Лобарна пневмония

Лобарната пневмония е остро инфекциозно самостоятелно протичащо заболяване, при което се ангажират един или няколко дяла от белия дроб.

Може да се срещне във всяка възраст, но е сравнително рядка в детска и в старческа възраст. Честотата на класическата лобарна пневмония понастоящем е ниска. Това се дължи на ефективността, с която антибиотиците спират развитието на инфекцията и блокират възможността за дифузното й разпространение в цял белодробен дял.

Смъртността от лобарната пневмония е по-често при пациентите с африкански произход, отколкото при пациентите от кавказката раса. Степента на смъртност при мъжете с африкански произход е приблизително 26,6 смъртни случая на 100 000 души, докато процентът при кавказките жени е приблизително 23 смъртни случая на 100 000 души.

Въпреки че лобарната пневмония е много по-често при мъжете, отколкото при жените, при жените е свързана с по-голям брой смъртни случаи от инфекцията. Въпреки това, коригираната спрямо възрастта смъртност е по-висока при мъжете, отколкото при жените.

Причинител на заболяването в 90-95% от случаите е пневмококът - най-често типове I,II, III и VII. Обикновено то се развива при активиране на намиращите се в горните дихателни пътища на здравия човек пневмококи. Допуска се и възможността за развитие на заболяването и като екзогенна инфекция. Много рядко може да бъде предизвикана от Klebsiella pneumonia, стафилококи, стрептококи, H. influenzae и някои грам-отрицателни микроорганизми. Mycobacterium tuberculosis, туберкулозният бацил, може също да причини лобарна пневмония, ако белодробната туберкулоза не бъде лекувана незабавно.

Подобно на други видове пневмония, лобарната пневмония може да се представи като придобита от общността, при имунно подтиснати пациенти или като нозокомиална инфекция. Въпреки това повечето причинни организми са от общностен тип.

Съществена роля играе сенсибилизацията на микроорганизма към белтъчните субстанции на пневмокока с развитието на хиперергична реакция. Налице е внезапно начало, изразена съдова реакция в белия дроб с бързо разпространение на възпалителния процес с цялостно обхващане на белодробни дялове, както и стадийност в протичане на заболяването. Средната продължителност на заболяването е от 9 до 11 дни.

Рискови фактори за лобарна пневмония включват вирусни инфекции на респираторния тракт и особено грипна инфекция. Те повишават риска от вторични бактериални инфекции на долните дихателни пътища, причиняващи лобарната пневмония. В такива случаи S. pneumoniae е най-вероятният причинител. Други рискови фактори включват хронични белодробни заболявания като белодробни злокачествени заболявания, бронхиектазии и хронична обструктивна белодробна болест. Оралните и зъбните инфекции също предразполагат към заболяването.

Макроскопски е характерно развитието на ексудативно фибринозно възпаление, ангажиращо цели дялове, както и надлежащата плевра.

Ако не се лекува, лобарната пневмония протича в четири етапа. Често за всички етапи е характерно разширяването на засегнатия лоб със загуба на гъбичния му вид:

• В първия етап, стадий на конгестия (ден 1-2), засегнатият белодробен паренхим е частично консолидиран и червено-лилав, частично аериран. Характеризира се с хиперемия на съдовете, интраалвеоларен оток. Алвеоларният лумен съдържа серозен ексудат, бактерии и редки левкоцити.
• Във втория етап, червена хепатизация (ден 3-4), белодробният лоб изглежда консолидиран, червено-кафяв, сух, твърд, с чернодробна консистенция. На срез повърхност е суха, груба. Характерният аспект на този етап се определя от натрупването в алвеоларните пространства на ексудат, богат предимно на фибрин, с бактерии, левкоцити и особено богат на еритроцити (Фигура 1). Алвеоларните стени се уплътняват поради капилярна конгестия и оток.
• Третият етап, сива хепатизация (ден 5-7), засегнатия дял е тежък, уголемен, напълно безвъздушен и със сивкава, дребнозърниста, суховата срезна повърхност. Еритроцитите поради хемолизата им намаляват, а количеството на неутрофилите, примесени във фибринозния ексудат, се увеличава значително (Фигура 2). Фибринът постепенно се свива, като между него и съседната алвеоларна стена се оформя светла зона.
• Стадият на резорбция на ексудата започва на 8-ия ден и продължава 3 седмици (неусложнени случаи). Под въздействието на протеолитичните ензими на левкоцитите и макрофагите ексудатът се разпада и втечнява. Една част от него се резорбира в микроциркулацията, друга се поглъща от макрофагите, а трета се отделя навън с храчките. При такъв благоприятен изход, наблюдаван в преобладаващия брой случаи, настъпва възстановяване на нормалните структури на белия дроб и оздравяване.