Полиомиелитна ваксина

Полиомиелитът (детски паралич) е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология.

Причинител е принадлежащият към ентеровирусите Poliovirus hominis, който проявява изразен тропизъм към мотоневроните в различни части на гръбначния мозък и мозъчния ствол.

Източници на заразата са болните хора или здрави заразоносители, като инфекцията се предава по въздушно-капков или фекално-орален механизъм.

Инкубационният период е кратък, в рамките на една до две седмици, като клиничните прояви се определят в зависимост от формата на болестта.

Изображение: Manuel Almagro Rivas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Форми на заболяването

Различават се две основни форми, а именно паралитична и апаралитична, всяка от които показва различни вариации в протичането.

Апаралитична

Апаралитичната форма е с голямо епидемиологично значение, тъй като протичането най-често е безсимптомно (при инапарентната форма) или с леки общи прояви (при абортивната форма), като пациентите играят роля на здрави заразоносители и имат важно значение при разпространението на болестта.

Паралитична

Паралитичната форма протича с различни по тежест нарушения в нормалното функциониране на централната нервна система, като водещи в клиничната картина са парези и парализи на различни мускулни групи, с развитие на различни по тежест усложнения в дългосрочен план.

Инфектирането в детска възраст може да е причина за развитие на тежки скелетно-мускулни аномалии, които трудно подлежат на терапия.

Подробна информация относно етиологията, протичането, диагностицирането и възможните дълготрайни последствия след прекарана инфекция може да прочетете в рубриката Заболявания:

»Остър полиомиелит

»Последици от полиомиелит

Имунизация

Въвеждането на задължителна имунизация с полиомиелитна ваксина е свързано с необходимостта от имунизация против полиомиелит в световен мащаб и е причина за значителното намаление на честотата на болестта и свързаните с нея усложнения.

Подробна информация по отношение на откриването и създаването на първата ваксина срещу полиомиелитния вирус може да намерите в раздел История:

»Създаване на първата ваксина срещу полиомиелит

»Създаване на живата ваксина срещу полиомиелит

Различават се два основни типа полиомиелитна ваксина, а именно инактивирана, която се прилага инжекционно (в бедрото при кърмачета и в рамото при по-големите деца) и атенюирана, прилагана перорално.

Инактивирана вакисина

Инактивираната ваксина води до развитие на защитни антитела при около 90 % от случаите след прием на две дози и при над 99 % след прием на три дози.

Атенюираната ваксина

Атенюираната ваксина е подходяща за масови ваксинации, поради липсата на необходимост от стерилни спринцовки.

Една доза от оралната полио ваксина произвежда имунитет при около половината от имунизираните.

Приемът на три дози от този тип ваксина създава имунитет при над 95 % от децата.

Тривалентната орална ваксина се използва в реализирането на глобалната инициатива за премахване на детския паралич. Масово се прилага в бедните райони, с ниска здравна култура, нисък социално-икономически статус и затруднен достъп до медицински услуги.

Подробности за отделните видове ваксини срещу полиомиелит може да прочетете на:

»Полиомиелит, през устата, моновалентна жива атенуирана (отслабена)

»Полиомиелит, през устата, тривалентна жива атенуирана (отслабена)

»Полиомиелит, тривалентна инактивирана (убита), цял вирус

Приложение в България

Имунизацията на децата в България се извършва съгласно имунизационния календар, като се използва инактивирана полиомиелитна ваксина или перорална тривалентна ваксина.

Първият прием е на възраст от два месеца и се реализира мускулно в три дози през един месец, като се прилага шесткомпонентна ваксина (Hexacima), създаваща имунитет освен към полиомиелит, също и към дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит В и хемофилус инфлуенце.

Първата реимунизация се извършва една година след приема на третата доза от шесткомпонентната ваксина, т.е на възраст от 16 месеца (една година и четири месеца).

Прилага се петвалентна ваксина (Pentaxim) срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце.

Втората реимунизация е на възраст от шест години, като се прилага комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит (Tetraxim).

Имунизацията срещу полиомиелит е задължителна за всички граждани, като при отказ детето не се допуска на ясла и детска градина, предвидени са и финансови санкции.

Създалата се напоследък масова истерия сред младите майки по отношение на вредата от приложението на задължителни ваксини е напълно необоснована.

Инактивираната полиомиелитна ваксина, прилагана в България, изключително рядко води до нежелани ефекти, които са свързани със зачервяване на мястото на приложение, раздразнителност, намален апетит, леко повишение на телесната температура.

Атенюираната ваксина, приемана през устата, може да предизвика изключително рядко развитие на определена форма на полиомиелит, тъй като съдържа живи вируси, които при много малък процент от имунизираните предизвикват заболяване.

Основните причини се свързват с неправилно съхранение или приложение на ваксината, приложение на ваксината при налична активна инфекция или при налични противопоказания.

Подробности може да прочетете на:

»Остър паралитичен полиомиелит, свързан с ваксина

Приложени съгласно стандартните инструкции и двата вида ваксини не водят до развитие на сериозни странични ефекти.

Ползи от прилагане на ваксината

Задължителната полиомиелитна ваксина притежава следните неоспорими ползи за здравето на обществото:

• при развитие на инфекция у ваксинираните лица (при посещение на ендемичен район, отслабена имунна система) болестта протича леко, субклинично, без развитие на сериозни усложнения
• създаването на така наречения масов имунитет осигурява защита на децата, при които са налице противопоказания за имунизиране и по този начин ги предпазва от развитие на заболяване
• спомага за ликвидирането на болестта

Противопоказания

Ваксината не се прилага в следните случаи:

• след мозъчно увреждане или енцефалопатия в първите дни след раждането
• при прогресираща енцефалопатия
• при данни за алергия към някои от компонентите на ваксината
• при налична подлежаща инфекция
• при изразен фебрилитет и общо неразположение
• след проявена алергична реакция при предишно приложение на ваксината

След стабилизиране на състоянието на детето се извършва пропуснатата имунизация.

За оптимален ефект от ваксината е необходим пълният набор от имунизации и реимунизации.

При избора на ваксина (орална или инжекционна) се консултирайте с Вашия лекар.

Изображения: freepik.com