталната послеродова инфекция има две форми: септикопиемия и септицемия.

    Септицемията е остро септично състояние, обхващащо целия организъм при директно наличие на микроорганизми в кръвообращението. Заболяването може да бъде самостоятелно или да се развие от нахлуване на микроорганизми от вените на плацентарното място.

    Промените настъпват в паренхимните органи, където настъпват тежки дегенеративни промени.

    За клиничната картина е характерно, че първите дни след раждането са относително спокойни. Родилката като цяло е в добро общо състояние с леко повишена събфебрилна температура.

    При усложнено раждане, свързано с много манипулации бактериалната инвазия може да настъпи по време или веднага след раждането. Температурата се повишава до 40 градуса. Пулсът се ускорява. Бързо настъпва влошаване на общото състояние. Лицето придобива страдалчески вид, а очите са блестящи. Дишането става ускорено и повърхностно. Бързо се развива чернодробна и бъбречна недостатъчност.

    На фона на малкото патологични изменени гениталии, настъпват тежки промени в паренхимните органи, които довеждат до богата симптоматика.

    Септикопиемията е състояние, при което източник на инфекцията е тромбофлебит на големите маточни или яйчникови вени. В резултат на пренесена инфекция по време на родилния акт се инфекцират, образува се тромб във вените близо до родовия канал.

    Развива се тромбофлебит. От инфектирания тромб могат да се отделят частици, които попадайки в кръвообращението могат да достигнат до белите дробове и довеждат до метастатично септично огнище.

    Промените, които се развиват в белите дробове са характерни за абсцедираща бронхопневмония или плевропневмония като се засягат предимно долните му сектори и като вторично усложнение се развива белодробен емпием.

    Могат да се формират вторично микротромбофлебити, което довежда до генерализиране на процеса и засягане на други органи. Прогнозата се утежнява когато се засегне ендокарда или клапния апарат на сърцето и се създават условия за метастазиране на септичните тромби в мозъка, бъбреците и слезката.

    В клиничната картина се прибавят и симптомите от засегнатите органи. Заболяването може да се развие още първите дни след раждането. Тази форма на протичане на последоров сепсис има лоша прогноза.

    Клиниката на септокопиемията може да се развие няколко седмици след раждането, тогава тя е последица на локален възпалителен процес. След сравнително добро общо състояние на родилката при нормална или субфебрилна температура внезапно се получава втрисане с покачване на температурата, чиято крива е много висока. Пристъпите могат да бъдат различен брой като тяхната честота има важно прогностично значение. Заболяването може да продължи от 20 до 60 дни.

    Голяма диагностична стойност има доказването на причинителя чрез хемокултура.

    Параклиничните изследвания са характерни за тежък възпалителен процес. Силно повишено е СУЕ. Характерно е силно спадане на стойностите на хемоглобина.

    Прогнозата на заболяването, въпреки съвременните големи възможности на медицината е проблемна.

    Терапията на послеродилния сепсис се провежда като при тежко възпалително заболяване. Много важно е да се прецени кога възможностите на консервативната терапия са изчерпани и на време да се премине към оперативно лечение.

    3.2, 6 гласа

    СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Послеродов сепсис МКБ O85

    ЛЕЧЕНИЕ НА Послеродов сепсис МКБ O85

    ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

    КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

    ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

    Клинични пътеки