Промени в нормалната микрофлора при лечебни въздействия

Нормалната микрофлора при човека е от основно значение за запазване здравето на кожата, на лигавичните обвивки, а от тук и на целия организъм. Като част от естествената му резистентност тя предотвратява колонизацията на болестотворни микроорганизми и играе важна роля в развитието на имунната му система. В резултат на фило- и онтогенетично установени взаимоотношения между макроорганизма и естествената му миркофлора се установява равновесие, което се изразява във формирането на единна екосистема, намираща се в пряка връзка с околната среда. Подобни взаимоотношения съществуват и между самите микроорганизми, съставляващи резидентната (постоянна) микрофлора. Това равновесно състояние между коменсалите е известно като еубиоза и се дължи на установените между тях неутрални, антагонистични и синергични взаимоотношения.

Еубиозата сред нормалната флора може да бъде нарушена вследствие на редица терапевтични въздействия, което се отразява неблагоприятно върху физиологичната й роля. При промени в условията на средата,  обитавана от микроорганизмите, причинени предимно от ятрогенна намеса (лечение с цитостатици, кортикостероиди, антиациди, лъчетерапия) или прием на антибактериални препарати, баланса на видовете от микрофлората се променя значително. Това позволява развитието на условно-патогенни (болестотворни) микроорганизми, които могат да причинят заболяване. Описаното състояние на нарушено равновесие на естествената флора се определя като дисбактериоза и едновременно с лекарствената устойчивост на определени бактериални щамове е причина за възникването на голяма част от нозокомиалните (вътреболнични) инфекции.

Промени в нормалната микрофлора при лечебни въздействия - антибиотични средства

Човешката микрофлора е подложена на прекомерно въздействие на антимикробни вещества, което се дължи не само на тяхната медицинска употреба, но и на използването им в селското стопанство. Под влиянието им микробният състав може да се промени значително и да позволи колонизацията на устойчиви опортюнистични патогени.

Промените в микробиома, индуцирани от антибиотици, могат да окажат непряко влияние върху здравето в дългосрочен план. Коменсалните микроби в човешкото тяло въздействат върху редица физиологични процеси и участват в регулацията на имунната и метаболитната хомеостаза. Един от основните негативни ефекти от прекомерната и неправилна употреба на антибиотици е слекцията на устойчиви бактериални щамове, които представляват значителен резервоар на гени за антибиотична резистентност. Това от своя страна допринася за увеличаващата се трудност при контрола на бактериалните инфекции.

Антагонизмът между Грам-положителните и Грам-отрицателните бактерии, както и между бактериите и гъбите в областта на дихателните пътища е установен едва след откриването на антибиотиците. Така например при продължително приложението на пеницилинови антибиотици нормалната микрофлора в горните дихателни пътища, съставена предимно от зеленеещи стрептоколи, найсерии и хемофили, се заменя с Грам-негатични представители на семейство Enterobacteriaceae (колибактерии, клебсиела, протеус) или Pseudomonas aeruginosa. При използване на пеницилин, подобен ефект се преодолява посредством постепенното покачване на дозата, при което се селектират устойчиви коменсални стрептококи, потискащи колонизацията на болестотворни агенти. Създадената по този начин бактериална резистентност е с положителен ефект за макроорганизма. За разлика от този пример, честата употреба на широкоспектърни антибиотици може да селектира резистентни щамове и води до дисбактериоза, при която могат да възникнат и гъбични инфекции. Условно-патоганнните гъбички от рода Candida не са чувствителни на антибактериалните средства и при една дисбактериоза могат да настъпят кандидози на лигавиците и кожата, а при лица с увредена имунна система и до системни заболявания като кандидозен сепсис или менингит.

Промените в нормалната микрофлора при лечебни въздействия се демонстрира и с изменение  на чревната флора под действието на повечето широкоспектърни антибиотици. Те могат да намалят количеството на естествените чревни обитатели с 30%, което води до бързи и значителни промени във видовото разнообразие и равновесие. След спиране на антибиотичното лечение коменсалните микроорганизми могат да се възстановят до първоначалното си състояние, но често нарушенията, причинени от антибиотик, могат да персистират дълго - месеци и дори години.

Пример за ефекта на антибиотиците върху чревната флора е действието на цефалоспорините, които намаляват значително популацията на аеробни и анаеробни стрептококи и лактобацилите. Множество широкоспектърни антибиотици (клиндамицин, ципрофлоксацин, левофлоксацин, цефалоспорини, амоксицилин) могат да ерадикират тотално анаеробните чревни бактерии, което е причина за развитие на тежка дисбактериоза и псевдомембранозен колит. Последният се причинява от свръхрастежа на ентеротоксигенни щамове на Clostridium difficile, които са устойчиви на посочените антибиотици. Този бактериален вид е нормален обитател на дебелото черво и при нормални условия се потиска от естествената микрофлора. При дисбактериоза този антагонизъм не е налице, което позволява неговото прекомерно размножаване и проява на условно-патогенния му характер. Унищожаването на нормалната анаеробна чревна флора от пеницилиновите антибактериални средства води до заместването им с опортюнистични видове като Proteus, E. coli, Klebsiella, Pseudomonas и др. В тези случаи при малки деца и възрастни хора може да се стигне до развитие на колиентерити.

Промени в нормалната микрофлора при лечебни въздействия - противотуморна терапия

Цитостатичната химио- и лъчетерапия имат за цел да потиснат бързото деленето на злокачествените клетки, което е тяхна характерна особеност. При това лечение, освен деленото на раковите клетки, се потискат и бързоделящите се клетки на организма като епитела на лигавиците, кръвотворните клетки в костния мозък, кожни клетки от епидермиса и космените фоликули и др. Ефектът на цитостатичните медикаменти е особено изразен върху епитела на чревната лигавица, характеризиращ се с активна пролиферация и обмяна на клетъчните елементи. Процесът има защитен ефект срещу болестотворните микроорганизми и регулаторен ефект върху състава на естествената микрофлора. При нарушение процеса на обновяване на чревния епител поради цитостатично лечение се развива дисбактериоза и възпалителна реакция в лигавицата.

Лечението при раково и трансплантирани болни, както и при автоимунни заболявания има изразен имуносупресивен ефект. В резултат се развива неутропения и лимфопения, при които бактерии с нисък болестотворен потенциал могат да се превърнат в патогени и да предизвикат заболяване. Такива са представители на нормалната флора като дифтероиди, бацили, коагулазо-негативни стафилококи, ентеробактерии, псевдомонади, кандида или дорждовидни гъби.

Промени в нормалната микрофлора при лечебни въздействия - хирургични процедури

Хирургичните интервенции, особено в областта стомашно-чревния тракт, оказват значително въздействие върху състава и количеството на миркофлората. Така например при резекция на стомаха (Билрот-II) в прегастралната част на дванадесетопръстника се създават условия за застой на храна и прекомерно размножаване на бактерии. При различните резекци на тънко и дебело черво и съпътстващото антибиотично лечение се наблюдава значителна промяна на количеството и състав на микрофлората, което е от значение и за възстановителния следоперативен период. При ваготомия (оперативно прекъсване на блуждаещия нерв) на клонове, инервиращи дуоденума, се намалява честотата на чревната перисталтика с усилена пролиферация на бактерии в тънкото черво, което при здрави хора е бедно на бактерии. Това може да се наблюдава и при хирургични интервенции на жлъчния мехур и задстомашна жлеза.