Начало Медицинска енциклопедия Лечения Ваксина дифтерия тетанус коклюш

Ваксина дифтерия тетанус коклюш

Ваксина дифтерия тетанус коклюш - изображение

След въвеждането на задължителния имунизационен календар не само в България, но и в световен мащаб, се наблюдава значителен спад на редица потенциално застрашаващи живота инфекциозни заболявания.

Много от тези заболявания са били причина за големи епидемични взривове в миналото, като се отнели живота на хиляди хора.

Противно на наличните позитивни резултати и благоприятна статистика (инфекциите се наблюдават изключително рядко, някои от тях са напълно елиминирани) в медийното пространство постоянно циркулират критика по отношение на безопасността на тези ваксини и всяване на излишна паника у обикновения човек.

Задължителните ваксини не се наричат задължителни, защото лекарите обичат да си служат с игли и искат да ни боли, а защото с времето са доказали своите ползи за здравния статус на обществото като цяло.

Наличието на висок популационен имунитет срещу определени заболявания значително намалява риска от възникване на епидемия при импортиране на заразата от чужденци и туристи.

Три особено опасни и чести в миналото инфекциозни заболявания са сведени до минимум благодарение на една-единствена ваксина, прилагана по схема.

Кои са тези заболявания и с какви усложнения протичат при неимунизирани лица?

Дифтерия: остра бактериална въздушно-капкова инфекция, разпространявана единствено от болните хора и заразоносителите. Протича предимно с прояви от страна на дихателната система, но при разпространение на инфекцията са възможни увреждания и на други органи. Заболяването е силно заразно и преди въвеждането на активната имунопрофилактика е отнемало живота на всеки пети разболял се, особено във възрастта под 5 и над 40 години. За нашите географски ширини честотата е ниска, но епидемични взривове са налице в някои части на Източна Европа и Близкия Изток, Карибите и някои тропически страни. Възможните потенциални усложнения при неимунизирани лица включват различни по тежест увреждания на респираторния тракт, парализа, сърдечна недостатъчност, смърт.

Тетанус: остра бактериална ранева инфекция, която възниква при проникване на причинителя през открити раневи повърхности. Заболяването не е заразно, но може да доведе до тежки увреждания от страна главно на централната нервна система. Характерни са генерализирани спазми, гърчове, мускулна ригидност, изразено повишение на телесната температура, като летален изход е налице при всеки два от десет случая.

Коклюш: бактериална инфекция, известна още като магарешка кашлица, със силно заразен характер. Предава се по въздушно-капков път, като особено опасен контингент са здравите заразоносители. Изложени на изключително висок риск са малките деца на възраст под 5 години. Протича с изразена кашлица, която води до различни по тежест увреждания, като най-честите усложнения включват вторични бактериални инфекции, пневмония, увреждане на мозъчните структури (енцефалопатия, кръвоизлив в мозъка), леталитет.

Последствията от заразяването с тези инфекциозни заболявания лесно могат да бъдат предотвратени с приложението на ваксина дифтерия тетанус коклюш.

Подробна информация може да намерите на:

Необходимост от ваксината дифтерия тетанус коклюш

Какво представлява ваксината дифтерия тетанус коклюш?

Ваксината представлява комбиниран продукт срещу причинителите на трите инфекциозни заболявания.

Ваксината съдържа инактивирани клетки на Bordetella pertussis (причинителя на коклюш) и пречистени тетаничен и дифтериен токсоиди, като осигурява активен имунитет с различна продължителност.

Причинителите на тетанус и дифтерия отделят токсини, водещи до характерните клинични признаци, които при създаването на ваксината са извлечени и инактивирани по химичен път.

Инактивираните токсини се наричат токсоиди и за тях е характерно, че не могат да предизвикат заболяване, но представляват достатъчно силен стимул за активиране на имунната система и производство на антитела.

Компонентът във ваксината, предпазващ от коклюш, съдържа 2 до 5 различни токсини, инактивирани по химичен път. Последната версия е одобрена през 1996 година и се означава като ваксина срещу коклюш с ацелуларна компонента, тъй като не съдържа цели клетки, а само определени антигени от патогените, индуциращи имунна реакция.

Използваната в миналото ваксина срещу коклюш съдържа цели убити клетки от бактерията, предизвикваща заболяването. Ваксината срещу коклюш с ацелуларна компонента се счита за по-безопасна и води много по-рядко до нежелани ефекти, за разлика от старата версия, която е била честа причина за умерени и сериозни нежелани ефекти.

Исторически данни

Първата ваксина срещу дифтерия е създадена през 1924 година, приблизително 40 години след откриването на причинителя на болестта.

Първата ваксина срещу коклюш е създадена 1934 година, няколко години по-късно се създава и ваксината срещу тетанус.

През 1948 година на пазара се въвежда комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

От тогава до днес ваксината е претърпяла леки корекции (заместване на целите клетки на Bordetella pertussis с техни антигенни компоненти, отстраняване на субстанцията тиомерзал от състава на ваксините, поради връзка с нежеланите ефекти).

Преди въвеждането на ваксината броят на заболелите от дифтерия само в САЩ надхвърля 200 хиляди всяка година, като при 20 % от тях заболяването завършва фатално. След въвеждането на активната имунизация броят на новозаболелите спада драстично, като за периода между 2004 и 2015 има само 2 нови регистрирани случая на дифтерия.

Броят на заболелите от тетанус от 1950 година до наши дни спада с над 90 %, а случаите на коклюш показват спад с повече от 80 %.

Интересен пример за ползите от приложението на ваксината в исторически план е прекратяването на нейното използване в Япония през 1975 година. Здравното министерство приема, че рисковете от нейното приложение надвишават ползите (използваната тогава форма съдържа цели убити клетки и често води до тежки нежелани ефекти), поради което взема единодушно решението за нейното прекратяване. Три години преди нейното спиране броят на заболелите от магарешка кашлица е около 400, като 10 от тях завършват фатално. Три години след прекратяването на използването на ваксината броят на заболелите от коклюш нараства над 30 пъти, достигайки 13 хиляди нови случая, от които почти 120 завършват летално. Осъзнавайки сериозността на проблема, японското министерство на здравеопазването в кратки срокове възстановява задължителния характер на ваксината.

Подробна информация може да намерите в раздел История:

 

Кога се прилага ваксината дифтерия тетанус коклюш?Как и кога се прилага ваксината дифтерия тетанус коклюш?

В България ваксината се прилага по схема, съобразно задължителния актуален имунизационен календар на страната.

Прилага се интрамускулно в доза от 0,5 милилитра под формата на комбинирана ваксина.

На различна възраст се прилагат определени комбинирани продукти, както следва:

  • 2 месеца: шествалентна ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, хепатит В, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В)
  • 3 месеца: шествалентна ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, хепатит В, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В)
  • 4 месеца: шествалентна ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, хепатит В, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В)
  • 1 година и 4 месеца: първа реимунизация с петвалентна ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В)
  • 6 години: реимунизация с четиривалентна ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит)
  • 12 години: реимунизация против дифтерия и тетанус
  • 17 години: реимунизация против дифтерия и тетанус
  • след навършване на 25 години през всеки 10 години се извършва реимунизация срещу дифтерия и тетанус

Реимунизациите са необходими във връзка с постепенно отслабващия с времето имунитет. Играят ролята на усилватели (бустери) на имунния отговор и поддържат нивата на циркулиращите антитела достатъчно високи.

Ваксината срещу дифтерия и тетанус е предназначена само за деца над 11 години и възрастни лица (не е подходяща за малки деца).

Защо е необходимо приложението на ваксината дифтерия тетанус коклюш?

Защо е необходимо приложението на ваксината дифтерия тетанус коклюш?

  • за профилактика от развитието на трите инфекциозни заболявания и намаляване на последиците от тях
  • за предпазване от епидемичен взрив при вносна инфекция
  • за поддържане на високи антителата срещу съответните заболявания (с течение на времето нивата им намаляват)
  • за предпазване на децата на възраст под 5 години и особено кърмачетата под 6 месеца: последствията от развитието на коклюш при тях могат да бъдат фатални
  • изследвания при човекоподобни маймуни показват носителство на Bordetella pertussis дори при имунизирани и способност за заразяване и развитие на инфекция при неимунизираните

Ваксината се счита за напълно безопасна, като рисковете от тежки сериозни ефекти са толкова ниски, че трудно може да се определи дали се дължат на ваксината или на външни фактори.

Съвременната версия на ваксината по-често води до леки странични ефекти, за разлика от версията, използвана преди 1996 година, която е била причина за по-тежки странични ефекти.

Въпреки риска от развитие на сериозни нежелани лекарствени реакции приложението на ваксината е в пъти по-безопасно в сравнение с възможността от заразяване с дифтерия, тетанус или коклюш, всяка от които може да доведе до летален изход.

Нежелани ефекти на ваксината дифтерия тетанус коклюш

Нежелани ефекти от приложението на ваксината дифтерия тетанус коклюш

Леки (наблюдават се често, обикновено в рамките на 3 дни от приложението на ваксината):

  • леко до умерено повишение на телесната температура (при 1 от 4 случая)
  • зачервяване или подуване на мястото на приложение на ваксината (при 1 от 4 случая)
  • болка и повишена чувствителност на мястото на инжектиране (при 1 от 4 случая): реакцията се наблюдава по-често след приложението на четвъртата или петата доза
  • подуване на цялата ръка или крак, където е приложена ваксината (при 1 от 30 случая): наблюдава се по-често в детска възраст, като отзвучава в рамките на 1 до 7 дни
  • безпокойство, раздразнителност (при 1 от 3 случая)
  • повишена умора и намален апетит (при 1 от 10 случая)
  • гадене и повръщане (при 1 от 50 случая)

Умерени (наблюдават се рядко):

  • гърч (при 1 от 14 000 случая)
  • постоянен, неспирен плач за повече от 3 часа (при 1 от 1 000 случая)
  • изразено повишение на температурата (при 1 от 16 000 случая)

Тежки (наблюдават се изключително рядко, трудно може да се определи дали се дължат в резултат от ваксината или други фактори):

  • сериозна алергична реакция (по-малко от един на всеки един милион случая)
  • гърчове, кома, увреждане на мозъчните структури (честотата трудно може да се определи)

При приложението на ваксината срещу дифтерия и тетанус, която се назначава при деца на възраст над 11 години и възрастни пациенти обикновено се наблюдават леки странични ефекти, изразяващи се главно с болка, зачервяване или подуване на мястото на поставяне на ваксината, повишена уморяемост, главоболие, по-рядко се описват леко повишение на телесната температура. Изключително рядко се наблюдават кървене, изразено повишение на температурата, подуване на цялата ръка.

Бъдете внимателни за изява на някои от следните прояви в рамките на няколко минути до няколко часа след приложението на ваксината:

Внимавайте за следните признаци след прилагането на ваксината

  • гърч или синкоп
  • постоянен плач, продължаващ с часове
  • изразено остро повишение на телесната температура
  • промяна в поведението
  • обърканост, слабост
  • подуване на лицето
  • затруднено дишане, посиняване
  • ускорен пулс
  • уртикария

За намаляване на рисковете от развитие на нежелани ефекти, особено при приложение на ваксината в ранна детска възраст се препоръчва:

  • 15 минути след поставяне на ваксината детето да е в легнало положение
  • постепенно изправяне и липса на излишно натоварване в рамките на 24 часа след поставянето на ваксината
  • приложение на несъдържащ аспирин антипиретик за намаляване на риска от повишение на температурата: на лица под 18 години не се препоръчва използването на аспирин, поради сериозни рискове за здравето. Може да приложите ибупрофен в доза, съобразена с възрастта и теглото на детето (може да се консултирате с вашия лекар)

Кога не се препоръчва приложението на ваксината дифтерия тетанус коклюш?

Кога не се прилага ваксината дифтерия тетанус коклюш?

  • при кърмачета на възраст под 6 седмици
  • при наличие на заболяване, протичащо с повишена температура
  • наличие на подлежаща активна инфекция
  • при данни за увреждане на мозъчните структури и нервната система от различни процеси
  • при алергия към някои от компонентите на ваксината
  • при развитие на алергична реакция след приложението на първата доза от ваксината
  • развитие на енцефалопатия, гърч или неврологични увреждания след приложение на някоя от дозите на ваксината
  • при предшестваща имуносупресивна терапия във връзка със злокачествено, автоимунно или неопластично заболяване или трансплантация на органи или тъкани

Спазването на задължителния имунизационен календар е необходимо условие за създаване и поддържане на висок популационен имунитет.

Епидемични взривове от подобни инфекции са на един полет разстояние от нашата страна и при липса на имунизация може да станат причина за възникване на епидемична обстановка и в нашата страна.

В случай, че не сте наясно за своя имунизационен статус и не знаете какви и кога ваксини са ви прилагани, може да се обърнете към вашия лекар.

При възрастните пациенти се препоръчва поставяне на ваксината срещу дифтерия и тетанус на всеки десет години за поддържане на активен имунитет.

Спазване на задължителния имунизационен календар

В САЩ при неваксинирани деца над 7 години, възрастни пациенти, както и бременни жени между 27 и 36 гестационна седмица, се прилага така наречената ваксина Tdap, съдържаща висока концентрация токсоиди срещу тетанус и в по-ниски нива срещу дифтерия и коклюш. Ваксината гарантира създаване на висок имунитет, като нейното приложение е безопасно, без рискове от развитие на умерени и тежки нежелани ефекти.


По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

4.3, 7 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.cdc.gov
http://www.webmd.com
http://www.immunize.org
https://en.wikipedia.org
https://www.babycenter.com
http://www.whattoexpect.com
http://www.merckmanuals.com
http://www.chop.edu
http://kidshealth.org
http://www.healthline.com
http://www.msdmanuals.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниСнимкиЛюбопитноСоциални грижиИсторияЛеченияЗдравни съветиХранене при...БотаникаНормативни актовеЛайфстайлАлтернативна медицинаАнкетиТестове