Фибринозно възпаление

Фибринозното възпаление е форма на острото възпаление, при него в ексудатната течност се намира голямо количество плазмени белтъци, особено фибриноген, които се превръща във фибрин. Често се развива по лигавиците и серозните след серозно възпаление. Поради наличието на фибрин по тях се отлагат мембраноподобни или ципести белезникави налепи (псевдомембранни) откъдето и наименованието псевдомембранозно възпаление. Отлагането на фибрин винаги се придружава и от процеса на некроза на подлежащата тъкан.

Фибринозният ексудат се развива, когато има про-коагулантен стимул в интерстициума. Характерен е за възпалението в телесните кухини, като перикарда и плеврата. Микроскопски фибринът се появява като еозинофилна мрежа от нишки или понякога като аморфна коагула. Фибриновите ексудати могат да бъдат отстранени чрез фибринолиза и други отломки от макрофаги. Този процес може да възстанови нормалната тъканна структура, но когато фибринът не се отстрани, той може да стимулира растежа на фибробластите и кръвоносните съдове и по този начин да доведе до белези. Фибринозният ексудат в перикардната торбичка може да доведе или до непрозрачно влакнесто уплътняване на перикарда и епикарда в областта на ексудацията, или по-често до развитието на влакнести нишки, които свързват вида на епитела, върху който се развива възпалителния процес и дълбочината на некроза.

Към рубриката фибринозно възпаление се разглеждат:

• Повърхностно фибринозно възпаление по лигавиците
• Повърхностно фибринозно възпаление по серозите
• Повърхностно фибринозно възпаление по белите дробове
• Дълбоко фибринозно възпаление

Повърхностно фибринозно възпаление по лигавиците се нарича още и крупозно. Макроскопски се среща в трахеята, белите дробове, червата, серозите. Псевдомембраните са прикрепени слабо към подлежащата тъкан най-често цилиндричен епител. Отделят се лесно и при отпадането им се вижда само повърхностна некроза на епител. Язви не се формират.

Хистологично се установява, че липсва цилиндричен епител на места по лигавицата, а на останалите места епителът е покрит с дебел слой фибрини нишки. Оформя се налеп от оцветена бледорозова материя, представляваща нишките фибрин, примесени с левкоцити. Псевдомембраната може да е отдалечена от подлежащата тъкан или да е плътно прикрепена към нея. В лигавицата има хиперемия, оток и клетъчна инфилтрация от левкоцити и макрофаги.

Най-честата причина за фибринозно възпаление по серозите са бактерии (пневмококи, стафилококи, стрептококи). Макроскопски фибрилният налеп се отделя лесно, закрепен е слабо не навлиза на дълбоко и не преминава базалната мембрана. Вследствие движенията на белия дроб или сърцето се натрупва фибрин по плеврите или перикарда на успоредни изпъкващи ивички или гребенчета. Това дава основание такова сърце да се нарече cor villosum (ресничесто сърце). При обилен ексудат по повърхността се оформя равномерно дебел фибринов налеп.

Фибринозен характер има възпалението при крупозната пневмония причиняваща се от пневмококи. Макроскопски промените се развиват в 4 стадия:

• Първи стадий - активна хиперемия. В алвеолите и интерстициума се излива предимно серозна възпалителна течност, с много малко съдържание на фибрин.
• Втори стадий - червена хепатизация (в ексудата преминават обилно еритроцити). Постепенно количеството на фибрина в ексудата нараства и обуславя значително, близко до консистенция на черния дроб уплътняване на белодробния паренхим, така наречената хепатизация. Същевременно в ексудата преминават обилно еритроцити и белият дроб, освен че е плътен, изглежда силно червен.
• Трети стадий - сива хепатизация. Ексудатът става богат на левкоцити, те вземат превес над еритроцитите и белият дроб от червен изглежда вече сивкав, така наречената сива хепатизация. Хистологично фибринозният ексудат в алвеолите се вижда под формата на розови, нежни нишки. Те се оцветяват в синьо при реакцията на Вегерт за фибрин. През порите на Кон фибринните нишки минават в съседни алвеоли и формират мрежа. Сред нея се виждат разположени първоначално еритроцитите, а след това обилно неутрофилните левкоцити и макрофаги. Левкоцитите инфилтрират и интерстициума, където съдовата хиперемия е силно изразена. В хистологичните препарати фибринът не е разположен плътно до алвеоларната стена, а се образува свободна зона между тях, което е артефициално, предизвикан от обработката феномен.
• Четвърти стадий - настъпва резорбция на ексудата, след което се прораства млада съединителна тъкан (гранулационна тъкан). Тя е богата на съдове, узрява, превръща се във фиброзна тъкан, изпълваща алвеолите. Този процес се нарича карнификация на белите дробове. Консистенцията на органа става плътна, жилава, подобна на месо. Подобен изход има и фибринозното възпаление по серозите, където могат да се образуват сраствания между отделните повърхности.

Дълбоко фибринозно възпаление е много характерно при дифтерия на фарингса, поради което се нарича още и дифтеритно. Фибринните нишки на псевдомембраните навлизат дълбоко между и под епителните клетки, поради по-слабите сили на сцепление между тях. Поради това отделянето на мембраните става трудно, със загуба на тъкан и формиране на дълбоки рязязвени участъци от лигавицата. Псевдомембраните по тонзилите и ларинкса са плътни, жилави и заедно с възпалителния ток причиняват запушване и затруднено дишане до задушаване. Хистологичната картина е идентична с тази при повърхностно фибринозно възпаление.

В дебелото черво дълбоко фибринозно възпаление се развива при бациларна дизентерия. Първоначално измененията стартират като катарално възпаление, което бързо преминава през повърхностно към дълбоко фибринозно. Макроскопски се образуват масивни, плътни, жълтеникави налепи по чревната лигавица, при отделянето накоито се формират дълбоки язви, които могат да причинят перфорация на чревната стена. В стадия на възстановяването на дебелочревната лигавица, обикновено по пътя на организация, се оформят деформиращи червото структури.