Други стрептококи като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.4

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми и видове инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

В рубриката други стрептококи като причина за болести, класифицирани другаде, се включват позитивни при оцветяване по Грам, неподвижни бактерии. Те се срещат по-рядко в клиничната практика в сравнение с останалите основни видове стрептококи, но ранната диагностика на инфекциите има важно значение с цел своевременно стартиране на подходяща антибиотична терапия и профилактика на усложненията.

Причинител и особености

Стрептококите имат сферична, овоидна или ланцетовидна форма, разположени са поединично или по двойки, под формата на вериги. Не образуват спори, а някои щамове образуват капсули.

Родът Streptococcus включва множество видове, разделени в няколко основни групи, към които се причисляват пиогенните стрептококи, оралните стрептококи, ентерококите, млечнокиселите стрептококи и други.

В тази група се включват стрептококите от група С, G, някои стрептококи от група D, Streptococcus viridans, Streptococcus gallolyticus.

Наблюдавани са за първи път през 1874 година от Billroth, а през 1879 година L. Pasteur ги установява при послеродов сепсис.

Характерно за тях е следното:

• видове стрепткоки: въз основа на различната им способност да лизират (разграждат) еритроцитите в течна хранителна среда, се делят на хемолитични и нехемолитични стрептококи. В зависимост от хемолитичните им свойства върху кръвен агар се подразделят на алфа и бета хемолитични стрептококи
• особености: представляват факултативни анаероби и се развиват върху обогатени с нативни съставки хранителни среди. При подходящи условия капсулните щамове образуват мукозни или слузести колонии. Антигенната им структура се отличава с наличие на групово специфичен антиген, с полизахариден произход и множество протеини
• разпространение: стрептококите са широко разпространени в околната среда и се откриват в почвата, въздуха, водата, хранителните продукти
• входна врата на инфекцията: при човек и някои видове животни представляват част от нормалната флора на устната кухина, горните дихателни пътища, чревния тракт, кожата, влагалището. Входна врата за проникване на инфекциозните причинители са лигавицата на дихателната и храносмилателната система
• механизъм на заразяване: механизмът на предаване на заболяването е фекално-орален, контактно-битов и въздушно-капков. Източник на инфекцията са болните хора и здравите заразоносители. Разпространението на стрептококите се осъществява по съседство към различни съседни анатомични структури и по хематогенен път

Симптоми и видове инфекции

Клиничната картина при инфекция с други стрептококи като причина за болести, класифицирани другаде, зависи от локализацията на причинителя и засегнатата система в организма.

Заболяването може да доведе до развитие на множество различни инфекции, като:

• заболявания на дихателната система: различни по тежест на протичане тонзилит, фарингит, бронхит, пневмония, синузит, с или без развитие на усложнения, като симптомите са разнородни в зависимост от естеството на инфекцията. Най-често пациентите съобщават за болки в гърлото и при преглъщане, назална секреция, кашлица, болка в гърдите, задух, повишение на телесната температура, липса на апетит, леко до умерено влошаване на общото състояние. При тежко протичане и наличие на усложнения състоянието бързо се влошава и се налага своевременна медицинска намеса

• заболявания на сърдечно-съдовата система: относително рядко тези стрептококи водят до развитие на ендокардит, перикардит и свързаните с тях клинични особености и усложнения
• засягане на опорно-двигателната система: възможно е развитие на остеомиелит, септичен артрит, некротизиращ фасциит, всяко от които протича със значително повишение на телесната температура, болки в ставите и костите и влошаване на общото състояние. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Други стрептококови артрити и полиартрити)
• засягане на централната нервна система: обикновено при проникване на бактериите в централната нервна система състоянието протича под формата на менингит, по-рядко на мозъчен абсцес или енцефалит

В зависимост от давността на проявите и времето за развитие на симптоматиката, се различават остро, подостро и хронично протичащи състояния, всяко от които се отличава с някои характерни особености.

При малките деца и възрастните хора е възможно атипично протичане, както и развитие на фулминантна форма на инфекцията с риск от развитие на сериозни усложнения, необходимост от своевременна хоспитализация и агресивен терапевтичен подход.

Диагноза

Своевременната диагноза има важно значение за осигуряване на адекватно и активно лечение и за ограничаване разпространението на инфекцията и развитието на усложнения.

Ранната диагноза се базира преди всичко на клиничните методи на изследване, включващи физикален преглед и анамнеза, на епидемиологичните данни и на лабораторните и микробиологични изследвания:

• разпит и преглед: данни за контакт с болни лица, установяване на потенциални рискови фактори, давност на оплакванията и други. Физикалните находки могат да бъдат изключително разнообразния, но обикновено пациентите са в сравнително запазено общо състояние
• лабораторни изследвания: стандартните лабораторни изследвания включват пълна кръвна картина и диференциално броене, скорост на утаяване на еритроцитите и определяне нивата на С реактивния протеин
• микробиологични изследвания: микробиологичните и серологичните методи имат основно значение при поставяне на диагнозата. Материал се взима от кръв, храчка, назофарингеален секрет и други тъканни течности
• образна диагностика: от образните изследвания при необходимост се извършват рентгенография на белия дроб, компютърна томография на засегнатите структури

Диференциалната диагноза налага различаване от други стрептококови инфекции, както и от редица други бактериални инфекции и някои системни заболявания с идентично клинично протичане.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, клиничните и лабораторни находки, както и редица индивидуални особености от страна на пациентите (възраст, общо състояние, подлежащи заболявания и други).

Лечението е предимно консервативно, медикаментозно, като се използват антибиотици от различни групи, към които стрептококите са чувствителни. Предварителното изготвяне на антибиограма има важно значение за ефективността и успеха на приложеното лечение.

Обикновено се прилагат средства от групата на бета лактамите, аминогликозидите и флуороквинолоните.

Поддържащото лечение със симптоматични средства включва приложение на аналгетици (обезболяващи), антипиретици (за овладяване на повишената телесна температура), адекватна хидратация, допълнителен прием на витамини.

Прогнозата се изготвя за всеки отделен случай, като важна роля има ранното стартиране на подходящо и целенасочено лечение.

Изображения: freepik.com