Слузно-гноен хроничен бронхит МКБ J41.1

Хроничният бронхит е дългосрочно възпаление на бронхите, което е с бавна прогресия и при някои пациенти може да доведе до необратими промени. Възпалението може да обхване цялото бронхиално дърво, като в основата му стои свръхсекреция на клетките на лигавицата. Слузно-гноен хроничен бронхит се характеризира с дифузно възпаление на бронхите, което се проявява с кашлица и слузно-гнойна експекторация.

За да се класифицира един бронхит като хроничен, е нужно кашлицата и храчките да са клинично проявени за поне 3 месеца в годината, за две последователни години. Диференциалната диагноза на заболяването е много широка и включва различни респираторни заболявания, които трябва да се изключат като възможен вариант. Протичането на хроничен бронхит е с различна тежест, от леко респираторно заболяване, до тежка инфекция. В напреднал стадий хроничен бронхит може да стигне дори до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Самият бронхит според някои литературни източници се счита за форма, заедно с белодробен емфизем, на ХОББ. При някои пациенти дори се наблюдава и смесена форма на заболяването.

Честота

Бронхит е сред най-често диагностицираните хронични респираторни заболявания в световен мащаб. Затова донякъде е отговорна и свръхдиагностиката, която се извършва поради подобрените и по-детайлни методи за диагностициране на бронхит. В направено проучване бронхит засяга 44 от 1000 пациенти годишно, като пациентите се диагностицират целогодишно. Освен че, заболяването няма изявена сезонност, то няма и расова принадлежност. От хроничен бронхит може да заболее всеки индивид, който е изложен на ежедневни рискови фактори. Понякога не може да се определи точното разпространение на хроничен бронхит поради това, че голяма част от пациентите се причисляват към ХОББ. Може да се срещне при хора на всяка възраст, но по-характерно е за хора над 30-годишна възраст, особено при популации с нисък социално-икономически статус.

Причини

За появата на хроничен бронхит могат да се посочат множество фактори от ежедневието на хората, които не са конкретна етиологична причина, а по скоро рискови фактори. Някои от тях са:

• Активно и пасивно тютюнопушене - тютюнопушенето е най-големият рисков фактор за бронхит, който допринася за неговото образуване. Повече от 90% от диагностицираните пациенти са активни пушачи. Цигареният дим има основно увреждащо действие върху респираторната лигавица.
• Замърсен въздух
• Химични вещества и изпарения
• Работа в промишлеността
• Специфични видове изпарения
• Професионални вредности (добив на въглища, парфюмерия и др.)

Въпреки това, слузно-гноен хроничен бронхит е специфично възпаление, което обикновено се дължи на вторична бактериална инфекция. Тя настъпва именно поради свръхсекрецията на мукус, както и неговата задръжка в бронхиалното дърво. Тази среда е благоприятна за бактериален растеж и може да настъпи инфекция. Сред най-честите причинители на хроничен бронхит са:

• Mycoplasma species (микоплазми)
• Chlamydia pneumoniae
• Streptococcus pneumoniae
• Moraxella catarrhalis

Патофизиология

Характерно за слузно-гноен хроничен бронхит е постоянното или периодично образуване на гнойни храчки при липса на локализирано гнойно възпаление. Той може да е резултат от поредица от пристъпи на остър бронхит или може да еволюира постепенно поради тежко пушене или вдишване на въздух, замърсен с други замърсители от околната среда. Кашлицата се явява като защитен механизъм срещу образувалите се гъсти, гнойни секрети. Тази натрупана слуз в бронхиалното дърво води до неговата пълна или частична обструкция. Обездвиждането на ресните на респираторната лигавица, която обикновено служи за прочистване на вдишвания въздух от чужди дразнители, бронхиалните проходи стават по-уязвими от по-нататъшна инфекция и разпространение на увреждане на тъканите.

Симптоми

След дълъг период на възпаление и дразнене в бронхите, хроничният бронхит може да доведе до няколко характерни симптома, включително постоянна тежка кашлица, която извежда слуз от белите дробове. Слузта може да бъде жълта или гнойна. С течение на времето каличеството на слуз постепенно се увеличава поради увеличеното производство на слуз в белите дробове.
С течение на времето количеството на слуз постепенно се увеличава и води до натрупване в бронхите и ограничава въздушния поток, което кара дишането да става все по-трудно. Този задух може да бъде придружен от хрипове, които се влошават по време на всякакъв вид физическа активност.

Сред най-характерните симптоми за слузно-гноен хроничен бронхит са:

• Кашлица
• Висока температура
• Слузно-гнойни храчки
• Умора
• Главоболие
• Дискомфорт в гърдите
• Лош дъх (халитоза)

В по-късните етапи на хроничен бронхит кожата и устните могат да придобият характерен синкав цвят, симптом известен като цианоза. Тя се проявява при липса на кислород за организма (хипоксия). Хипоксията се диагностицира чрез измерване на кръвните газове в артериална кръв. Намалените нива на кислород в кръвта също могат да доведат до периферни отоци или подуване на краката и глезените.

С напредване на заболяването симптомите също могат да варират по тежест и честота. Така понякога кашлицата, която е най-характерен симптом за бронхит, може напълно да изчезне и да бъде последвана от период с по-тежка кашлица. По-тежките епизоди могат да бъдат предизвикани от различни фактори като:

• Излагане на дразнители от околната среда
• Сърдечни заболявания
• Инфекции на дихателните пътища

Диагноза

За диагностицирането на хроничен бронхит от особено голямо значение са подробната анамнеза и физикалния преглед. Обикновено с навлизането на различни модерницизирани методи за диагностициране на различни заболявания, се забравя именно за физикалните методи на преглед, с които обикновено е лесно поставянето на диагноза. Важен е момент е снемането на подробна анамнеза за рискови фактори от ежедневието на пациенти, които евентуално биха довели до развитието на хроничен бронхит.

Физикален преглед

Всяко едно диагностициране на хроничен бронхит от лекар трябва да започне с физикален преглед. От него най-съществена е аускултацията на белите дробове, при коят обикновено се констатират следните промени:

• Удължен експириум
• Сухи свиркащи хрипове

Тестове за белодробна функция

Спирометрията представлява функционално изследване на белите дробове. Това е един от най-лесните за употреба методи за изследване на респираторната функция. Правят се различни измервания, свързани с количеството на инхалиран и издишан въздух. Отклоненията в нормалните стойности на някои показатели могат да подскажат за вида на заболяването. Сред най-честите причини за употреба са:

• Следене на респираторно заболяване и оценка на неговата еволюция
• Оценка на ефект от приложено лечение
• Изследване тежестта на самото заболяване

Кръвни газове

За изследването на кръвните газове е нужно вземането артериална кръв. В нея, както вече споменахме се следят нивата на различни показатели, сред които от особено значение са:

• pH на кръвта
• Парциално налягане на кислород и въглероден диоксид
• Базис ексцес (BE)
• Карбонати

Образно изследване

Образното изследване, особено рентгенографията на гръден кош, стои в основата на диагностицирането на множество респираторни заболявания. Сред тези заболявания е и хроничен бронхит. Трайно увеличените хилусни сенки при рутинна рентгенография обикновено говори за засягане на бронхиалното дърво от патологичен процес. Могат да се използват и по-детайлни образни методи за оценка, каквато е компютърната томография (КТ).

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на слузно-гноен хроничен бронхит е широка и най-често включва някои от следните заболявания:

• Астма
• Инфекция на горните дихателни пътища
• Грип
• Пневмония
• ХОББ

Лечение

Въпреки че няма лечение за хроничен бронхит, болестта може да бъде овладяна с медицинско лечение и корекции в начина на живот, особено когато диагнозата е поставена рано. В зависимост от тежестта на заболяването, могат да се прилагат различни медикаменти, които имат благоприятен ефект върху протичането на заболяването. Сред най-често употребяваните лекарствени средства са:

• Бронходилататори
• Метиксантини
• Антибиотици
• Инхалаторни кортикостероиди
• Муколитици
• Аналгетици
• Противовъзпалителни средства
• Антипиретици

От голямо значение е и дихателната рехабилитация, която има за цел подобряване на самото дишане, както и цялото благосъстояние на пациентите. Често се състои от упражнения, хранителни консултации и др.

Превенция

Тъй като, повечето от хората сме изложени на ежедневни рискови фактори от заобикалящата ни среда, които могат да допринесат за развитието на хроничен бронхит, е нужно тяхното избягване по най-деликатните начини. Спазването на някои от следните превантивни мерки, стои в основата на превенцията на заболяването:

• Прекратяване на тютюнопушенето
• Носене на маска при силно замърсен въздух
• Честа физическа активност

Изображения: freepik.com