Кандидоза на вулвата и вагината (N77.1*) МКБ B37.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Кандидозният вулвовагинит (вагинална млечница) е възпалително заболяване на влагалището и външните гениталии на жената, причинено от инфекция с гъбичките от род Candida.

Счита се, че приблизително 75 процента от жените в даден етап от своя живот ще се сблъскат с инфекцията във връзка с разпространението на рисковите фактори.

Причинител и особености

Кандидоза на вулвата и вагината е една от най-честите инфекции, засягащи женската полова система, като сред едни от най-характерните особености на болестния процес се включват:

• причинител: основен етиологичен причинител на кандидоза на вулвата и вагината е Candida albicans, като в изключително редки случаи се касае за друг вид кандида
• заразяване: заболяването не е включено към сексуално трансмисивните инфекции, макар да е възможно предаване по полов път, но инфекцията често се наблюдава и при жени, които не водят активен полов живот. Обикновено инфекцията се развива при нарушаване на равновесието и баланса на вулвовагиналната флора и промени между патогенните и полезните бактерии, главно при намаляване нивата на лактобацилите (Lactobacillus). В резултат настъпва свръх размножаване и инвазия на дрожди, нормално обитаващи влагалището, каквито са Candida albicans
• рискови фактори: основните рискови фактори, които имат значение за създаването на благоприятна среда за развитие на инфекцията, включват промени в хормоналния фон (при провеждане на естроген заместителна терапия, при високи нива на естроген), както и бременност, наличие на имунен дефицит, обикновено в резултат от тежко протичаща подлежаща инфекция, продължителна терапия с антибиотици или кортикостероиди, подлежащи ендокринни заболявания (захарен диабет, дисфункция на щитовидната жлеза). Провокиращ фактор може да бъде и хроничният стрес във връзка със системните промени, настъпващи в организма
• особености: състоянието засяга предимно жените в активна възраст, рядко се наблюдава преди настъпването на пубертета, което потвърждава ролята на хормоналния фон за нарушаване на баланса между популациите във вагиналната флора

Симптоми

Вулвовагиналната кандидоза показва някои характерни особености в своето протичане, които улесняват диагностичния процес и се използват като маркери, насочващи към болестта:

• особености в протичането: заболяването може да протече остро (остра инфекция с давност няколко дни) или хронично, под формата на рецидивиращи инфекции
• характерни симптоми: водещи симптоми в клиничната картина са сърбежът и бялото течение (наподобява пресечено мляко), засилващи се предменструално. Често е налице болка, парене, дискомфорт по време на полов акт, както и по време на уриниране. По вагиналната стена се откриват бели, млекоподобни налепи. При кандидозен вулвовагинит вулвата и влагалището са зачервени, оточни, могат да се наблюдават ранички по кожата и лигавиците
• монилиазен вагинит: монилиазен вагинит е инфекция, причинена от гъбичката Monilia Candida. Среща се основно сред жени след пубертета. Monilia Candida е част от нормалната флора на устата, вагината и ректума. В условия на понижен имунитет придобиват патогенен характер и може да предизвикат вагинит. Болните се оплакват от силен сърбеж, отделяне на гъст, бял секрет, както и болезненост при уриниране и полов акт. Външните полови органи могат да бъдат зачервени и оточни, възможно е наличие на вторична инфекция. Продължителният прием на орални контрацептиви, стероиди, наличието на хормонален дисбаланс, хронични заболявания, водещи до промяна в рН на вагиналната среда, са благоприятстващи фактори за развитие на монилиазен вагинит
• усложнения: главното усложнение се явява хронично рецидивиращият ход на инфекцията и трудностите в лечението на заболяването. Допълнително се създават благоприятни условия за развитие на вторична бактериална инфекция, разязвявания по лигавицата и други

Подробности за заболяването може да прочетете на:

» Вагинит, вулвит и вулвовагинит при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

Диагноза

Поставянето на диагнозата при кандидоза на вулвата и/или вагината обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, като се основава обикновено на информацията, получена от:

• анамнестични данни: изясняване на налични рискови фактори, по-важните от които включват бременност, прием на естрогени, стрес, продължителен прием на антибиотици или имуносупресори, имунен дефицит и други. Наличието на подлежащи заболявания, активен полов живот, честа смяна на партньорите и други също имат важно значение в диагностичния процес
• гинекологичен преглед: при гинекологичния преглед се извършва оглед и оценка на състоянието на вагината и вулвата, включително промени в цвета на лигавицата, наличие на локални промени, зачервяване и други
• микробиологични изследвания: потвърждаването на диагнозата се осъществява чрез микробиологично изследване и посявка на вагинален секрет върху средата на Sabouraud, като е възможно идентифициране на конкретния причинител от фамилията Candida

При диференциалната диагноза е необходимо разграничаване на състоянието от други, идентично протичащи процеси с бактериален или системен характер, други форми на микоза на половите органи, както и други инфекции с идентична локализация.

Лечение

Терапевтичният подход при кандидоза на вулвата и вагината се определя строго индивидуално в зависимост от редица индивидуални особености, както и според тежестта на протичане, наличието на провеждано лечение, прием на други лекарства:

• лечение при леки инфекции: леките инфекции подлежат на локална терапия в рамките на един до шест дни с подходящ антимикотичен крем, мазило, вагинална таблетка или вагинална свещичка, съдържащи най-често клотримазол, флуконазол, тетраконазол, миконазол, бутоконазол в комбинация с висока лична хигиена и въздържане от полови контакти
• лечение при тежки инфекции: при тежките форми на инфекцията освен продължително локално лечение, може да се наложи и провеждане на системна терапия с подходящи перорални антимикотици (под формата на таблетки или капсули). Локалната терапия може да продължите до две седмици или дори повече, като се използват същите препарати, както за лечение на леките форми в комбинация с прием през устата на флуконазол в подходящи дози

Във връзка с високия риск от рецидив на инфекцията е необходимо активно проследяване на пациентите, както и мерки за ограничаване на вредните въздействия на наличните рискови фактори.

Прогнозата обикновено е благоприятна, като при пациенти с изразен имунен дефицит терапията е продължителна, а инфекцията показва склонност към хронично рецидивиращ ход.

Профилактиката включва подобряване на личната хигиена и здравна култура, укрепване на имунната система, контрол на наличните заболявания, избягване на самолечение.

Изображения: freepik.com