Респираторно-синцитиален вирус като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.4

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Респираторно-синцитиалният вирус е един от честите причинители на инфекции, особено сред популацията на малките деца във връзка с някои свои особености. Заболяването протича характерно, рисковете от усложнения са малки при ранно овладяване на проявите на болестта, а лечението често е предимно симптоматично.

Причинител и особености

Респитарно-синцитиалният вирус (RS-вирус) принадлежи към род Pneumovirus на семейство Paramyxoviridae и е патогенен само за човека. Не е устойчив на външни условия и на дезинфектанти.

Характерно за болестния процес е следното:

• източник на инфекцията: източник на инфекцията с респираторно-синцитиален вирус като причина за болести, класифицирани другаде, са болните или здрави вирусоносители, които отделят вируса чрез секретите на горните дихателни пътища
• механизъм на предаване: механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков. Възприемчивостта е голяма, като контагиозният индекс достига почти до 100 процента
• входна врата за инфекцията: входна врата на инфекцията е лигавицата на горните дихателни пътища, по-рядко конюнктивите. Заболяването засяга най-често ранната детска и кърмаческа възраст и се проявява обикновено като инфекция на долните дихателни пътища
• патогенетични особености: вирусът се инокулира в епителните клетки на горния респираторен тракт и се разпространява към долните респираторни пътища посредством прехвърляне от клетка на клетка по интрацитоплазмени мостове, наречени синцитии
• рискови фактори: редица фактори, като нисък социално-икономически статус, излагане на замърсители на околната среда, недостатъчно кърмене, се асоциират с повишен риск от развитие на инфекцията
• рискови фактори при кърмачета: при кърмачетата редица фактори корелират с по-тежко заболяване, като недоносеност, възраст под 3 месеца, хронична белодробна болест, вродено сърдечно заболяване, вродена имунна недостатъчност, тежко невромускулно заболяване, ателектаза или пневмония

Симптоми

Инкубационният период (времето от заразяване с вируса до поява на първите клинични проявления на инфекциозното заболяване) на заболяването е от 2 до 4, рядко до 8 дни.

При различните групи пациенти заболяването показва различни особености в протичането:

• засягане на долния респираторен тракт: в общия случай в клиничната картина доминират симптомите от засягане на долния респираторен тракт. При повечето пациенти се наблюдават някои от следните признаци, като фебрилитет (висока телесна температура), кашлица, тахипнея (ускорено и повърхностно дишане), цианоза (посиняване на периферните части и устните), хрипове, епизоди на апнея, отит (възпаление на средното ухо), дехидратация (обезводняване)
• протичане при големи деца: при децата в училищна и предучилищна възраст, както и при възрастните, заболяването протича под формата на ринит, фарингит или трахеит. Основните симптоми са умерено повишената телесна температура, кашлица, без наличие на експекторация, болка в гърлото и развитие на ангина, най-често катарална. При малък процент от случаите е възможно и наличие на бронхообструктивен синдром
• протичане при бебета и малки деца: при кърмачетата и децата до две годишна възраст състоянието обикновено започва със симптоми от горния респираторен тракт, но в рамките на 2-3 дни се разпространява и се развива бронхиолит, с диспнея и цианоза. В бронхиолите се наблюдава възпаление и оток, а образувалият се възпалителен ексудат води до запушването им
• фулминантна форма: при малък процент от засегнатите кърмачета състоянието протича като фулминантна форма, с развитие на тежка дихателна недостатъчност и леталитет в рамките на няколко часа

Диагноза

Диагнозата на респираторно-синцитиален вирус като причина за болести, класифицирани другаде, се поставя след внимателен и подробен физикален преглед, редица лабораторни и образни изследвания:

• разпит и преглед: информация за контакт с болни лица, посещение на затворени, пренаселени помещения с лоша вентилация, давност и особености на оплакванията. При физикалния преглед се обръща внимание на общото състояние, наличие на повишена температура, особености при аускултация на белия дроб и други
• лабораторни изследвания: неспецифичните лабораторни изследвания включват пълна кръвна картина, оценка на серумните концентрации на електролитите, изследване на урината и измерване на кислородното насищане. Броят на белите кръвни клетки може да е леко завишен
• вирусологични изследвания: специфичните диагностични тестове за доказване на инфекцията са вирусологични. Пробите се вземат от назофарингеален секрет и могат да бъдат анализирани чрез клетъчни култури, полимеразна верижна реакция, реакция за свързване на комплемента, както и с помощта на метода ELISA
• образни изследвания: при деца с тежка инфекция често се налага и рентгенография на гърдите, която обикновено показва наличие на разширени белодробни полета, белодробни инфилтрати или области с ателектаза

Състоянието трябва да се разграничава от следните заболявания, протичащи идентично, а именно аденовирусна инфекция, астма, бронхиолит, грип, неонатален сепсис, други респираторни вируси и други.

Лечение

Лечението е предимно под формата на поддържаща терапия със симптоматични средства. При тежките форми могат да се приложат бронходилататори, противовирусни агенти, имуноглобулини, кортикостероиди.

От противовирусните агенти добри резултати се постигат с рибавирин, който инхибира вирусната репликация.

При деца, изложени на повишен риск от развитие на инфекцията, се прилага профилактично паливизумаб, който представлява моноклонално антитяло, насочено срещу специфичен протеин на RS-вируса.

Прогнозата е благоприятна, като тежките случаи се хоспитализират до овладяване на симптоматиката. Смъртността е по-ниска от 1 процент, но при деца с хронични белодробни заболявания и вродени сърдечни нарушения, този процент достига 5 процента.

Изображения: freepik.com