Други уточнени възпалителни болести на вагината и на вулвата МКБ N76.8

Други уточнени възпалителни болести на вагината и на вулвата се срещат рядко.

Анатомо-физиологичните особености на детските гениталии и намалената им биологична защитаспособства за развитието на различна микробна флора.

Децата макар и рядко боледуват от инфекциозни болести, което се свързва с несъвършенна им имунна система. Към това се добавя и по-честата им грешка в хигиената на ано-гениталната област.

В латентният период (период без още изразена клиника) по-податливи на инфекция поради слабата си естрогенизация са външните гениталии.

Плътна запушалка на цервикалния канал предпазва матката и яйчниците от възходяща инфекция.

С настъпването на менструацията и измененията под яйчниковите хормони се увеличават възпалителните заболявания на вътрешните гениталии.

Към други уточнени възпалителни болести на вагината и на вулвата принадлежат:

1) Микозни вулвовагинити - дължат се главно на инфекция с Candida albicans и представлява 75 % от специфичните и 11% от всички вулвовагинити. Микозната инфекция се развива върху естрогенизирана повърхност на епитела на външните гениталии (това се получава по време на пубертета и в период на новородените). Много рядко може да се развие поради нарушение във въглехидратната обмяна или след продължително използване на антибиотици. В оплакванията преобладава сърбежа. Клиниката и диагнозата се поставя след микроскопско изследване и сеене на средата на Сабуро. Лечението започва с 3-4 измивания дневно с 2-3 % разтвор на сода бикарбонат и Низорал - 10 дни през устата, при липса на ефект се намазва вулвата с антимикотични кремове, а във влагалището се поставят вагинални таблетки или глобули.

2) Трихомонален вулвовагинит - причинителят е специфичен Trichomonas vaginalis изисква благоприятни фактори за разитието - естрогенизирана влагалищна лигавица. Наблюдава се при новородени, където инфекцията идва от майчиния родилен път, и в пубертетния период, когато инфектирането е битово или полово. Основното оплакване е обилно пенесто жълто-зелено течение. Ако инфекцията обхване и уретрата настъпват болки и парене при урениране. Диагнозата се поставя след вземане на материал при гинекологично изследване от влагалището и се микроскопира и се вижда крушовидния паразит. Лечението е с метронидазолови препарати.

3) Гонороична инфекция - може да се появи във всяка възраст. Новороденото се инфектира от майката. Вулвата е оточна, зачервена с гноевиден секрет от влагалището, при новородените се наблюдава и гонореен конюктивит, като се заразява при раждане. Често отворът на уретрата е зачервен с гноевиден секрет и характерните парене и болка при урениране при засягане на уретрата. Много често гонороичният вулвовагинит е съпътстван и от гонороичен проктит (засягане на правото черво). Лечението е по правилата на венерическо заболяване, като се хоспитализира пациентката.

4) Екзема в резултат на алергичен дерматит - може да се получи при съприкосновение на кожата на тялото с бельо от изкуствена материя, дразнещи сапуни, шампоани и др. Детето се оплаква от сърбеж, болка, парене при урениране. Кожата на вулвата е оточна, зачервена, по нея могат да се появят мехурчета и папули (образувания надигнати над повърхността на кожата). Когато оплакването стане постоянно, кожата добива вид на зачервена с повишена пигментация, задебеляване и уплътняване на кожата, като се засилва кожния релеф (лихенификация).

Лечението при други уточнени възпалителни болести на вагината и на вулвата се извършва от дерматолог и акушер гинеколог.

Възпалителни заболявания на вътрешните гениталии се наблюдават след появата на менструация като по причина, клиника и лечение са както при възрастните.