Друга дифтерия МКБ A36.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Дифтерията принадлежи към въздушно-капковите инфекции, като особено типично за заболяването е формирането на фибринозни налепи на мястото на внедряване на дифтерийните бактерии, регионална лимфонодуларна компонента и обща интоксикация. Заболяването е било причина за множество тежки епидемични взривове в близкото минало, но след въвеждането на задължителната имунизация срещу инфекцията честотата и разпространението намаляват драстично.

Първичното огнище на болестта най-често е в областта на фаринкса, ларинкса и назофарингеалната област, но е възможно протичане и под формата на друга дифтерия с увреждане на различни органи и системи.

Причинител и особености

Към днешна дата дифтерията се среща изключително рядко в развитите страни и в много от развиващите се страни, но в някои области на Африка и други тропически зони, в които санитарно-битовите условия са значително влошени и достъпът до медицинска помощ е ограничен, заболяването може да провокира епидемични взривове.

Характерно за инфекциозния процес е следното:

• етиологичен причинител: специфичен причинител на дифтерията e Corynebacterium diphteriae, от род Corynebacterium, който представлява Грам-положителна пръчица с форма на гиричка. Бактерията е факултативен анаероб

• източник на заразяване: източник на инфекцията са клинично проявените болни лица, реконвалесцентните и здравите заразоносители, при които въпреки липсата на клинични оплаквания се наблюдава риск от предаване на заразяването
• механизъм на предаване на инфекцията: инфекцията принадлежи към типичните респираторни инфекции, като заразяването се осъществява основно по въздушно-капков път чрез пръски при кихане, кашляне, говор. В по-редки случаи е възможно заразяване посредством контактен механизъм при досег с контаминирани предмети, принадлежности, спално бельо и кърпи на заразените. Входната врата обикновено са лигавиците на горния респираторен тракт, но е възможно проникване и по други пътища
• рискови фактори: изложени на риск от заразяване са предимно малки деца и възрастни хора, при наличие на пропуски в имунизационния паспорт, при ниски санитарно-битови условия, при посещение или пребиваване в район с висока честота на инфекцията

Видове и симптоми

Макар дифтерията най-често да поразява горния респираторен тракт и кожата, то е възможно и засягане на редица други органи и системи. Обикновено процесът е вторичен и се дължи на разпространение на фарингеална, ларингеална, назофарингеална или кожна дифтерия, но е възможно и възникване на първични огнища в съответните органи.

В рубриката друга дифтерия са разгледани:

• дифтериен конюнктивит: дифтерийният конюнктивит представлява тежко възпаление на конюнктивата, което се среща много рядко. Характеризира се с образуване на инфилтративна мембрана, която при отстраняване оставя груба повърхност. Това е едно от най-деструктивните заболявания на конюнктивата. Дифтерийният конюнктивит протича с оток на единия или и двата клепача, болка, изтичане на мукопурулентен секрет от окото
• дифтериен миокардит: дифтерийният миокардит е сравнително често усложнение на дифтерията. Представлява остро възпаление на сърдечния мускул, произтичащо от местна или генерализирана дифтерия. Характеризира се с висока смъртност и тежко протичане. Патологичните промени се състоят в мастни и хиалинни отлагания в сърдечния мускул, понякога свързани с некротични промени или токсична миолиза в мускулните влакна. Установява се оток и инфилтрация с лимфоцити, неутрофили, еозинофили, моноцити и фибробласти
• дифтериен полиневрит: усложненията на нервната система са в зависимост от тежестта на локалните изменения. При леките форми на дифтерия неврологичните изменения и прояви са изключително редки. Около 75 процента от болните с тежки форми на дифтерия развиват дифтериен полиневрит. В началото на заболяването често се открива изолирана парализа на мекото небце и задната фарингеална стена. Това се проявява с невъзможност за преглъщане на поетите през устата течности и изтичането им през носа. Към тях се прибавят и изолирани неврити на черепно-мозъчните нерви. Макар и рядко те създават допълнителен риск от аспирация. Полиневрити на периферните нерви се развиват между десети ден и трети месец. Касае се за увреда на двигателната функция, която започва от проксималната мускулатура на краката и се разпространява дистално. Най-тежко се засягат дорзалните флексори на краката. Степента на увреда е от лека мускулна слабост с отслабване на сухожилно-надкостните рефлекси до пълна парализа. По изключение могат да се засегнат моторните и сетивните нерви на торса, врата и горните крайници. Касае се за периферна невропатия, дегенерация на миелиновите обвивки на аксоните
• дифтерийна нефропатия: засягането на отделителната система при дифтерия е рядко, като може да протече под формата на дифтериен цистит (при засягане на пикочния мехур) или на тубуло-интестициална нефропатия (при засягане на бъбреците), като клиничното протичане включва увреждане на общото състояния, микционни нарушения, фебрилитет, хематурия и други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при другите форми на дифтерия изисква обстойни клинични и лабораторни изследвания, като най-често се назначават:

• анамнеза и клиничен преглед: особено важно значение има епидемиологичната анамнеза за пребиваване в ендемичен за болестта район, контакт с болни, липса на поставени имунизации и други. Оплакванията обикновено съвпадат с инкубационния период на болестта, но в много случаи другите форми на дифтерия се развиват определен период след това. Клиничните находки са изключително вариабилни в зависимост от засегнатите органи и структури
• микробиологични изследвания: за потвърждаване на диагнозата е необходимо извършването на микробиологични изследвания на материал от засегнатите органи. Препоръчва се и назначаване на антибиограма с цел определяне на чувствителността на бактерията към използваните в практиката антибиотици
• образна диагностика: в зависимост от локализацията на уврежданията е необходимо извършването на съответните образни изследвания за установяване на тежестта на нарушенията

Диференциалната диагноза при друга дифтерия налага различаване от други инфекциозни, възпалителни, автоимунни или неопластични заболявания със съответната локализация.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при друга дифтерия е комплексен и съобразен с локализацията на уврежданията. Необходимо е своевременно хоспитализиране на пациентите с цел намаляване риска от епидемичен взрив във връзка с изключително високия контагиозен потенциал на инфекцията.

Лечението включва използване на антидот за неутрализиране действието на токсините, произвеждани от причинителя на фона на подходяща антибиотична терапия, като най-често се използват пеницилини и макролиди. Според локализацията и особеностите на промените се назначават подходящи симптоматични и общи средства за облекчаване комфорта на засегнатите.

Прогнозата при друга дифтерия е сериозна, като всяко закъснение в лечението увеличава рисковете от възникване на сериозни и тежки усложнения с дългосрочни последици.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org