Хомеопрофилактика - хомеопатичен поглед към ваксините

В последните години все повече се говори за приложението и ефикасността на различни алтернативни и допълващи терапии във връзка с конвенционалната медицина. Популярна е идеята и за приложението на хомеопатията в областта на имунизацията и ваксинацията. Доколко обаче е известна ефикасността и безопасността на хомеопатията по отношение на предпазването от заразни заболявания и има ли биологично оправдан механизъм, който подкрепя тази теория?

Какво е хомеопатията?

Хомеопатията е една от формите на алтернативна медицина, която намира голям брой привърженици по целия свят. Тя включва приложение на силно разредени екстракти и активни вещества, основавайки се на принципа „подобното лекува подобно”. Хомеопатичните препарати се приготвят на основата на процеси, известни като потенциране и сукусиране, което означава, че тъканта или растителният екстракт се разрежда с вода няколко пъти, последвано от енергично разклащане между всяко разреждане, до точка, в която крайният продукт не съдържа никакво измеримо количество от активното вещество. Смята се, че този процес на сукусиране прехвърля защитната активност на патогенния материал (известни като нозоди) върху разредената вода. Въпреки че, размерът на разреждането варира при отделните продукти, факторът на разреждане е толкова висок, че изходният материал се разрежда повече от няколко билиона пъти.

За откривател и основател на хомеопатията се смята Самуел Ханеман (1755-1843), немски лекар и химик, който представя концепцията за хомеопатията в статия, озаглавена "Причина и превенция на азиатската холера”, публикувана през 1831 година. В тази статия, Ханеман предлага списък от лекарства (Камфор, Вератрум, Бриония, Рус токсикодендрон), които се оказват ефективни в лечението на бушуващата по това време холера. Заразните заболявания, лекувани и носени в дома на хората по това време, все повече налагат проблема за профилактиката и превенция. Това е от голямо значение особено за децата, които имат твърде слаби защитни сили и не могат да се преборят с една атака на магарешка кашлица, морбили, дифтерия или детски паралич. Установява се, че, ако някой може да попречи на тези заболявания, докато децата навършат 5 годишна възраст, опасността за тях би била по-малка. По-късно, един от учениците и последователи на Ханеман открива удивителна прилика между едрата шарка при хора и заболяване по коне протичащо с характерен екзематозен обрив (malanders). Той забелязал, че когато едрата шарка се появи в даден район, конете там показват признаци на malanders. Той прилага Туя при конете, след което установява, че същият ефект се наблюдава и при хора. Решава да направи една стъпка напред и прилага Туя за защита на едно семейство, в което има болен от едра шарка и установява, че заболяването е предотвратено при всеки човек, при който е приложено лекарството.

По-късно, друг велик хомеопат, д-р Джеймс Тайлър Кент (Dr. James Tyler Kent) предлага хомеопатични средства срещу заболявания в детска възраст като морбили, паротит, варицела и такива като лептоспироза и менингококово заболяване.

Днес, все повече хора поставят под въпрос безопасността и нуждата от съвременните задължителни имунизации за себе си и своите деца. И докато едни подкрепят ваксинирането с алопатични ваксини, други не, то трети, защитават теорията, за превенция на заразните заболявания чрез средствата на хомеопатията, означавано с понятието хомеопрофилактика или хомеопатична имунизация.

Какво представлява хомеопрофилактиката?

Трябва да е ясно, че хомеопрофилактиката не може и не бива да се приема като заместител на задължителната имунизационна програма, установена за всяка държава! Тя използва хомеопатични средства, наречени нозоди (приготвени от болестни микроби), за да подготви имунната система за болестния процес. Те не са предназначени да индуцират антителен отговор (както стандартните ваксини), нито съдържат други добавки. Тази програма се препоръчва като подходяща за деца, които не са ваксинирани; частично ваксинирани деца, а също така и деца, които са преминали пълната програма за задължителна имунизация. Целта на тази програма е да въведе в човешкия организъм енергийните компоненти (нозоди) на определени заболявания, за да се стимулира имунната система. Стандартната програма за хомеопрофилактиката обхваща коклюш, пневмококови инфекции, детски паралич, менингококови инфекции, хемофилус инфекция, тетанус, заушка, морбили. Други инфекции като грип, варицела, хепатит А и В, ротавирус също може да се добавят към програмата.

За и против хомеопрофилактиката

Доводите подкрепящи хомеопрофилактиката включват това, че ваксините съдържат многобройни добавки, действат само на биохимично ниво и заобикалят механизмите на ранна имунна защита, тъй като се инжектират директно в мускулите, докато хомеопрофилактичните средства не съдържат опасни добавки и изходни молекули от заразния материал или вирус, не са инжективни, не причиняват стрес и плач у децата, прилагат се с лекота у дома и тренират имунната система да разпознават и реагират на патогена с лекота. Твърденията са, че средството за профилактика носи енергиен отпечатък от първоначалното вещество в организма, който стимулира устойчивостта към болестта. Всяко лекарство, което произвежда симптоми подобни на тези на болестта, може да имат защитен ефект срещу тази болест. Поради тази причина, много хомеопатични лекарства, използвани за често срещани състояния и заболявания, могат да бъдат използвани за защита от сериозни инфекциозни заболявания – приликата на симптомите е всичко, което е необходимо.

Все още обаче, няма достатъчно данни и оборудване, за да се измери какво точно се случва на нивото на хомеопатичния ефект и какъв точно е механизмът, по който работи.

Дали хомеопрофилактиката може да замени конвенционалната имунизация? Не! Въпреки данните за безвредност и евентуална ефикасност на хомеопатичните продукти срещу някои заболявания, не може да бъде пренебрегната ролята на конвенционалната ваксинация в превенцията на сериозни заразни заболявания като коклюш (магарешка кашлица), тетанус, дифтерия, морбили, паротит и рубеола.

Хомеопатичните препарати използват нозоди, които след разреждането, остават в такава концентрация, че няма следи от оригиналната субстанция. Все още не е установено и не е призната способността на хомеопатичните продукти да активират в такава степен имунната система, че тя да осигури ефективна защита от тези заболявания.

Някои хомеопатични препарати за лечение на здравословни проблеми като диария и сенна хрема са научно тествани. Въпреки това, не съществуват добре обосновани и качествени изследвания, които да показват подобна ефективност на хомеопатичната „имунизация”.

Кое е по-безопасно – хомеопатичен препарат или конвенционалната ваксина?

Конвенционалните лекарства, включително и ваксините са старателно проверявани, изпитвани, оценявани и проследявани относно тяхната безопасност и ефективност. Хомеопатичните продукти не са подложени на същото внимателно и подробно проучване, поради което не може да се гарантира тяхната ефективност и надеждност. Британската хомеопатична асоциация (British Homeopathic Association) и Австралийския регистър на хомеопатите (Australian Register of Homoeopaths) препоръчват хората да се придържат към конвенционалната имунизационна програма и да не я заменят с хомеопатични препарати.

Ако обмисляте хомеопрофилактиката като опция и не сте запознати все още с особеностите й, е важно да научите какво всъщност представлява, какво предлага, какви са нейните рискове и ползи. И както във всяка сфера на човешката дейност и в хомеопатията има различни интерпретации и направления. Затова, преди да предприемете каквато и да е стъпка в тази насока, консултирайте се с лицензиран хомеопат, който да Ви запознае подробно с възможностите на тази практика!