Необходимост от имунизация против полиомиелит МКБ Z24.0

Полиомиелитът е остра инфекциозна болест, предавана от полиовируси I,II и III, характеризиращ се със засяга не на гръбначния мозък, ЦНС, развитие на вяли атрофични парези и парализи, ендемично и епидемично разпространение, с типични и атипични клинични дорми.

Предава се по фелано-орален път и въздушно-капков механизъм, като се характеризира с широко разпространено заразоносителство.

Причинители на заболяването са полиовируси I,II и III на род Enterovirus. Имат дълга преживяемост при ниски температури, измръзвания и в почва може да се запази до 180 дни.

Извор на заразата са болните и здравите заразоносители. Отделянето на вирусите от фаринкса продължава от 1 до 2 седмици, а с изпражненията - няколко седмици. Болият е най-силно контагиозен няколко дни от края на инкубационния период и през целия катарален период до евентуално настъпване на парализите.

Особено важно епидемично значение имат атипичните клинични форми на заболяването (апаралитична, инапарентна, абортивна, безсимптомна).

Полиомиелитът е повсеместно разпространена инфекция в края на XIX век и началото на ХХ до 60-те години, когато започва масова имунизация против заболяването с живи и убити протиполиомиелитни ваксини.

Заболяването засяга предимно детска възраст до 5 години, с добро изразена лятно - есенна сезонност. Към ентеровирусите са възприемчиви всички хора, но най-често боледуват децата и юношите.

Необходимостта от имунизация против полиомиелита е категорична, поради повсеместното разпространение и сериозните последствия за здравето.

Извършва се с жива ваксина на Сейбин и убитата на Салк. В България от 1960 година се провежда планова имунизация с жива течна перорална ваксина на Сейбин от 2 месечна възраст през интервал от 1 месец - 3 приема (имунизация). Първата реимунизация се извършва от 14-тия месец с един прием ваксина, втората реимунизация от 22-24 месец с един прием, а третата реимунизация - на 6-7 годишна възраст.

Създаденият имунитет от ваксината на Сейбин е хуморален и клетъчномедииран, за разлика от ваксината на Салк - само хуморален имунитет. Основно средство за ликвидиране на болестта е живата противополиомиелитна ваксина.

В момента по същата схема на ваксинация се прилага ваксината Pentaxim, която съдържа инактивирана полиомиелитна компонента.

Критерий за доказване на процеса на изкореняване на болестта е отсъствие на паретични и паралетични заболявания с полиомиелитна етиология. Ликвидацията изначава глобално изчезване на полиомиелитните вируси на болестта.

Повече информация:

• полиомиелит