Остър вагинит МКБ N76.0

› Какво представлява

› Нормално ли е наличие на вагинално течение

› Епидемиология

› Етиология

› Причини за инфекциозен вагинит

› Причини за неинфекциозен вагинит

› Рискови фактори

› Патофизиология

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

› Превенция

› Остър вагинит при деца

Какво представлява острият вагинит?

Острият вагинит, известен също като вулвовагинит, е възпаление на влагалището и вулвата и е най-честата гинекологична патология. Обикновено е причинен от инфекция. Симптомите могат да включват сърбеж, парене, болка, вагинално течение и лоша миризма. Някои видове вагинит могат да доведат до усложнения по време на бременност.

Ежедневно физиологичното вагинално течение е начин на тялото да поддържа нормална здравословна среда. Нормалният вагинален секрет обикновено е бистър или млечен без лоша миризма. Промяна в количеството, цвета или миризмата, дразнене, сърбеж или парене може да се дължи на дисбаланс на здрави бактерии във влагалището, което води до вагинит.

Около една трета от жените имат вагинит в даден момент. Жените в репродуктивна възраст са най-често засегнати.

Основната причина е инфекция, причинена от организми като бактерии, гъбички или вируси, но алергия или дразнене от вещества като спермициди, сапуни или спрейове също могат да доведат до вагинит. В някои случаи състоянието е резултат от ниски нива на естроген по време на кърмене или след менопаузата и вагинална сухота. В даден момент може да съществуват повече от една причина. Честите причини варират според възрастта.

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на преглед и изследвания. Трябва да се изключат други причини за симптоми като възпаление на шийката на матката, възпалително тазово заболяване, рак, чужди тела и кожни заболявания.

Лечението на острия вагинит варира в зависимост от причината и е насочено към съответния патоген.

Нормално ли е наличие на вагинално течение?

Вагината е мускулният канал, покрит с лигавица, който осъществява връзката на матката с външните полови органи. Има средна дължина от около 7,5-10 см.

Подробна информация за анатомично устройство на вагината може да прочетете:

» Влагалище (vagina)

Влагалището обикновено води до отделяне на секрет/течение, което обикновено се описва като бистро или леко мътно, без дразнещ характер и с много малко мирис. По време на нормалния менструален цикъл количеството и консистенцията на течението се променят. В даден момент може да се отделя секрет в малко количество с водна консистенция. По друго време (обикновено последната част от менструалния цикъл) може да се появи по-обилно плътно вагинално течение. Това са нормални видове вагинално течение.

Но вагинално течение, което е с лоша миризма или причинява дразнене, обикновено се счита за анормално. Дразненето може да бъде сърбеж или парене или и двете. Чувството за парене може да се усеща като инфекция на пикочния мехур. Сърбежът може да присъства по всяко време на деня, но често е най-притеснителен през нощта. Тези симптоми често се влошават при полов акт. Важно е да се обърнете към Вашия медицински специалист, ако е имало промяна в количеството, цвета или миризмата на вагиналното течение, които продължават след няколко дни.

Повече информация може да прочетете в секцията "Здравни проблеми":

» Вагинално течение

Епидемиология

Вагинитът е често срещан при възрастни жени и рядко срещан при момичета в пубертет. Бактериалната вагиноза представлява 40-50% от случаите на вагинит, вагиналната кандидоза - 20-25%, а трихомониазата - 15-20%.

При жените в детеродна възраст бактериалната вагиноза е най-честата вагинална инфекция. Честотата в световен мащаб на трихомониазата е 174 милиона - тези случаи представляват 10-25% от всички вагинални инфекции.

Засегнати са всички възрастови групи. Най-висока честота се отбелязва сред млади, сексуално активни жени.

Вагинитът засяга всички раси. Най-високата честота на бактериална вагиноза е при чернокожите (23%), а най-ниската е при азиатците (6%).

Жените с диабет развиват инфекциозен вагинит по-често, отколкото жените без диабет.

Етиология

Острият вагинит може да се класифицира като:

• инфекциозен (причинен от гъбички, бактерии, протозои или вируси)
• неинфекциозен (от физични и химични фактори)

Причини за инфекциозен вагинит

Смята се, че приблизително 90% от всички случаи на вагинит се дължат на 3 причини: бактериална вагиноза, вагинална кандидоза и инфекция с Trichomonas vaginalis (трихомониаза).

Най-честите причини за вагинит при симптоматични жени са бактериална вагиноза (40-50%), вагинална кандидоза (20-25%) и трихомониаза (15-20%); все пак 7-72% от жените с вагинит може да останат недиагностицирани:

• Бактериална вагиноза - най-честата причина за вагинит, която представлява 50% от случаите. Причинява се от свръхрастеж на организми като Gardnerella vaginalis, видове Mobiluncus, Mycoplasma hominis и видове Peptostreptococcus. Обикновено бактериите, които обикновено се намират във влагалището (лактобацили), са повече от други бактерии (анаероби) във влагалището. Ако анаеробните бактерии станат твърде много, те нарушават баланса, причинявайки бактериална вагиноза. Рисковите фактори включват бременност, употреба на вътрематочно устройство и често употреба на вагинален душ.
• Гъбична инфекция - видовете Candida (включително C. albicans, C. tropicalis и C. glabrata) са дрождоподобни гъбички, които са естествени обитатели на вагината при около 50% от жените. Candida обикновено живее освен във влагалището и в устата и храносмилателния тракт както на мъжете, така и на жените. Инфекция възниква, когато възниква свръхрастеж на нормално срещащата се кандида. Вагиналната кандидоза е втората най-честа причина за вагинит. При 85-90% от случаите се причинява от C. albicans, а при 5-10% се причинява от C. glabrata или C. parapsilosis. Рисковите фактори включват прием на орални контрацептиви, употреба на вътрематочна спирала, млада възраст при първия полов акт, повишена честота на полов акт, кунилингус, диабет, ХИВ или други имунокомпрометирани състояния, продължителна употреба на антибиотици и бременност.
• Трихомониаза - третата най-честа причина за вагинит, се причинява от Trichomonas vaginalis. Тези организми заразяват предимно вагиналния епител, по-рядко инфектират ендоцервикса, уретрата и Бартолиновите и Скениевите жлези. Трихомоните се предават по полов път и могат да бъдат идентифицирани при 80% от партньорите мъже на заразени жени. Рисковите фактори включват употреба на тютюн, незащитен полов акт с множество сексуални партньори и използване на вътрематочна спирала.
• Аеробен вагинит - характеризира се с нарушаване на нормалната вагинална флора (лактобацили), заедно с възпаление, атрофия и наличието на предимно аеробна микрофлора, съставена от чревни коменсали или патогени (Escherichia coli, Staphylococcus aureus, Streptococcus agalactiae, коагулаза-отрицателните стафилококи, Enterococcus faecalis)
• Други по-рядко срещани причинители на остър инфекциозен вагинит - хламидии, гонорея, микоплазма, Campylobacter, херпес, неправилна хигиена. Съобщавани са редки случаи на амебен вагинит, главно в тропическите, развиващите се страни.

Промяна в баланса на pH или въвеждане на чужди бактерии във влагалището може да доведе до инфекциозен вагинит. Физическите фактори, за които се твърди, че допринасят за развитието на вагинални инфекции, включват: постоянно мокра вулва поради тясно облекло, химикали, влизащи в контакт с влагалището чрез ароматизирани тампони, антибиотици, противозачатъчни таблетки или храни, богати на рафинирана захар.

Вагинит може да се появи преди пубертета, но причинители могат да бъдат различни видове бактерии. Преди пубертета видове Streptococcus е по-вероятна причина, тъй като понякога неправилните хигиенни практики разпространяват бактериите от аналната област към гениталиите. Близостта на влагалището до ануса, липсата на естроген, липсата на срамни косми и липсата на лабиални мастни възглавници могат да увеличат риска от вулвовагинит преди пубертета. След пубертета инфекцията най-често се дължи на Гарднерела.

Причини за неинфекциозен вагинит

Понякога острият вагинит може да възникне без инфекция (неинфекциозен вагинит). Най-често причината е алергична реакция или дразнене. Възможно е да се дължи и на хормонални промени (ниски нива на естроген)

• Иритативен вагинит - може да бъде причинен от дразнене или алергия към презервативи, спермициди, лубриканти, вагинални спрейове, ароматизирани сапуни, омекотители или детергенти. Възможно е да се появи вследствие на горещи вани, тампони или лекарства за локално приложение и дори семенна течност.
• Вагинит на чуждо тяло - най-често срещаните чужди тела са задържани тампони или презервативи. Може да доведе до изключително зловонни вагинални секрети.
• Атрофичен вагинит - хормонален вагинит който обикновено се среща при жени в постменопауза. Намалените нива на естроген след менопауза или хирургично отстраняване на яйчниците могат да доведат до изтъняване на вагиналната лигавица, понякога води до дразнене на влагалището, чувство за парене и вагинална сухота, болка при полов акт.

Рискови фактори

Факторите, които увеличават риска от остър вагинит, включват:

• Хормонални промени - например при бременност, менопауза, прием на перорален контрацептив
• Сексуална активност
• Употреба на вагинален душ
• Употреба на спермициди и вътрематочно устройство за контрол на раждаемостта
• Употреба на хигиенни продукти, като вагинални спрейове или дезодоранти
• Прием на антибиотици
• Носене на тесни панталони или влажно бельо
• Полово предавана инфекция
• Неконтролиран диабет

Патофизиология

Комплексният баланс на микроорганизмите поддържа нормалната вагинална флора. Важни организми включват лактобацили, коринебактерии и дрожди. Аеробни и анаеробни бактерии могат да се култивират от влагалището на момичета преди пубертета, в пубертета и възрастни жени.

Редица фактори могат да променят състава на вагиналната флора, включително:

• Възраст
• Сексуална активност (или злоупотреба)
• Хормонален статус
• Хигиена
• Имунологичен статус
• Подлежащи кожни заболявания

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Нормалното постменархално (след първата менструация) и пременопаузално вагинално рН е 3,8-4,2. При това рН растежът на патогенни организми обикновено се инхибира. Нарушаването на нормалното вагинално рН може да промени вагиналната флора, което да доведе до свръхрастеж на патогени. Факторите, които променят вагиналната среда, включват женски хигиенни продукти, контрацептиви, вагинални лекарства, антибиотици, болести, предавани по полов път, полов акт и стрес.

Свръхрастежът на нормално присъстващи бактерии, заразяващи бактерии или вируси могат да причинят симптоми на вагинит. Химичното дразнене също може да бъде важен фактор. Атрофичният вагинит е свързан с хипоестрогения и симптомите включват диспареуния, сухота, сърбеж и необичайно кървене. Състоянието на намалено ниво на естроген може да доведе до променен риск от инфекция.

Въз основа на данни от 11 държави учени са открили доказателства, че рискът от бактериална вагиноза се увеличава при жени, чийто мъжки сексуален партньор има едновременно сексуални отношения с други партньори.

Възрастта влияе върху анатомията и физиологията на вагината. Момичетата в предпубертетна възраст имат по-алкално вагинално рН от пубертетни и постпубертетни момичета и жени. Вагиналната лигавица е плосък епител, липсват жлези на вагиналната лигавица, нормалната вагинална флора е подобна на тази при жени в менопауза (например Грам-положителните коки и анаеробните Грам-отрицателни са по-чести), а срамните устни са тънки с тънък химен.

Момичетата и жените в пубертетната и постпубертетната възраст имат по-киселинно вагинално рН, многослоен плосък епител на вагиналната лигавица, жлези на вагиналната лигавица, нормална вагинална флора, доминирана от лактобацили, дебели срамни устни и хипертрофирани химен и вагинални стени. Загубата на вагинални лактобацили изглежда е основният фактор за промените, водещи до бактериална вагиноза. Рецидивите на вагинит са свързани с неуспех да се установи здрава вагинална микрофлора, доминирана от лактобацили.

Симптоми

Симптомите на остър вагинит могат да включват:

• промяна в цвета, миризмата или количеството на вагиналното течение (с необичаен цвят и констенция - зелен, жълт, пенесто, воднисто, подобно на пресечено мляко)
• неприятна вагинална миризма
• дразнене или сърбеж на гениталната област
• възпаление, причиняващо зачервяване и подуване на големите срамни устни, малките срамни устни или перинеалната област
• диспареуния (болка при полов акт)
• дизурия (болка при уриниране)
• леко вагинално кървене или зацапване

Характеристиките на вагиналния секрет могат да подскажат вида на вагинита:

• Бактериална вагиноза - сиво-бял или жълтеникаво-бял, неприятно миришещ вагинален секрет. Миризмата, често описвана като при развалена риба, може да бъде по-очевидна след полов акт. Бактериалната вагиноза е асимптоматична при до 50% от жените. Вагиналната болка или дразненето на вулвата са рядка находка. Може да се появи сърбеж.
• Гъбична инфекция - основният симптом е сърбежът, но може да има бял, гъст секрет с външен вид подобен на извара / пресечено мляко. Възможни съпътстващи симптоми са усещане за вагинално парене, диспареуния, вулварна дизурия (усещане за парене, възникващо при контакт на урината с кожата на вулвата). Около 75% от всички жени имат поне един епизод на кандидоза през живота си. Пациентите често имат анамнеза за повтаряща се гъбична инфекция или скорошно лечение с антибиотици. Симптомите на кандидоза често започват точно преди менструация.
• Трихомониаза - може да причини обилно зеленикаво-жълто, бяло или сиво, понякога пенесто вагинално течение. Локалната болка и дразнене са чести. Дизурия (20%), сърбеж (25%) и посткоитално кървене (след полов акт) поради цервицит са други възможни симптоми. Симптомите често достигат пик веднага след менструацията. Много случаи (20-50%) са безсимптомни.

Усложнения

Ако не се лекуват, вагиналните инфекции могат да доведат до усложнения, особено за бременната жена.

По време на бременност бактериалната вагиноза и трихомониазата са свързани с повишен риск от преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, следродилни инфекции.

Бактериалната вагиноза се свързва с възпалително заболяване на таза и ендометрит при извършване на инвазивни процедури (например биопсия на ендометриума, цезарово сечение, кюретаж на матката, поставяне на вътрематочно устройство). Асоциира се също така с повишена уязвимост към HIV инфекция и вероятно безплодие. Проучванията също свързват трихомониазата с повишен риск от заразяване с ХИВ. Според теория вагинитът увеличава броя на имунните клетки на мястото на инфекцията и ХИВ след това инфектира тези имунни клетки. Други теории предполагат, че трихомониазата увеличава количеството генитално отделяне на ХИВ, като по този начин увеличава риска от предаване на полово партньори.

Може да възникне системно заболяване в резултат на разпространението на гонорея.

Освен това има усложнения, които водят до ежедневни оплаквания като:

• постоянен дискомфорт
• повърхностна инфекция на кожата (от разчесване)
• усложнения на причинителя (като гонорея и кандидоза)

Диагноза

Диагнозата се подозира основно въз основа на анамнезата и симптоматиката. Извършва се гинекологичен преглед и се назначават изследвания - вагинален секрет, в някои случаи и кръвни изследвания за полово предавани болести. При съмнение за рак на шийката на матката са показани специфични изследвания (т.е. колпоскопия и биопсия на шийката на матката).

Цветът, консистенцията, киселинността и други характеристики на вагиналното течение могат да подскажат причинителя.

Определянето на агента е особено важно, тъй като жените могат да имат повече от една инфекция или да имат симптоми, които се припокриват с тези на друга инфекция, което диктува различни лечебни процеси за излекуване на инфекцията.

Кодовете на Международната класификация на болестите и свързаните с тях здравословни проблеми за няколко причини за вагинит са:

• Вагинална кандидоза (B37.3) - обикновено наричана гъбична инфекция, кандидозният вагинит причинява воднисто, бяло, подобно на пресечено мляко вагинално течение. Вагиналното течение дразни влагалището и околната кожа. Характеризира се с ниско pH (4.0-4.5).
• Атрофичен вагинит (N95.2) - обикновено причинява оскъдно вагинално течение без мирис, сухота на влагалището и болезнен полов акт. Тези симптоми обикновено се дължат на понижени нива на хормоните, които обикновено намаляват по време и след менопаузата. Настоящият термин е урогенитален синдром на менопаузата. Характеризира се с алкално pH.
• Бактериална вагиноза - бактерията Gardnerella обикновено причинява вагинално течение с миризма на развалена риба. Предизвиква сърбеж и дразнене, но не и болка по време на полов акт. Характеризира се с повишено pH.
• Трихомониазен вагинит (A59.0) - може да причини обилно вагинално течение с миризма, подобна на развалена риба, болка при уриниране, болка при полов акт и възпаление на външните полови органи. Характеризира се с повишено pH (5.0-6.0).
• Аеробен вагинит - може да причини усещане за парене и диспареуния (болка при полов акт), жълтеникав вагинален секрет без лоша миризма. Симптомите могат да продължат няколко години. Състоянието може да бъде и безсимптомно. Може да предизвика изтъняла червеникава вагинална лигавица, понякога с ерозии или язви и обилно жълтеникаво вагинално течение. Характеризира се с повишено pH.

Всяка от тези вагинални инфекции може да има различни симптоми или да протича безсимптомно. Всъщност диагнозата може дори да бъде трудна за опитен клиницист. Понякога могат да присъстват повече от един вид вагинит едновременно.

Лечение

Причината за инфекцията определя подходящото лечение. Може да включва перорални или локални антибиотици или противогъбични лекарства, локални кортикостероиди, други медикаменти. Крем, съдържащ кортизон, също може да се използва за облекчаване на част от дразненето. Ако се касае за алергична реакция, може да се предпише и антихистамин. За жени, които имат дразнене и възпаление, причинени от ниски нива на естроген (постменопауза), може да се предпише локален естрогенов крем. Бактериалната вагиноза обикновено се лекува с антибиотици, като метронидазол или клиндамицин. Вагинит поради полово предавани инфекции се лекува с антибиотици в зависимост от етиологичния причинител.

В зависимост от причината за острия вагинит сексуалният партньор трябва да се лекува едновременно. Необходимо е да се избягват половите контакти до завършпване на лечението.

Прогноза

Като цяло прогнозата е много добра - повечето заразени са излекувани. Повтарящите се вагинални инфекции обаче могат да доведат до хронично дразнене, екскориация и белези. Те от своя страна могат да доведат до сексуална дисфункция. Психосоциалният и емоционалният стрес не са необичайни.

Въпреки че лечението на бактериална вагиноза не е документирано за предотвратяване на ХИВ, бактериалната вагиноза и полово предаваните инфекции, включително трихомониаза, се считат за рискови фактори за ХИВ. Хроничната вагинална инфекция може да улесни предаването на различни полово предавани инфекции, включително ХИВ.

Усложненията на бактериалната вагиноза включват ендометрит и тазово-възпалителна болест. Нелекуваната бактериална вагиноза може да доведе до усложнения (например инфекции на вагинални рани) след гинекологични хирургични процедури.

По време на бременност трихомониалната инфекция и бактериалната вагиноза са свързани с повишен риск от неблагоприятен изход от бременността, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и следродилен ендометрит.

Превенция

Препоръки за предотвратяване на остър вагинит включват:

• Употреба на свободно памучно бельо
• Адекватна интимна хигиена
• Почистване (избърсване) отпред назад след използване на тоалетната - по този начин се избягва разпространението на фекални бактерии във влагалището
• Избягване на дразнители - ароматизирани сапуни, интимни гелове и дезодоранти, ароматизирани хигиенни продукти
• Избягване на вагинален душ (нарушава нормалния баланс на вагиналната микрофлора)
• Избягване на хидромасажни вани и джакузи
• Полов акт с презерватив
• Консумация на храни, богати на пробиотици
• Прием на антибиотици само тогава, когато е необходимо
• Здравословен хранителен режим и намаляване на стреса (тези фактори могат да повлияят на баланса на вагиналното pH)

Остър вагинит при деца

Вулвовагинитът при деца може да бъде "неспецифичен", причинен от дразнене без известна инфекциозна причина или инфекциозен вагинит, причинен от патогенен организъм.

Неспецифичният вулвовагинит може да бъде предизвикан от фекална контаминация (замърсяване), сексуално насилие, чужди тела, химикали, хронично заболяване, екзема, себорея или имунодефицит. Лекува се с локални стероиди, антибиотици се предписват в случай на вторична инфекция.

Инфекциозният вулвовагинит може да бъде причинен от бета-хемолитичен Streptococcus от група А (7-20% от случаите), Haemophilus influenzae, Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, Yersinia, Shigella и чести причинители на полово предавани инфекции (Trichomonas vaginalis, Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, херпес симплекс вирус и човешки папилома вирус). Симптомите и лечението на инфекциозния вулвовагинит варират в зависимост от организма, който го причинява. Свързаният с полово предавани инфекции вулвовагинит може да бъде причинен от сексуално насилие или вертикално предаване и се лекува и диагностицира като инфекции при възрастни.

Изображения: freepik.com