Гнойно възпаление

Възпалението е състояние или реакция на тялото, причинена от увреждане или инфекция. Тя може да бъде включена като репаративен процес на увредената тъкан. По време на възпалението засегнатата част от тялото може да се характеризира с оток, еритема и болка. Това е естествен отговор на тялото срещу наранявания и инфекции. Тя се използва от организма за защита на тялото чрез предотвратяване на инфекцията от по-нататъшно разпространение и за придаване на място по-пропускливо към имунните клетки, които могат да отстранят патогените и мъртвите клетъчни отломки. Възпаление, придружено от супурация, се нарича гнойно възпаление.

При гнойно възпаление има гноен ексудат на увреденото място. Гноен ексудат се образува в резултат на действието на полиморфонуклеарни левкоцити (например неутрофили) срещу патогени (например бактерии) и тяхното втечняване на некротични тъканни елементи. По този начин гнойният ексудат в засегнатата част на тялото може да варира в цвят в зависимост от патогена, причиняващ инфекцията.

Гнойният ексудат е възпалителен ексудат с висока концентрация на левкоцити - предимно неутрофили - мъртва клетъчна материя и възпалителни молекули, напр. цитокини, лизозими. Степента на ензимна протеолиза определя дебелината на течността. Клинично, гной обикновено се ограничава до областта на възпаление, определена от пустула или абсцес, затворен във фиброзната пиогенна мембрана. Тя може да приеме жълт, зелен или бял цвят. Последното е свързано със стафилококова инфекция.

Най-често гнойното възпаление се предизвиква от staphylococcus aureus, bacillus pyocyaneum, escherihia coli и други. Представлява остро възпаление. Макроскопски гнойният ексудат е гъста, полутечна сиво-жълтеникава до сиво-зелена материя. Микроскопски при този тип възпаление преобладават неутрофилни левкоцити, белтъци и макрофаги.

Гнойното възпаление може да бъде:

• ограничено гнойно възпаление (абсцес)
• хроничен абсцес
• дифузно гнойно възпаление

Абсцесът е колекция от гной, която е изградена в тъканта на тялото. Признаците и симптомите на абсцеси включват зачервяване, болка, топлина и подуване. Областта на зачервяване често се простира отвъд отока. Те обикновено са причинени от бактериална инфекция. Често много различни видове бактерии се включват в една инфекция. Рядко паразитите могат да причинят абсцеси.

При ограничено гнойно възпаление (абсцес) под влияние на бактериалните токсини и отделящите се неутрофилни левкоцити тъканта се разрушава настъпва некроза и се формира кухина с гнойно съдържание наречена, абсцесна кухина или абсцес. Този възпалителен процес може да се осъществи по няколко механизма:

• директно внедряване на гноеродната инфекция в тъканните, например около космени фоликули (форункули и карбункули)
• проникване на инфекцията по каналикуларен път (пикочопроводи)
• проникване на гноеродните бактерии по хематогенен път
• внедряване на инфекцията по съседство

Микроскопски остро настъпилия абсцес се наблюдава като недобре ограничен участък, в които тъканта е разрушена богата на неутрофилни левкоцити. По периферията могат да се видят малко макрофаги, чиято цитоплазма е светла, натоварена с липиди.

Острите абсцеси са с давност от 4-6 седмици, а хроничните абсцеси са с по-голяма продължителност. Хроничният абсцес представлява рязко ограничена от околната здрава тъкан, чрез така наречената пиогенна мембрана, кухина, състояща се от:

• слой неутрофилни левкоцити
• слой от макрофаги
• вал от лимфоцити и плазматични клетки
• фибринозен слой

Хроничните абсцеси могат да персистират много дълго в костите при хроничен остеомиелит около апендикса, в мозъка. Ако гнойният ексудат се натрупва в предварително съществуващи или новосформирани кухини, възпалението се означава като емпием.

Дифузното гнойно възпаление се нарича още и флегмонозно възпаление. Развива се в тъканни и органи, в които защитните реакции са отслабени. Обикновено се причинява от бета-хемолитичен стрептокок от група А. Той продуцира големи количества хиалуронидаза, разграждаща гликопротеидите на основното вещество на съединителната тъкан, както и фибринолизин и лецитинази, разрушаващи клетъчните структури.

Макроскопски се наблюдава при еризипел на кожата, в мозъка като гноен лептоменингит, в подкожна мастна тъкан като целулит. Микроскопски тъканта дифузно се инфилтрира от неутрофилни левкоцити и неограничено се подлага на разпад. Флегмонозното възпаление много често ангажира лимфните възли с развитие на гноен лимфангит или лимфаденит.