Неспецифично грануломатозно възпаление

Грануломатозният възпалителен отговор е специален тип хронично възпаление, характеризиращо се с често фокални колекции от макрофаги, епителиоидни клетки и многоядрени гигантски клетки. При неспецифично грануломатозно възпалени се формират грануломи, чиято структура не е специфична за дадения причинител. Клетъчният състав на тези грануломи е банален - различни комбинации и съотношения от макрофаги, лимфоцити, плазмоцити, гигантски и епителоидни клетки.

Към неспецифично грануломатозно възпаление се отнасят:

• гранулом тип "чуждо тяло"
• липогранулом
• грануломи около паразити
• пиогенен гранулом

Гранулом тип "чуждо тяло" е най-често срещаният гранулом. Формира се около попаднали чужди за организма тела и частици, предизвикващи защитна възпалителна реакция, която варира от обикновена фагоцитоза до пролиферативно възпаление, в зависимост от размерите и химическия състав на чуждото тяло. Особено характерни са грануломите около хирургически конци, прашинки, талк и други попаднали в тъканите и органите.

Хистологично грануломът около подобно чуждо тяло е изграден от макрофаги, епителоидни клетки, изобилие от лимфоцити и гигантски клетки тип "чуждо тяло". Струпването на гигантски клетки около чуждото тяло е толкова по-голямо, колкото по-трудно се поддава то на фагоцитоза. Гигантските клетки тип "чуждо тяло" са хистоцитични реакции към иначе инертния материал без адаптивен имунен отговор. Колекция от хистиоцити обграждат чуждия материал, като единични хистоцити не са в състояние да фагоцитизират чуждия материал самостоятелно. Той може да бъде визуализиран чрез светлинна микроскопия.

Подобна реакция тип "чуждо тяло" се развива и около ендогенни, обикновено трудно разтворими материали като солите на пикочната киселина, отложени в ставните капсули, ушните миди при подагра, с разрастване около тях на грануломи. Същият характер имат и грануломите около отложени в тъканите холестеринови кристали и други.

Липогрануломът се развива около силно размачкана мастна тъкан, обикновено подкожната мастна тъкан, вследствие на травма или при вкарване на маслени разтвори с лечебна цел. При резорбцията на некротизиралата мастна тъкан или на масления разтвор се развива възпалителна реакция с масивна пролиферация на макрофаги в участъка. Макрофагите обилно се натоварват с липиди и добиват светъл, пенест вид на цитоплазмата и леко ексцентрично или централно ядро, така наречените липофаги или пседвоксантомни клетки. В някои случаи пролиферацията на макрофагите е толкова голяма, че се имитира туморно разрастване.

Грануломите около паразити представляват специфично грануломатозно възпаление. Организмът реагира с продуктивна възпалителна реакция най-вече спрямо зрелите форми на трихинелоза, а от зародишевите - при цистицеркуса и при ехинокока. Хистологично около паразита има изобилие на гигантски клетки тип "чуждо тяло", много еозинофилни гранулоцити и по-периферно фибробласти, които постепенно формират съединителнотъканна капсула, тоест настъпва инкапсулация на паразита. Впоследствие се отлага калций и постепенно на калцификация се подлага и самия паразит.

Резултатите от чернодробна биопсия при ехинококоза показват паразитни везикули, очертани с киселинен-Schiff-положителен ламиниран слой и заобиколени от грануломатозен инфилтрат, клетъчен - при по-млади лезии, и фиброзни - при по-стари лезии. От центъра до периферията, паразитният гранулом се състои от епителиоидни клетки, облицоващи паразитни везикули, макрофаги, фибробласти и миофибробласти, огромни многоядрени клетки и различни клетки от неспецифичен имунен отговор. Съществуват колаген и други остатъци от извънклетъчна матрикса. Грануломът обикновено е заобиколен от лимфоцити.

Пиогенният гранулом е сравнително обичайно доброкачествено съдово увреждане на кожата и лигавицата, чиято точна причина е неизвестна. Те са погрешно назовани, не са нито инфекциозни, нито грануломатозни. Лезиите обикновено се появяват при деца и млади възрастни като блестяща червена папула или нодула, която е склонна към кървене и улцерация. Пиогенните грануломи обикновено се развиват бързо в продължение на няколко седмици, най-често на главата, шията, крайниците и торса.

Хистопатологичните находки във всички варианти на пиогенен гранулом са подобни. Ранните лезии приличат на гранулационна тъкан. Често се забелязват заличаващи се ерозивни или улцеративни промени. Получената полипоидна лезия показва фибромикоидна структура, разделяща лезията в лобули. Възможно е да се отбележи повторното образуване на повърхността и периферния хиперпластичен аднексиален епителиоиден коларет и по-малко възпалителен инфилтрат. Регенериращият пиогенен гранулом показва екстензивна фиброза. Екстрамедуларната хематопоеза се наблюдава хистологично в 10% от пиогенните грануломи. Интравенозният вариант има по-малко лобулации и е свързан към стената на вената чрез стъбло.