Хронични болести на долните дихателни пътища МКБ J40-J47

Респираторният тракт като една отворена система, която е в непрекъснат обмен с външната среда, е постоянно изложен на вредното въздействие на различни инфекциозни и неинфекциозни фактори. Инфекциозните заболявания на горните дихателните пътища са най-широко разпространените заболявания при хората, като всеки един индивид заболява поне един или два пъти годишно. От друга страна хронични болести на долните дихателни пътища представляват група от състояния, засягащи белите дробове и бронхиалното дърво и се считат за четвъртата водеща причина за смърт в САЩ. В сравнение с болестите на горните дихателни пътища протичат много по-тежко, със сериозни симптоми, които при някои пациенти могат да бъдат животозастрашаващи.

Тази група на хронични заболявания на долните дихателни пътища обхваща следните заболявания:

• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) - хроничната обструктивна белодробна болест е вид обструктивна болест, характеризираща се с дългосрочни проблеми с дишането и намалено количество на постъпил въздух до белите дробове. За неговото образуване обикновено пациентите са подложени на дългосрочно вредно въздействие на различни токсични вещества и замърсяване. Хронична обструктивна белодробна болест е прогресиращо заболяване, което означава, че обикновено се влошава с времето. В крайни етапи на заболяването пациентите са със силно намален капацитет на извършване, на каквито и да е физически дейности, дори ходенето и обличането стават трудни. ХОББ се разделя на няколко основни форми, в зависимост от предхождащото заболяване, което стои в основата на развитието му.
• Хроничен бронхит - хроничният бронхит се характеризира с продуктивна кашлица през повечето дни от месеца, за най-малко три месеца в годината, в продължение на две последователни години. При хроничен бронхит има постоянно възпаление и евентуално увреждане на бронхите. Възпалението предизвиква прекомерно производство на слуз и подуване на бронхиалните стени. Главната причина за хроничен бронхит е тютюнопушенето, включително и пасивното пушене. Дългото излагане на дразнители като прах, дим и други замърсители също са причина за хроничен бронхит. Тежките случаи могат да доведат до белодробна хипертония и десностранна сърдечна недостатъчност.
• Емфизем - Емфиземът представлява необичайно постоянно разширяване на въздушните пространства в края на бронхите, наречени алвеоли. Заболяването се характеризира с разрушаване на алвеоларните стени. Главните причини за емфизем са тютюнопушенето и наследственото заболяване алфа-1 антитрипсинов дефицит. Разрушават се еластичните структури в белите дробове, което води до деструкция на алвеоларните прегради с образуване на големи въздушни торбички. Експириумът е затруднен. В крайна сметка е нарушен обмена на кислород и въглероден диоксид и настъпва хипоксемия (недостиг на кислород) и хиперкапния (излишък на въглероден диоксид). Емфиземът се развива постепенно. Първоначалният симптом е диспнея, или недостиг на въздух. Кашлицата също може да присъства, тъй като хроничният бронхит често предшества емфизема. С напредването на болестта, дори и минимално физическо натоварване може да доведе до задух. Най-често срещаните усложнения, водещи до смърт от емфизем са респираторната ацидоза (промяна в рН на кръвта, поради натрупване на въглероден двуокис), масивен срив на белите дробове, дължащ се на пневмоторакс (събиране на въздух в плевралната кухина).
• Астма - астмата, за разлика от хроничния бронхит и емфизем, е обратимо обструктивно белодробно заболяване, което е причинено от хиперактивност на дихателните пътища към различни стимули. По време на астматичен пристъп бронхите се възпаляват и подуват. Мускулите около дихателните пътища се контрахират, което води до стесняване на дихателните пътища и затруднено дишане. Симптомите на астматичния пристъп включват хрипове, кашлица, задух, учестено или затруднено дишане и стягане в гърдите. Дразнителите са различни: студено време, цигарен дим, емоционален стрес, физическо натоварване, химични дразнители, алергени и някои медикаменти. Астматичните пристъпи са лечими.

Тютюнопушенето е основната причина за тези заболявания. Други причини са някои алергени, замърсеният въздух, професионални вредности, генетична предразположеност и др. Тежестта на заболяванията варира, в зависимост от конкретния вид.

Заболяванията протичат главно с недостиг на въздух, причинен от обструкция на дихателните пътища. Обструкцията е необратима при хроничен бронхит и емфизем, и обратима при астма.

Всяко от заболяванията, обозначени като хронично заболяване на долните дихателни се различава от другите по дефиниция, но те често се срещат в някаква комбинация в един и същ човек. По-голямата част от пациентите с ХОББ, имат и хроничен бронхит или емфизем и тяхното състояние често се представя с астматичен компонент. Хроничният бронхит и емфизем са прогресиращи заболявания. Развитието на хроничен бронхит обикновено се предхожда от емфизем, с изключение на някои генетично обусловени случаи.

Честота

Точното разпространение на хронични болести на долни дихателни пътища (ДДП) не е точно определено поради вариации в различните райони на заболеваемостта. Липсата на диагностични методи в развиващите се страни също оказва влияние върху разпространението на тази група заболявания. Въпреки това, се смята, че около 7% от световно население имат диагностицирано хронично заболяване на ДДП. Това прави тази група заболявания сред водещите причини за заболеваемост и смъртност в някои страни, като например САЩ. В много страни ХОББ е много подценявано заболяване поради липсата на скринингови методи за ранно диагностициране и стадиране на заболяването. По този начин също е висока и смъртността от това състояние, тъй като повечето диагностицирани пациенти са с вече необратими патологични промени в белите дробове. Донякъде това се дължи и на самите пациенти, които търсят медицинска помощ едва, когато рязко се влоши тяхното състояние.

Разпространението на хронични болести на ДДП тясно корелира с широко разпространеното във всички страни тютюнопушене. Това прави ХОББ заболяване, което се среща много по-често при мъжете, отколкото при жени, тъй като се смята, че те са по-страстни пушачи.

Причини

Обикновено хронични болести на долните дихателни пътища са с многофакторна етиолгия и тези фактори действат в дългосрочен план при пациентите. Сред най-честите приичини се посочват:

• Активно и пасивно тютюнопушене
• Хиперреактивност на дихателните пътища
• Фактори на околната среда (замърсен атмосферен въздух)
• Дефицит на алфа1 антитрипсин
• Интравенозна употреба на наркотични вещества
• Вроден или придобит имунен дефицит
• Чести рецидивиращи инфекции на долни дихателни пътища

Патофизиология

При хронични болести не ДДП патологични промени настъпват в централните дихателни пътища (бронхи), периферните пътища (бронхиоли) и белодробния паренхим. Повечето случаи на заболяването, промените са в резултат на излагане на различни вредни стимули, сред които най-често е цигарен дим. Веществата в него имат силно локално увреждащо действие върху респираторния тракт, като патологичните промени основно зависят от времето и трайността на самата експозиция. При голяма част от пациентите са нужни много години за проява на първични симптоми на ХОББ. Конкретните патофизиологични увреждащи механизми не са известни, но най-вероятно са разнообразни. Повишеният брой активирани полиморфонуклеарни левкоцити и макрофаги освобождават еластази по начин, който не може да бъде противодейтван ефективно, което води до разрушаване на белодробния паренхим.

Симптоми

Както бе споменато, хроничното заболяване на долните дихателни пътища е общ термин, обединяващ различни респираторни състояния. Типичните симптоми, които обикновено могат да се проявят при изброените по-горе заболявания са:

• Недостиг на въздух
• Хрипове
• Повишено производство на секрети (храчки)
• Хронична кашлица
• Учестен пулс (тахикардия) и дишане (тахипнея)
• Умора
• Стягане в гърдите
• Цианоза (посиняване на устните и кожата от липсата на кислород)

Диагноза

Диагностицирането на тези състояния става главно чрез задълбочен физикален преглед, подробна анамнеза за вредни навици и професионални вредности, както и оценка на белодробната функция. Съществуват множество видове изследвания, с помощта, на които могат да бъдат диагностицирани състояния като бронхит, астма, емфизем и ХОББ. При всички тези състояния се следва точно определен диагностичен план, който най-често включва:

• Пулсова оксиметрия - неинвазивно изследване, с което се измерва нивото на сатурацията на кръвта. Сатурацията отразява процентното съотношение на насищаемостта на еритроцитите с хемоглобин.
• Кръвни изследвания - от кръвните изследвания, най-важни са кръвните газове. При пациенти с хронични оплаквания като задух, цианоза и кашлица много често се наблюдават понижаване на стойностите на парциално налягане на кислород (хипоксемия), повишаване на нивата на парциално налягане на въглероден диоксид (хиперкапнея) и др.
• Спирометрия - функционалното изследване на белите дробове е най-използваният метод за диагностициране на хронични респираторни заболявания. При него се основно се следят стойностите на витален капацитет (ВК) и форсиран експираторен обем (ФЕО1). Понижаването на стойностите на тези два показателя под определени проценти определя тежестта на заболяването. Това до голяма степен определя и лечебния план на основното заболяване.
• Образно изследване - за потвърждение на диагнозата, както и визуализиране на евентуални патологични промени в белодробния паренхим и бронхите, се използват най-често рентгеново изследване на гръден кош и компютърна томография (КТ).

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на хронични болести на долните дихателни пътища обикновено се прави основно между самите състояния, които са включени в тази група, а това са именно:

• хроничен бронхит
• емфизем
• ХОББ
• астма

Лечение

Тежестта на заболяването и лечение варират в зависимост от конкретния вид хронично респираторно заболяване. Ако пациентът е настоящ пушач, трябва да се направи всичко възможно за отказването му от този вреден навик, което веднага ще се отрази благоприятно на неговото състояние. Избягването на пасивно тютюнопушене и други замърсители на въздуха също може да помогне.

Лекарят е нужно да създаде белодробна рехабилитационна програма, фокусирана върху специфичните нужди на пациента за подобряване на неговата белодробна функция, както и качеството на живот.

Някои симптоми като кашлица, хрипове и високо кръвно налягане могат да бъдат лекувани с различни медикаменти. При пациенти с ниски нива на кислород в кръвта в резултат на тяхното хронично респираторно заболяване, се използва лечение с кислород, което дава много бързи резултати.

Оптималната форма на лечение и терапия на хронични болести на долните дихателни пътища зависи от специфичното състояние. Въпреки това, е важно да се знае, че лечението е комплексно и продължително. За видимо подобряване на състоянието на пациентите трябва да се спазват следните мерки:

• редовен прием на предписаните медикаменти
• добра хидратация
• редовни леки упражнения
• белодробна рехабилитация
• отказване от тютюнопушенето
• стремеж към намаляване на стреса

Изабражения: freepik.com