Лечение при трахома

Редица заболявания подлежат на изключително лесно, достъпно и ефективно лечение при своевременно поставяне на правилната диагноза. В противен случай се наблюдава повишение на риска от развитие на различни по тежест усложнения, изискващи по-сериозен, агресивен и невинаги особено ефективен терапевтичен подход.

Трахомата е инфекция, която не е характерна и типична за нашите географски ширини, но имайки предвид улеснения достъп и повишен интерес на съвременния човек към екзотичните райони, то заразяването не е особено трудно.

Налице е изключително лесно и с висока ефективност лечение при трахома при ранно откриване на болестта (в първите стадии). Липсата на терапия крие риск от сериозни зрителни нарушения, включително и слепота, а късното поставяне на диагнозата често налага оперативно лечение с различна прогноза при отделните пациенти.

Трахома: заразяване, симптоми, рискове, усложнения

Трахомата представлява инфекциозно заболяване с характерен причинител Chlamydia trachomatis. Причинителят показва изключително висока устойчивост във външни условия, което е причина и за лесното предаване на заразата.

Ендемични за болестта райони се описват в много страни на Азия, Африка, Южна и Централна Америка, Средния Изток, като по данни от различни източници над 200 милиона души са изложени на риск от инфектиране.

Източник на заразяване са болните лица с активна инфекция и здравите заразоносители, при които липсват типичните за болестта прояви, но причинителят се намира в конюнктивалния секрет и се предава чрез пряк или непряк (предмети, повърхности) контакт.

Лошите санитарно-хигиенни условия, ниска здравна култура и неблагоприятни социално-икономически условия създават добри предпоставки за заразяване и разпространение на инфекцията.

Входната врата за проникване на заразата е конюнктивата (при допир с мръсни ръце), като особено често се засяга детската възраст (предимно поради по-лошите и все още недоразвити напълно хигиенни навици).

Първите прояви на болестта се развиват до седем дни след рисковия контакт с развитие на кератит и конюнктивит със засягане на двете очи. Възможни са още подуване на клепачите, повишена чувствителност към светлина, трихиазис (обръщане на мигления ръб на клепачите към очната ябълка) и други.

Развитието на трахома и липсата на лечение се считат за една от водещите причини за слепота в световен мащаб, като допълнително се свързват с развитието на различни по тежест зрителни увреждания (глаукома, ксероза, дкриоцистит, роговични язви, цикатрициален ентропион, панофталмит).

Полезна и подробна информация за различните форми на болестта, рисковите фактори, клинични прояви, диагностициране и късни последици при липса на лечение или неправилна терапия може да намерите в раздел Заболявания:

• Трахома
• Късни последици от трахома

Поставянето на диагнозата се осъществява въз основа на характерните прояви на инфекцията и след обстоен очен преглед. При потвърждаване на диагнозата се назначава специфично лечение, съобразено с тежестта на инфекцията, общото здравословно състояние на пациента и медицинските възможности.

Лекарства за лечение при трахома

Лечението при трахома е предимно медикаментозно и санитарно-хигиеннно в ранните етапи на болестта и липсата на развили се усложнения.

За подобряване на ефективността от приложените терапевтични мерки по цял свят е въведена следната препоръчителна абревиатура:

• S: surgical care (оперативно лечение)
• A: antibiotics (антибиотична терапия)
• F: facial cleanliness (почистване на лицето)
• E: environmental improvement (подобряване на условията)

На първо място след поставяне на диагнозата се назначава подходяща антибиотична терапия, успоредно с поддържане на добра хигиена на лицето (и особено на очите), както и на заобикалящата среда (битови санитарно-хигиенни условия).

Антибиотичната терапия включва приложение на антибиотици, към които причинителят на инфекцията е чувствителен, като се прилагат перорално (под формата на капсули или таблетки) и/или локално (в очите).

Към момента с най-висока ефективност се отличава групата на макролидите и нейният основен представител азитромицин, приложен в еднократна перорална доза. При възрастни азитромицин се прилага в еднократна доза от един грам, а при деца над шест месеца и/или с тегло над 6 килограма препоръчителната доза е 20 милиграма на килограм, еднократно.

В миналото добри резултати са се постигали и с еритромицин (употребата не е препоръчителна поради развила се резистентност) и сулфонамиди (рядко се прилагат поради по-висок риск от нежелани ефекти, особено в детска възраст). Еритромицин след медицинска консултация може да бъде приложен при деца под шест месеца в доза 20 милиграма на килограм двукратно дневно за период от две седмици.

Допълнително към пероралната антибиотична терапия се препоръчва и локално третиране на очите с подходяща антибиотична маз. Най-често това е тетрациклин в ниски концентрации (един процент), прилаган два пъти дневно в продължение на шест седмици.

По преценка на лекуващия лекар могат да се използват и други антибиотични средства, съобразени с индивидуалните особености на пациента.

Препоръчва се неколкократно дневно почистване на лицето (внимателно измиване на очите и останалата част от лицето с вода и подходящ измиващ агент).

Допълнително се препоръчва подобряване на битовите санитарно-хигиенни условия и обстойно почистване на дома и пране на висок градус на дрехи, кърпи, завивки, като целта е намаляване на риска от заразяване на останалите членове на домакинството и намаляване на риска от рецидив на инфекцията.

Подобряването на хигиената и повишението на здравната култура се отразява изключително благоприятно и дори елементарни ритуали като редовно, стриктно и щателно измиване на ръцете оказват благоприятен ефект и се препоръчват както като допълнителна мярка към терапевтичния план, така и за превенция от заразяване.

Важна особеност е, че в ендемичните райони при наличие на десет и повече процента заразени деца (във възрастта до десет години) от населението се препоръчва превантивно лечение с антибиотици на всички, независимо от наличието или липсата на прояви (процентът на заразоносителство в някои райони достига високи стойности и също изисква подходяща антибиотична терапия). Допълнително в ендемичните райони се препоръчва скрининг на всеки две години на всички лица във възрастта между 40 и 55 години, а лицата над 55 години подлежат на ежегоден скрининг.

Ранното лечение и подобряването на личната, битовата и обществената хигиена имат ключово значение за добрата прогноза на болестта и минимизиране рисковете от развитие на различни по тежест усложнения, включително и слепота.

Лечение при трахома: операция

Хирургично лечение при трахома е необходимо в напредналите стадии на инфекцията, както и при наличието на усложнения и сериозни поражения върху конюнктивата, роговицата и някои други очни структури.

Извършва се само от специалист в съответната област с достатъчно опит и добра апаратура, като задължително се преценят ползите и рисковете от конкретния вид оперативно лечение при всеки отделен пациент.

Оперативното лечение се определя индивидуално при всеки пациент в зависимост от вида на наличните увреждания, тежестта на болестта, индивидуалните особености. Обикновено хирургична терапия се прилага за облекчаване на проявите на трихиазис и други мерки за ограничаване на ротацията на клепачите, а при някои пациенти се налага оперативно отстраняване на миглите (или други идентични интервенции с щадящ характер).

При тежки поражения върху роговицата се обсъжда извършването на трансплантация на роговица. Трансплантацията на роговица е сериозна манипулация, която се препоръчва само при наличие на сериозни увреждания на структурата и липса на други алтернативни методи за повлияване на състоянието.

Оперативното лечение при трахома крие своите рискове, които не са за подценяване и следва пациентите да бъдат предупредени за тях. Хирургията на окото не предпазва от повторно заразяване с инфекцията, което следва да се обясни на пациентите и да им се препоръчат подходящи мерки за намаляване на риска от повторно заразяване.

Възможно е развитие на вторична бактериална инфекция, кървене, формиране на цикатрикси, влошаване на зрението, които усложнения се наблюдават рядко след хирургично лечение, но е необходимо да се вземат под внимание.

Своевременното лечение при трахома намалява значително рисковете от развитие на усложнения и в същото време е лесно за изпълнение, достъпно до широк кръг пациенти и не крие рискове.

При съмнения за налична инфекция своевременно се консултирайте с вашия лекуващ лекар за предприемане на съответните лечебни мерки.