Нормална микрофлора на пикочно-полова система

Нормална микрофлора на пикочните пътища

Предните отдели на пикочния канал (уретра) и при двата пола са колонизирани от микроорганизми, които се откриват по кожата на половите органи и междинницата (перинеум). Характерни бактерии в тази област са St. epidermidis и други коагулазо-негативни стафилококи, α-стрептококи, дифтероиди. Други микроорганизми, които могат да се изолират от предната уретра са някои видове от сем. Enterobacteriaceae, Fusobacterium, Bacteroides, а по-често при мъжете и Mycobacterium smegmatis. В пикочния канал при жената се изолират и анаеробни лактобацили. При хора с множество сексуални контакти се доказват и Ureaplasma и Mycoplasma. Нормално горните отдели на уретрата и пикочния мехур, както и урината са стерилни. При изследване на урината могат да се открият микроорганизмите от нормалната микрофлора и съдържанието им обикновено е 10²-10⁴/мл, особено, когато първата микционна порция не е изхвърлена.

Нормална микрофлора на пикочно-полова система в областта на влагалището

Типът на бактериалната микрофлора, която колонизира лигавицата на влагалището зависи от възрастта, рН на вагиналното съдържимо и хормоналните нива на гостоприемника. При жени в пубертета и в периода на полова зрялост, нормалното pH на влагалището е кисело и има голямо значение за състава на вагиналната флора. При алкализиране на средата във влагалището се създават благоприятни условия за развитие на анаеробни бактерии и възникване на инфекциозен процес. Посочената промяна на вагиналното pH настъпва при приема на антибиотици, имуносупресивна терапия, промискуитет, манипулации в тази област, неопластични процеси.

Скоро след раждането (първите 24 часа) вулвата на новороденото се колонизира от нехемолитични стрептококи, дифтероиди и микрококи. В следващите дни под влияние на майчините естрогени, преминали през плацентата, посочените микроорганизми се заменят от лактобацилите на Дьодерлайн. След изчерпването на естрогените, до пубертета и в периода след менопаузата, pH на влагалището се алкализира и лактобацилите изчезват.

В пубертета и при полово зрели жени под влияние на естрогените в епитела на вагината се отлага гликоген, който благоприятства развитието на лактобацилите на Дьодерлайн с основен представител Lactobacillus acidophilus. Тези бактерии разграждат гликогена, в резултат на което се получава млечна киселина, подкиселяваща влагалищното съдържимо до pH 4-4,5. Ниското pH играе основна роля за реализиране на естествената защита на тази област от различни патогенни (болестотворни) микроорганизми.

Освен лактобацилите, нормалната микрофлора на пикочно-полова система в тази област е представена още от дифтероиди, коагулазо-негативни стафилококи, факултативни и анаеробни стрептококи, микрококи, облигатни анаероби като Eubacterium, Peptostreptococcus, Bifidobacterium, Bacteroides по 10⁶/мл., уреаплазма, дрожди, микоплазми. При потискане растежа на лактобацилите, независимо от причината, облигатните анаероби и дрождите увеличават популацията си и могат да предизвикват възпаление - бактериален или гъбичен вагинит.

Съставът на вагиналната микрофлора се променя и в зависимост от хормоналния цикъл при жените. През първата му половина се създават условия за развитието на анаеробните бактерии, които могат да причинят появата на анаеробни инфекции на половата система или перитонеума (коремница), като особено често се засяга дъгласовото пространство - зона между задната стена на матката и правото черво, покрита с коремница. При извършване на хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) в този период има по-голям риск за възникване на следоперативни инфекциозни усложнения. В областта на маточната шийка могат да се поселят Fisobacterium fusiforme и Clostridium perfringens, който може да причини газова гангрена при неправилно извършване на абразио.

Във влагалището често се откриват микроорганизми, които не принадлежат към нормалната микрофлора на пикочно-полова система и се изолират при микробиологично изследване по повод на неспецифични вагинити. Такива са представители на сем. Enterobacteriaceae, ентерококи, St. aureus, β-хемолитични стрептококи, листерии, Gardnerella vaginalis, Ureaplasma urealyticum, Mobiluncus и Chlamydia. В урогениталният тракт могат да се открият и актиномицети.

Нормалната вагинална флора възпрепятства адхезията и колонизирането от чревни ентерококи, които поради анатомичната близост на ануса и външния отвор на влагалището лесно могат да попадна в него. Това е особено често срещано при индивиди с лоша лична хигиена. При жени с хронични рецидивиращи инфекции на пикочните пътища се установява колонизация на пикочния канал и влагалището с чревни бактерии. При бременни жени в около 20% от случаите вагината се поселява от β-хемолитични стрептококи от група B (Streptococcus agalactiae). Именно тези бактерии могат на причинят сепсис и менингит при новородените в неонаталния период.

След менопаузата лактобацилите отново намаляват и във влагалището преобладава смесена флора от α-хемолитични стрептококи, анаеробни стрептококи (пептострептококи), Prevotella spp., дифтероиди.