Антисептици

от 06 юли 2010г., обновено на 08 дек 2022г.

Антимикробните вещества от групата антисептици се използват профилактично срещу развитие на инфекциозни заболявания. Терминът произлиза от гръцки, като в буквален превод означава "против гнилостен".

Тези средства са използвани за лечение и профилактика на локални гнойни заболявания и процеси още в древността.

Едва в средата на деветнадесети век Semmelwis и Lister разработват и внедряват основните принципи и правила на антисептиката в болничната медицинска практика.

Необходимост от антисептици Тези агенти са неселективни, нямат строго избирателно действие спрямо инфекциозните причинители и са ефективни срещу бактерии, вируси, гъбички и някои протозои.

В сравнение с антибиотиците и химиотерапевтиците, микробите по-трудно развиват резистентност към тях и в много по-слаба степен.

Те се прилагат локално, външно, тъй като имат изразени токсични свойства при системна употреба (през устата или парентерално).

Антисептиците разрушават вегетативните форми на микроорганизмите или потискат развитието им.

Действат слабо върху клетките на макроорганизма, поради което се използват главно за обеззаразяване и дезинфекция на кожата, лигавиците и раневи повърхности.

Основната разлика между антисептици и дезинфектанти се състои в силата им на действие, като първите се прилагат върху кожата, докато вторите се използват за обеззаразяване на помещения, дрехи и бельо, медицински инструменти и други.

Разграничаването и разделянето на двете групи е условно, тъй като едни и същи препарати в зависимост от концентрацията се използват като антисептици или като дезинфектанти.

Основни средства, използвани като антисептици

Окислители

Антисептици - приложение Водородният пероксид е един от най-широко използваните антисептици, тъй като при редукцията му се получава най-активният реактивен кислороден вид, а именно хидроксилният радикал, който оказва увреждащо действие върху есенциалните клетъчни компоненти.

Притежава широк спектър на действие и е активен срещу бактерии, спори, вируси, дрожди.

Кислородната вода всъщност представлява воден разтвор на водородния пероксид с ниска концентрация (три процента).

Притежава антисептично, дезодориращо, депигментиращо и хемостатично действие, поради което се използва широко в хирургията при обработката на рани. Не е подходяща за обработка на големи повърхности или закрити кухини, поради образуване на газ и риск от усложнения.

При хора с унаследена липса на ензима каталаза в тъканите, каквито са например японците и ескимосите, приложението на кислородна вода води до тежки некротични процеси.

Калиевият перманганат съществува под формата на прах, от който се приготвят водни разтвори с различна процентна концентрация. В зависимост от концентрацията на разтвора, цветът му варира от бледо розов до виолетов.

Притежава силно окислително действие, антисептичен, противовъзпалителен и адстрингентен ефект.

За промивка на рани се използват разтвори с концентрация от 0,1 до 0,5 %. В стоматологията, дерматологията, урологията и гинекологията за антисептична обработка се използват разтвори с концентрация 0,01 до 0,1 %.

Високите концентрации могат да предизвикат тежка некроза на тъканите.

Халогенни препарати

йод
йодна тинктура
йод-повидон

Халогенните препарати осъществяват своя ефект посредством реакция с водата в тъканите, като се отделят халогенен елемент (йод) и кислород и по този начин инхибират синтезирането на ДНК и потискат функцията на важни за микроорганизмите ензимни системи.

Йодът е един от най-дълго използваните антисептици. Притежава бактерициден, фунгициден, спороциден и известен антивирусен ефект, като повлиява и някои протозои. Неговото антимикробно действие се проявява бързо дори и в ниски концентрации.

Йодната тинктура представлява пет процентов спиртен разтвор на йод и намира широко приложение за антисептична обработка на оперативното поле в хирургията, както и в терапията на пиодермии.

Йодофорите представляват комплексни съединения на йода с органични молекули носители, които постепенно го освобождават. Отличават се с по-висока стабилност и активност, рядко предизвикват алергични реакции.

Йод-повидон представлява комплекс от йод и повидон, като намира приложение в състава на редица антисептични продукти, използвани за предоперативно обеззаразяване на кожата и лигавиците, третиране на кожата при пункции, инжекции, биопсии, поставяне на катетри, инфектирани рани, изгаряния и други.

Йод-повидон се прилага под формата на разтвори, унгвенти, вагинални свещички, в зависимост от състоянието на болния и засегнатите кожни участъци.

Детергенти

Антисептици - промивка на рани Детергентите представляват повърхностно активни вещества, съдържащи в молекулата си хидрофилна и хидрофобна група.

Бензалкониум е четвъртично амониево съединение с добра разтворимост в алкохол и вода, чиито разтвори притежават бързо микробицидно действие с умерена продължителност.

Ефективен е спрямо предимно позитивни при оцветяване по Грам бактерии, гъбички, някои вируси и протозои. Участва в състава на капки за очи, таблетки за смучене, козметични продукти.

Хлорхексидин представлява водоразтворим агент, който притежава продължителен бактерициден ефект, умерено изразен ефект срещу микотични агенти и вируси. Намира приложение за промивка на рани, язви, фистули, абсцеси.

Алкохоли

етанол

Алкохолите увреждат клетъчните мембрани и денатурират белтъците, което лежи в основата на техния антисептичен ефект. Етанолът е широко използван като кожен антисептик, главно в концентрации около 70 %.

Феноли

Фенолът и неговите производни представляват протоплазмени отрови, които водят до преципитация на протеините в бактериалните клетки.

Имат силен бактерициден, фунгициден и вирусоциден ефект, слабо повлияват спорите.

Намират приложение в терапията на кожно-лигавични инфекции и се използват като антисептици в състава на множество козметични продукти, като например сапуни, кремове, пасти за зъби.

Багрила

етакридин лактат, по-известен като риванол

Представлява жълто акридиново багрило, използвано като антисептик за външно приложение, като е ефективен главно срещу Грам позитивни бактерии и гонококи.

Притежава също и противовъзпалителен ефект и се използва за дезинфекция на раневи повърхности, язви, при приодермия, изгаряния.

Той е слабо токсичен и основният нежелан ефект е свързан с оцветяване на кожата и дрехите в жълто. Може да предизвика контактен дерматит при предразположени пациенти.

Етерични масла и фитопрепарати

Съдържат редица субстанции, оказващи антисептично, противовъзпалително и местно анестетично действие. Често използвани са етеричните масла, съдържащи мащерка, мента, евкалипт, лавандула, карамфилово дърво.

Соли на тежки метали

Тези агенти са използвани още в древността като антисептици и дезинфектанти.

Воден разтвор на сребърен нитрат в концентрация от един процент се използва за профилактика на гонорея при новородени.

В умерени концентрации (около пет процента) стимулира процесите на епителизация и се използва при рагади и фисури.

Във високи концентрации, над 20 %, притежава изразен каустичен ефект и е показан за отстраняване на хипергранулации и брадавици.

Сребърният сулфадиазин намира основно приложение за лечение и профилактика на кожни инфекции, охлузвания, варикозни язви, порязвания. Биотрансформира се в раната, бавно освобождавайки сребърни йони.

Отделните антисептици са различно застъпени в клиничната практика, като е препоръчително всеки в личната си аптечка да има поне един вид от тях, в случай на порязване, охлузване или друго нараняване на целостта на кожата и лигавиците и необходимост от обеззаразяване.

Изображения: freepik.com