Имунодефицит с повишен имуноглобулин M [IgM] МКБ D80.5

Генетично обусловен антитялодефицитен синдром, който се характеризира с дефицит на имуноглобулините от класовете IgG, IgA, IgE, IgD и с повишени нива на IgM.

Етиологията на имунодефицит с повишен имуноглобулин M [IgM] е свързана с различни генетични дефекти, които засягат взаимодействие между Т- и В-лимфоцитите.

Патогенезата на имунодефицита се характеризират с дефицит на лиганда CD40L на Т-хелперните клетки. Свързването на CD40L и CD40 рецептора върху В-лимфоцитите води до активиране на В-лимфоцитите и е сигнал за изотипно превключване при синтез на имуноглобулините от класовете IgG, IgA, IgE, IgD. При дефицит на CD40L, В-лимфоцитите синтезират само IgM, тъй като за синтезата на тези имуноглобулини не е необходимо активирането на В-лимфоцитите. Останалите имуноглобулинови класове не се синтезират.

Познати са две клинични форми на имунодефицит с повишен имуноглобулин M [IgM]:

1. Свързан с Х-хромозомата имунодефицит с хипер-IgM, който се предава Х-рецесивно и се характеризира с дефицит на CD40L. Среща се само при момчета. Тази форма се дължи на мутации на гена за този лиганд. Мутациите са от различно естество - точкови мутации, засягащи отделни аминокиселини или делеции. Водят до нарушено междуклетъчно взаимодействие между В-лимфоцитите и лиганда на Т-лимфоцитите.

2. Несвързан с Х-хромозомата имунодефицит с хипер-IgM се среща и при момичета. Съществуват два варианта:

• вариант с автозомно-доминантно унаследяване - има нормална експресия на CD40L на Т-лимфоцитите. Среща се при момичета и съвсем рядко при момчета.
• вариант с автозомно-рецесивно унаследяване - среща се при момчета и момичета като при момчетата се наблюдава редуцирана експресия на CD40L.

Имунологично се установява липса или много ниски нива на имуноглобулините от класовете IgG, IgA, IgE, повишено ниво на IgM, нормален брой на В-лимфоцитите, нормални Т-клетъчни функции.

Клинична картина се характеризира с честите бактериални и опортюнистични инфекции като пневмонии, причинени от Pneumocystis carini, стомашно-чревни симптоми - диария и малабсорбция. Повечето пациенти с имунодефицит с повишен имуноглобулин M [IgM] развиват клинични симптоми по време на първата или втората година от живота. Въпреки че Т-клетъчната функция не е засегната, някои прояви на заболяването говорят за Т-клетъчен дефицит. Важен момент при тези болни е атрофията на тимуса. Срещат се автоимунни прояви - развива се склонност към хемолитични анемии.

Белодробните инфекции могат да бъдат предизвикани от вируси, като например цитомегаловирус и гъби като Cryptococcus. Един от най-големите организми, които причиняват стомашно-чревни симптоми е Cryptosporidium, които могат да предизвикат склерозиращ холангит (тежко заболяване на черния дроб).

Характерни са атопични прояви и злокачествена пролиферация на синтезиращите IgM В-лимфобласти, които инфилтрират различни органи. Установяват се още гранулоцитопения, тромбоцитопения, често апластична анемия. Всяка имунизация с чужд антиген предизвиква нормален първичен имунен отговор, но не може да се развие вторичен имунен отговор. Болните развиват спленомегалия.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните прояви и изследването на нивата на различните класове имуноглобулини.

Лечението на имунодефицит с повишен имуноглобулин M [IgM] се основава на заместителна терапия с имуноглобулини. При бактериални инфекции се прилагат антибиотици. Заболяването е подходящо за генна терапия - дефектния ген да се замести с нормален.

Прогнозата е неблагоприятна. Болните доживяват до трето десетилетие.