Други възпалителни болести на влагалището и на вулвата МКБ N76

Възпалителните заболявания на вулвата (външни женски полови органи) и вагината (възпаление на влагалището), се предизвикат от значителна част от инфекции, които се предават и по полов път.

Към други възплаителни болести на влагалището и вулвата принадлежат:

• Остър вагинит.
• Подостър и хроничен вагинит.
• Остър вулвит.
• Подостър и хроничен вулвит.
• Абсцес на вулвата.
• Рязязвяване на вагината.
• Рязязвяване на вулвата.

Оновните причини за тяхното развитие се разделят на инфекциозни и неинфекциозни.

1. Инфекциозни вулвовагинити:

• вирусни - Херпес симплекс вирус тип 2, Папилома вирус - при комдиломите.
• хламидиални - Хламидиа трахоматис
• микоплазмени - се предизвиква от човешката микоплазмия
• бактериални - се предизвикват от найсерия гонорея, стафилококус ауреус, ешерихия коли и др.
• кандидози - кандида албиканс и кандида тропикалис
• протозойни - трихомонас вагиналис

2. Неинфекциозни вулвовагинити:

• Травматични (физични травми, след различни видове перверзии, чужди тела и други)
• Алергични - контакт с медикаменти (антисептични разтвоти, използвани с профилактична цел, контрацептиви и др.), козметични средства (сапуни, детергенти), бельо от синтетични тъкани (особено ново и неизпрано предварително), химически вещества (професионален и битов контакт)
• Дерматози локализирани по вулвата и влагалището - Плосък лишей, псориазис, левкоплакия и др.

Анатомията на жената крие опасност от проникването на инфекцията от влагалището към матката и оттам към коремната кухина.

Основният защитен механизъм срещу микроорганизмите е биохимичната бариерна функция на влагалището. Нормалната киселинност на влагалището която е към 4 е важна бариера срещу голяма част от попадналите микроорганизми.

Централна роля тук играе нормалната влагалищна флора - млечно - киселите лактобацили. Чрез своя краен метаболитен продукт - млечната киселина, те препядстват развитието на попадналите микроорганизми. Този бариерен механизъм може да бъде нарушен: от масивно навлизане на патогенни микроорганизми или увреждане на лактобацилната флора в резултат на естрогенен дефицит, който намалява техният субстрат гликогена; от контрацептивни методи (чести вагинални промивки), употреба на антибиотици, хормонални препарати и други.

Клиничната картина при други възплаителни болести на влагалището и вулвата е специфична.

Основният симптом на вулвовагинитите е засилване и промяна на влагалищният флуор, който понякога е със специфичен цвят, консистенция и миризма.

Когато е силно изразен започва да изтича навън, да мокри вулвата и зацапва бельото. Налице е зачервяване и оток на външните гениталии и влагалището, който се съпровожда със сърбеж, парене и болка. Субективните прояви обикновено се усилват след полов акт, но понякога могат и да липсват.

Диагнозата други възплаителни болести на влагалището и вулвата се поставя чрез вземане на материал за изследване от влагалището, който се наблюдава под микроскоп, освен микробиологично изследване се прави и културелно иследване на средата на Сабуро за търсене на гъбични инфекции.

Лечението е взависимост от причинителят на вулвовагинита. При невъзможност да се установи причинителят се прилага Клиндамицин по преценка на дерматолог-венеролог, както и през устата на антибиотик.