Вагинално дразнене

Вагиналното дразнене е състояние, което се характеризира с усещане за сърбеж, парене, болка, оток, вагинално течение, зачервяване на кожата и лигавицата в областта на вулвата и влагалището. Най-честата причина за вагинално дразнене е инфекция.

Вагиналното дразнене се дължи на:

• Дисбаланс на микроорганизмите, които естествено живеят във влагалището, наречени още вагинален микробиом;
• Инфекциозни и паразитни болести - аногенитална херпес-вирусна инфекция, трихомониаза, гонококова инфекция на долните отдели на пикочо-половия тракт, хламидийна инфекция, аногенитални (венерични) брадавици, кандидоза.
• Болести на пикочо-половата система - възпалителна болест на шийката на матката, остър вагинит, аномално маточно и вагинално кръвотечение, атрофичен вагинит, цистит.
• Кожни заболявания – дерматит, лихен планус;
• Физиологични състояния – менопауза, пуерпериум, кърмене. По време на тези състояния промените в нивата на хормоните могат да доведат до вагинално дразнене.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - алергия.
• Други - полов контакт, употреба на неподходящи ароматизирани препарати за интимна хигиена, на дамски превръзки и тампони.

Вагиналното дразнене е чест симптом, с който всяка жена се среща поне веднъж в живота си. Най-често вагиналното дразнене се причинява от вагинит или от вулвовагинит при ангажиране на вулвата и влагалището едновременно.

По-чести причини за вагинално дразнене

Изображение: verywellhealth.com

Бактериална вагиноза

Бактериалната вагиноза възниква вследвие промени в баланса на микроорганизмите, които нормално обитават влагалището. При подобна вагинална дисбактериоза обикновено се наблюдава свръхрастеж на микроокразнизми, които причиняват вагинит (възпаление на влагалището). При ангажиране и на вулвата състоянието се описва като остър вулвовагинит. В етиологията на бактериалния вагинит намират място още промискуитетът или с други думи честата смяна на сексулани партньори и половите контакти, които не включват изпозване на предпазни средства под формата на презервативи. Най-честите симптоми на бактериална вагиноза включват вагинално дразнене, сърбеж, парене и болка, вагинална секреция с бял или сив цвят, неприятна миризма на риба, особено забележима след полов контакт и усещане за парене при уриниране.

За поставяне на точна диагноза е необходимо да се направи микробиологично изследване на влагалищен секрет. Лечението на тази инфекция включва антибиотична терапия и вагинални пробиотици.

Повече информация за заболяването можете да намерите на:

» Остър вагинит МКБ N76.0

» Подостър и хроничен вагинит

Инфекция с Candida albicans

Кандидозата се проявява когато има свръхрастеж на дрожди, които естествено съществуват във влагалището. Вагиналното дразнене е типичен симптом на гъбичните инфекции. Другите симптоми на инфекцията с Candida albicans са подуване и сърбеж на вулвата, затруднено или болезнено уриниране, болка по време на полов контакт. Лечението на вагиналната кандидоза се състои в приложение противогъбични лекарствени средства в различни форми.

Изображение: Y tambe, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Инфекция с Trichomonas vaginalis

Трихомоназата е сексуално трансмисивно заболяване, което се предизвиква от паразита Trichomonas vaginalis. Този паразит е директен патоген на повърхностните епителни клетки. Изолира се от влагалище, цервикс (маточна шийка), уретра, пикочен мехур, вестибуларни и парауретрални жлези.

Инфекцията с Trichomonas vaginalis води до дистрофично-некротични промени в епителните клетки и в подлежащата строма. Тя може да прочете под няколко форми остра, хронична, асимптомна. При острата инфекция пациентките се оплакват от обилно, воднисто, пенесто, жълто-зеленикаво до гноевидно вагинално течение с неприятна миризма, вагинално дразнене, сърбеж и диспареуния (болка по време на полов контакт). При оглед на влагалището се визуализират дребно огнищни зачервявания като „ягодки“, определяни като макуларен колпит. При хронично протичаща инфекция се наблюдават по-слабо изразени оплаквания, като макуларният колпит е тип леопардова кожа. Асимптомната форма се характеризира с липса на клинични промени и субективни оплаквания от страна на пациента, малък брой живи трихомони и наличие на лактобацили във вагиналната флора.

Диагнозата се поставя на базата на клинично, микроскопско и колпоскопско изследване. Макуларният колпит е специфичен симптом, но е видим само в около 10% от случаите. Лечението се състои в системна терапия с метронидазолови препарати и локални средства и на двата сексуални партньора. Липсата на адекватна терапия при трихомониална инфекция води до повишен риск от инфертилитет.

Повече информация за заболяването можете да намерите на:

» Урогенитална трихомониаза МКБ A59.0

Изображение: Stefan Walkowski, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Инфекция с човешки папиломен вирус

Човешкият папиломен вирус (HPV) e широко разпространен сред хората. Той представлява ДНК-вирус. До днес са описани над 100 различни типа HPV, от които най-опасни са онкогенните, а именно HPV 16 и 18. Единствен източник на инфекцията са хората. Тя се предава изключително лесно при полов контакт или дори само при контакт кожа до кожа. Изявата на папиломната инфекция е много разнобразна. Тя може да включва брадавици по различни части на тялото, включително и генитални брадавици, лезии по шийката на матката (папиломи). HPV е различен с това, че инфекцията притежава много дълъг инкубационнен период. В повечето случаи инфекцията протича безсимптомно. Според проучванията всяка жена, която е имала сексуален партьор, поне веднъж в живота си се е срещала с HPV. При жените инфекцията притежава различни прояви, като генитални брадавици, папиоми на шийката на матката. Симптом, насочващ към HPV-инфекцията може да бъде продължителното вагинално дразнене. 

Прочетете повече за човешкия папилома вирус тук:

» Човешки папилома вирус HPV

Херпесна инфекция

Гениталният херпес е инфекциозно заболяване, което засяга и мъжете и жените. Причинява се от херпес симплекс тип 1 и тип 2. Пренася се по полов път. Основната изява на заболяването е везикулозен обрив, най-често разположен по вулвата. Възможно е, обаче лезии да има и във влагалището. В тази връзка вагиналното дразнене може да бъде начален симптом на херпесната инфекция.

Неинфекциозни причинители на вагинит

Освен инфекциозен вагинит, съществува и неинфекциозен, който може да бъде резултат от алергия или реакция към дразнител. Вагинално дразнене, сърбеж и парене са основните симптоми на неинфекциозен вагинит. Друг чест симптом е болката по време на полов контакт.

В спектъра на неинфекциозните причинители се включват облекло, сапуни с неподходящ състав, душове, секс играчки и презервативи. Лечението се състои в индентифициране на дразнителя и преустановяване на употребата му с цел редуциране на оплакванията. Може да се приложат и вагинални глобули за подобряване на вагиналната флора и баланс.

Друга форма на неинфекциозен вагинит е атрофични вагинит. Той се наблюдава най-вече по време на менопаузата. В този период от живота на жената поради промени в нивата на хормоните се наблюдават атрофиочни промени във влагалището. Лечението се състои в ниска доза естрогени под формата на интравагинален крем, приложение на вагинални овлажнители и лубриканти.

Повече информация за заболяването можете да намерите на:

» Атрофичен вагинит N95.2

Кога трябва да потърсите лекар?

При продължително вагинално дразнене, което е съпроводено и от други оплаквания като вагинално течение, сърбеж и болка трябва да се консултирате с вашия акушер-гинеколог. За превенция на инфекциите е необходимо да посещавате вашите ежегодни профилактични прегледи при АГ. 

Как да си помогнете сами? 

Самолечението в случаите на силно изразено вагинално дразнене може да доведе до усложняване на проблема и затрудняване на лечението му. 

Заглавно изображение: freepik.com