Серозно възпаление

Серозното възпаление е една от честите форми на острото възпаление. Характеризира се със серозен ексудат, който съдържа до 20% белтъци. Развива се по серозите, лигавиците, но понякога може да се наблюдава и в паренхима на органите.

Една от честите локализации на серозно възпаление е перикардът, плеврални листове и перитонеум. Макроскопски в серозните кухини се наблюдава в голямо количество течност с леко мътноват вид, могат да се видят белтъчни преципитати или нежни фибрини нишки. Серозното възпаление е краткотрайно и бързо преминава във фибринозно. При набиране на по-голямо количество ексудат притискат се органите, в белите дробове се развива ателектаза, затруднена работа на сърцето поради притискане на важни съдове.

Острият перикардит е възпаление на перикарда, характеризиращ се с болка в гръдния кош, перикардното триене и електрокардиографски промени. Серозният перикардит обикновено се причинява от неинфекциозно възпаление, което се среща при ревматоиден артрит и системен лупус еритематодес. Фиброзни сраствания рядко се появяват. В повечето случаи на остър перикардит перикардът е силно възпален и има инфилтрация на полиморфонуклеарни левкоцити и перикардна васкуларизация. Често перикардът проявява фибринозна реакция с ексудати и сраствания. Перикардът може да развие серозен или хеморагичен излив.

Флуидът при серозен перикардит демонстрира малко полиморфонуклеарни неутрофили, лимфоцити или хистиоцити. Обичайният обем е 50-200 милилитра и се натрупва бавно. Също така перикардната течност е с високо протеиново ниво, ниско нормално ниво на глюкоза, ниско съдържание и евентуално ниво на рН по-малко от 7. Микроскопски има слаби епикардни или перикардни остри и хронични възпалителни инфилтрати.

Перитонитът се определя като възпаление на серозната мембрана, която обгражда коремната кухина и органите, съдържащи се в нея. Перитонеумът, който е иначе стерилна среда, реагира на различни патологични стимули с доста равномерна възпалителна реакция. Перитонитът най-често се причинява от въвеждането на инфекция в иначе стерилната перитонеална среда чрез перфорация на органи, но може да се дължи и на други дразнещи вещества, като чужди тела, жлъчка от перфориран жлъчен мехур, перфорирана язва.

Перитонеалните инфекции се класифицират като първични, вторични или третични. Първичният перитонит е най-често спонтанен бактериален перитонит, наблюдаван предимно при пациенти с хронично чернодробно заболяване. Вторичният перитонит е най-честата форма на перитонит, срещана в клиничната практика. Третичният перитонит често се развива в отсъствието на оригиналната патология на висцералните органи.

Серозно възпаление по лигавиците е изключително често възпаление , причина за възникването му са бактерии, вируси, химични агенти. Макроскопски се наблюдава към ексудата слуз и излющени епителни клетки. Обхваща лигавиците на горните дихателни пътища, бронхите, лигавицата на стомашно - чревния тракт. Микроскопски се вижда силно набъбнала мукоза, зачервена инфилтрирана с левкоцити и макрофаги. Ексудатът при серозно възпаление има слузест вид. В белите дробове огнищната бронхопневмония е също с такъв характер, но към серозния ексудат бързо се прибавят по-обилно левкоцити и макрофаги и тя става серозно - гнойна. Алвеолите се изпълнени с ексудат, премесен с неутрофилни левкоцити и макрофаги.

Серозното възпаление в органите е много рядко и се среща примерно в кожата след ухапване от насекоми, змии, при изгаряне. Микроскопски слоевете на епидермиса се натрупва серозен ексудат, става причина за образуване на везикули (мехури) поради което се нарича още и везикуларно възпаление. В съединителната тъкан на дермата се натрупва серозна течност в дълбоките и слоеве, която раздалечава колагените и еластичните влакна с отлагане на зърнеста белтъчна материя. Наблюдава се в черния дроб като натрупване на серозна течност в пространството на Диссе при начален стадий на хепатит или тиреотоксикоза. В миокарда също при заболяването тиреотоксикоза се среща серозен ексудат в интерстициума, както и единични клетъчни елементи.