Остър вулвит МКБ N76.2

› Какво представлява

› Причини

› Кои жени са изложени на риск от вулвит

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Превенция

› Прогноза

› Остър вулвит при деца

Какво представлява острият вулвит?

Вулвитът е възпаление на вулвата, външните женски гениталии, които включват големите срамни устни, малките срамни устни, клитора и интроитуса (входа на влагалището). Това е симптом, който може да е резултат от редица инфекциозни или неинфекциозни причини. Може да се прояви едновременно като вулвовагинит (с вагинит), възпаление на влагалището.

Кожата на вулвата е особено податлива на възпаление поради топлата и влажна среда. Вулвит може да се появи при всяка жена, особено при тези, които имат известна чувствителност, инфекции, алергии или заболявания, които водят до възпаление на вулвата.

Тъй като може да бъде трудно да се намери точната причина, диагностицирането и лечението на остър вулвит могат да бъдат трудни.

Причини

Остър вулвит може да се развие в резултат на:

• Алергии или чувствителност към определени продукти, например цветни или парфюмирани тоалетни хартии, интимни спрейове, дезодоранти или вагинален душ, шампоани и балсами за коса, перилни препарати, локални кремове или лекарства.
• Реакции към пяна за вана или хигиенни продукти, използвани върху гениталната област, спермициди, дамски превръзки.
• Дразнения, причинени от гъбична инфекция, хлорирана вода в басейни или джакузи, синтетично бельо или найлонови чорапогащници без дишаща памучна лента, носене на мокър бански костюм за дълго време, каране на колело или яздене на кон, вагинален душ, лоша лична хигиена, инконтиненция на урина или изпражнения, ако останат в контакт с вулвата (както може да се случи при жени, които имат инконтиненция или са лежащо болни), контактът с урина и изпражнения понякога причинява продължаващ (хроничен) вулвит.
• Инфекции като вагинит, генитален херпес, бактериална и гъбична инфекция, полово предавани инфекции.
• Фактори като диабет, краста или срамни въшки, екзема или дерматит, орален секс.

Кои жени са изложени на риск от вулвит?

Всяка жена на всяка възраст може да бъде засегната от вулвит.

Всяка жена с определени алергии, чувствителност, инфекции или заболявания може да развие вулвит.

Момичета преди пубертета и жените в постменопауза имат по-висок риск от вулвит. По-ниските нива на естроген могат да ги направят по-податливи на състоянието поради по-тънки и по-сухи тъкани на вулвата.

Жените с диабет също са склонни да бъдат засегнати от вулвит поради високото съдържание на захар в клетките, което увеличава тяхната уязвимост.

Симптоми на остър вулвит

Симптомите могат да варират в зависимост от причината и периода от заразяването. Острият вулвит може да се манифестира с:

• прекомерен и постоянен сърбеж в областта на вулвата
• усещане за парене в областта на вулвата
• зачервяване и подуване на вулвата
• болезненост в областта на вулвата
• вагинално течение
• малки пукнатини по кожата на вулвата
• изпълнени с прозрачна течност мехури по вулвата
• лющещи се, удебелени, белезникави петна по вулвата
• подутини, малки бучки или брадавици
• болка при полов акт
• повишена чувствителност при употреба на тоалетна хартия

Прекомерното почистване на засегнатата област може да влоши симптомите. Препоръчително е измиване веднъж дневно, и то само с топла вода.

Симптомите на вулвит могат също да са индикация за други заболявания или разстройства, включително алергии, инфекции и наранявания.

Диагноза

Острият вулвит може да има много различни причини и съответно вариалбилна манифестация, което затруднява диагнозата.

Диагностицирането започва с разпит за медицинската история и гинекологичен преглед. Секрет от вагинално течение може да бъде тестван за инфекции. Възможно е да се назначат и други диагностични изследвания като цитонамазка, анализ на урина, кръвни тестове и изследвания за полово предавани болести.

Лечение на остър вулвит

Специфично лечение на вулвит се преценява от лекуващия лекар въз основа на:

• Възрастта, цялостно здравословно състояние и медицинската история на жената
• Причина за вулвита
• Вид и тежест на симптомите
• Толерантност към специфични лекарства, процедури или терапии
• Очаквания за хода на заболяването

Лечението на остър вулвит може да включва:

• Мерки за самопомощ (например избягване на дразнители)
• Седящи вани с успокояващи вещества (за контрол на сърбежа)
• Локален кортикостерод
• Антибиотици
• Противогъбични средства
• Локален препарат с естроген

Обикновено се препоръчва да не се използва сапун или ароматизирани продукти за измиване на вулвата. Освен това трябва да се избягва контакт на кожата на вулвата с пяна за вана, шампоан, интимни дезодоранти, мокри кърпички, перилни препарати, текстилни багрила, балсами и дамски превръзки. Всички те могат да влошат дразненето.

Препоръчва се измиване на гениталната област веднъж на ден с топла вода и носена на памучно бельо, което не е прекалено стегнато.

Мерките за самопомощ могат да включват топли, успокояващи вани, компреси и каламинов лосион.

Лекарят може да препоръча емолиент, който да се използва вместо сапун и може да окаже успокояващо действие. Емолиентните кремове също могат да бъдат полезни, тъй като овлажняват кожата. Ако сърбежът е особено силен, лекарят може да препоръча прием на антихистамин.

Често се предписва крем с кортикостероид, който обикновено се използва за кратки периоди от време. Локалният кортикостероид действа чрез намаляване на възпалението, а също и на дразненето и може да бъдат наистина ефективен при много жени.

Ако възпалението на вулвата се дължи на инфекция, тогава се прилага противогъбично или антибиотично лечение.

При вулвит поради ниските нива на естроген вследствие на менопаузата се предписва крем, песар или вагинална таблетка, съдържаща женския хормон естроген.

Локални анестетични кремове, някои лекарства и хирургия са възможни терапетични подходи при жени с пареща, но често необяснима болка, засягаща кожата около вагината или вулвата. Състоянието е известно като вулводиния. Повече информация може да прочетете в секцията "Здравни проблеми": Вулводиния

Превенция

Мерки за предотвратяване на вулвит включват:

• Добра хигиена на вагиналната и перианалната област.
• Употреба на нежни почистващи продукти без аромат върху гениталната област и старателно изсушаване на гениталиите след къпане. Всъщност използването на само на вода често е достатъчно за почистване на гениталната област.
• Избягване на използването на вагинални душове, интимни дезодоранти и спрейове и други ароматизирани женски продукти.
• Носене на дишащо, свободно памучно бельо.
• Избягване на прекалено тесни панталони, чорапогащници или дрехи, които оказват дразнещо действие върху гениталната област или които не позволяват адекватна циркулация на въздуха
• Преобличане в сухи дрехи възможно най-скоро след плуване и упражнения.
• Употреба на презерватив при полов акт за намаляване на риска от вулвит, полово предавани инфекции и други вагинални инфекции (особено ако връзката не е дългосрочна или моногамна).

Каква е прогнозата при остър вулвит?

Острият вулвит е често срещан и обикновено не е сериозно състояние.

Острият вулвит, който не е симптом на подлежащо заболяване, обикновено се лекува лесно след диагностициране с прости мерки. Сърбежът и други симптоми обикновено могат да бъдат облекчени бързо след диагностициране и прилагане не подходящо лечение.

Остър вулвит при деца

Възпалението на вулвата може да има различни етиологии при деца и юноши, включително алергичен дерматит, контактен дерматит, лихен склерозус и инфекции с бактерии, гъбички и паразити.

Дерматитът при кърмачета обикновено се причинява от замърсена пелена, оставена за продължителен период от време. Увеличаването на честотата на смяна на памперса и локалното приложение на емолиенти са достатъчни за разрешаване на повечето случаи. Повече информация може да прочетете в: Дерматит от пелени МКБ L22

Острият вулвит при по-големи деца обикновено се причинява от излагане на дразнител (например ароматизирани продукти, които влизат в контакт с вулвата, препарат за пране, сапуни и др.) и се лекува с предотвратяване на излагане на дразнителите и употреба на седящи вани със сода бикарбонат. Други възможности за лечение на вулварен дерматит включват орален хидроксизин хидрохлорид или локален хидрокортизон.

Лихен склерозус е друга често срещана причина за вулвит при децата и често засяга област под формата на пясъчен часовник или осмица на кожата около ануса и вулвата. Симптомите на лека форма на вулвит включват кожни пукнатини, загуба на пигментация на кожата (хипопигментация), атрофия на кожата, пергаментообразна текстура на кожата, дизурия, сърбеж, дискомфорт и екскориация. При по-тежки случаи могат да се появят тъмнолилави кръвонасядания (екхимоза), кървене, атенюация (намаляване) на малките срамни устни, пукнатини и кървене, засягащи задната комисура (commissura labiorum posterior). Причината му е неизвестна, но вероятно е генетична или автоимунна и не е свързана със злокачествено заболяване при деца. Ако кожните промени не са очевидни при визуален преглед, може да се извърши биопсия на кожата, за да се постави точна диагноза. Лечението на вулварен лихен склерозус може да включва локален хидрокортизон в леки случаи или по-силни локални стероиди (например клобетазол пропионат). Предварителните проучвания показват, че 75% от случаите не отшумяват с пубертета.

Микроорганизмите, които причиняват вулвита при деца, включват острици (Enterobius vermicularis), гъбички Candida и хемолитичен стрептокок от група А. Въпреки че остриците засягат основно перианалната област, те могат да причинят сърбеж и дразнене и на вулвата. Остриците се лекуват с албендазол. Вулварните инфекции с Candida са редки при деца и обикновено се срещат при кърмачета след антибиотична терапия и при деца с диабет или имунодефицит. Инфекциите с Candida причиняват зачервяване и обрив на вулвата със сателитни лезии (малки участъци със същия обрив, които са в близост до засегнатия участък) и ясни граници и се диагностицират чрез микроскопско изследване на проба, третирана с калиев хидроксид. Лекуват се с локално приложение на бутоконазол, клотримазол или миконазол. Стрептококовите инфекции се характеризират с тъмночервен цвят на вулвата и интроитуса и причиняват болка, сърбеж, кървене и дизурия. Лекуват се с антибиотици.

Изображения: freepik.com