Имуноглобулин D (IgD)

› Структура на имуноглобулин D

› Функции на имунолобулин D

› Дефицит на имуноглобулин D

Имуноглобулин D (IgD) е един от изотиповете на антителата. Той е открит през 1964г. Среща се при видовете от хрущялната риба до човека. Смята се, че това антитяло е толкова древно колкото имуноглобулин М и че притежава важни имунологични функции.

Структура на имуноглобулин D

Имуноглобулин D е мономер, богат на въглехидратни остатъци. Той е изграден от две леки вериги κ и λ и две тежки δ вериги. Молекулната му формула е δ2κ2 или δ2λ2. IgD е с молекулна маса 180 kDa. Времето му на полуживот в организма е около 2-3 дни. Концентрацията му в кръвния серум е много ниска около 3mg/dl. Той представлява общо 1% от всички имуноглобулини. Не са установени подкласове. Имуноглобулин D е нестабилен при високи температури и обработка с протеолитични ензими.

Функции на имунолобулин D

IgD се секретира от зрелите В-клетките заедно с имуноглобулин М. Той съществува като мембранно-свързан рецептор на В-клетките. Установено е, че той има роля в диференциацията на В-клетките под действие на антигена. Причината, поради което зрелите В-клетки секретират и двата вида имуноглобулини М и D все още не е изяснена. Смята се, че IgD и IgМ са свързани с предаването на качествено различни сигнали. Съществуват проучвания, които съобщават за функцията на IgD за разпознаване на толерогени (антигени, използвани за развитие на имунна толератност) и сигнали за апоптоза. Други противоречиви доказателства предоставят констатации за това, че имуноглобулин D всъщност пречи на възникването на имунологична толератност. В лигавицата на горните дихателни пътища се намират В-клетки, които секретират повече IgD от IgМ. При тяхното изследване е доказано, че имуноглобулин D има способността да свързва различни патогени, разпространяващи се по въздушно капков път, като по този начин подобрява мукозния имунитет на дихателните пътища. Рецепторът, с който IgD се свързва към другите клетъчни компоненти на имунната система, все още не е открит. Знае се обаче, че това антитяло се свързва с Т-клетките, със стволовите клетки, с базофилите, мастоцитите и дендритните клетки. Това свързване води до индуциране на производството на имуноактивиращи цитокини като IL-4, IL-13, TNF, IL-1, IL-8. Тази функция на имуноглобулин D е довела до заключението, че той има значение за осъществяване на антимикробния имунитет. Има данни, че IgD антитела се произвеждат срещу инсулин, пеницилин, белтъци на млякото, дифтерийния токсин, компоненти на ядрото и други.

Дефицит на имуноглобулин D 

Дефицитът на IgD е дефект на хуморалния имунитет, който се характеризира с ненормално ниски серумни нива на това антитяло. Индивидите страдащи от това състояние са необичайно предразположени към различни инфекции.

Заглавно изображение: biomedicool.tumblr.com