Изкуствено дишане

› Въведение

› Исторически факти

› Мануални методи 

› Механична вентилация

› Невростимулация

Въведение

Изкуствената вентилация (наричана още изкуствено дишане) е средство за подпомагане или стимулиране на дишането, метаболитен процес, отнасящ се до цялостния обмен на газове в тялото чрез белодробна вентилация, външно и вътрешно дишане. Тя може да бъде под формата на ръчно подаване на въздух за лице, което не диша или не полага достатъчно дихателни усилия. Друг тип изкуствено дишане е механичната вентилация, включваща използването на механичен вентилатор за принос на въздух към и от белите дробове, когато даден индивид не може да диша самостоятелно, например по време на операция с обща анестезия или когато е в коматозно състояние.

Изкуственото дишане е общоизвестно като "целувката на живота". Това е акт на стимулиране на дишането за човек, който не диша или не полага достатъчно усилия сам. За да може да се постигне вътрешно дишане, сърцето на индивида трябва да функционира нормално. Тъй като са взиамносвързани сърдечно-съдовата и дихателната система, много често се наблюдава временно прекъсване както на сърдечната дейност, така и на дишането. Именно затова, най-известният в световен мащаб метод за подпомагане на дишането и сърдечната дейност е кардиопулмонална ресусцитация (КПР).

Исторически факти

Още в Древна Гърция лекарят Гален описва изкуствената вентилация като той е подавал въздух на мъртви животни като през тръстиков прът подава въздух и наблюдава ефекта на раздуване на белите дробове и бронхите на самото животно. Друг такъв лекар, който също е смятан за един от откривателите на изкуственото дишане е Везалий.

През 1773 г. английският лекар Уилям Хоус прави няколко публикации, чрез които показва важността и силата на изкуствената вентилация и реанимационните мероприятия при пациенти страдащи от удавяне. Дори той обявява награда за всеки, който приложи изкуственото дишане на пациенти в нужда, и те оживеят. Томас Коган, друг английски лекар, който също има интерес към същата тема, през 1767 г. създава общество за опазване на живота от инциденти във водата.

Недостатъците на мануалният метод за изкуствено дишане са довели до създаването на специални машини за механична вентилация.

Мануални методи

Най-често използван е методът за реанимация уста в уста. Белодробната вентилация се постига чрез ръчно инсуфлиране на белите дробове или чрез използване на механично устройство за това. Този метод на инсуфлация се оказа по-ефективен от методите, които включват механична манипулация на гърдите или ръцете на пациента, като например метода на Силвестър. Реанимацията уста в уста е част от кардио-пулмоналната ресусцитация (КПР), която е една от най-важните умения за оказване на първа помощ. Заедно с обдишването на пациента се прилага и сърдечен масаж в гръдната област с умерен натиск с ръце.

КПР е спешна процедура, която комбинира компресии на гръдния кош с изкуствена вентилация в опит да се запази максимално мозъчната функция на пациента, докато се предприемат допълнителни мерки за възстановяване на спонтанното кръвообращение и дишането при човек, който е например в сърдечен арест. Също така се прилага и при пациенти с тежка диспнея, цианоза и дори агонално дишане поради дихателна инсуфициенция. Компресията на гръдния кош за възрастни се прави между 5 и 6 см дълбочина и със скорост от около 100 удара в минута. На 30 компресии се прилагат две обдишвания като този цикъл се повтаря, докато пациентът не е в съзнание или не дойде специализиран медицински персонал.

Механична вентилация

Механичната вентилация е метод за механично подпомагане или замяна на спонтанно дишане. Това може да включва машина, наречена вентилатор, или дишането може да бъде подпомогнато от лекар, фелдшер или друго медицинско лице, което компресира маска върху лицето на пациента. Механичната вентилация се нарича инвазивна, когато включва използването, на какъвто и да е инструмент, проникващ през устата или кожата (трахеостомия). Най-широко разпространеният такъв метод е ендотрахеалната интубация. Има два основни режима на механична вентилация - с положително налягане, където въздухът (или друга газова смес) се изтласква в трахеята, и вентилация с отрицателно налягане, където въздухът директно достига до белите дробове.

Ендотрахеалната интубация често се използва за краткотрайна механична вентилация. Една тръба се вкарва през носа (назотрахеална) или устата (оротрахеална) и достига до трахеята. В повечето случаи тръбите с надуваеми маншети се използват за защита срещу изтичане и аспирация. Смята се, че интубацията с маншетна тръба осигурява най-добрата защита срещу аспирация. Трахеалните тръби неизбежно причиняват болка и кашлица. Следователно, освен ако пациентът е в безсъзнанение или е упоен по други причини, обикновено се дават медикаменти за осигуряване на толерантност на тръбата. Други недостатъци на трахеалната интубация включват увреждане на лигавицата на назофаринкса или орофаринкса и субглотисна стеноза.

В спешни случаи крикотиротомията може да се използва от лекари, където в дихателните пътища се вкарва тръбата за дишане чрез хирургичен разрез в областта на щитовидния хрущял. Това обикновено се използва само когато има пълна обструкция на фаринкса или има масивно травмиране и увреждане на нормалната структура на главата и шията.

Невростимулация

Пейсингът на диафрагмата е ритмичното прилагане на електрически импулси към диафрагмата. Исторически това е било постигнато чрез електрическа стимулация на диафрагмалния нерв чрез имплантирането на електрод. Макар, че в днешно време съществува алтернативна възможност за прикрепване на перкутанни проводници към диафрагмата.

Изображения: freepik.com