Бронхит, неуточнен като остър или хроничен МКБ J40

Бронхит се характеризира като възпаление на цялото бронхиално дърво, което се локализира анатомично между трахеята и самите бели дробове. То се разклонява на по-малки въздушни проходи, като терминалните бронхиоли са най-малките и завършват със самите алвеоли. Бронхит, неуточнен като остър или хроничен е една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ от пациентите.

Характеризира се с неспецифично възпаление на бронхиалната стена, като може да бъде засегнато цялото бронхиално дърво.
Разделянето на остър и хроничен бронхит става основно с продължителността на самите оплаквания на пациента. Хроничен бронхит се определя клинично като кашлица с експекторация, която продължава поне 3 месеца в годината за период от 2 последователни години. За него е характерна хипертрофията на жлезите, произвеждащи слуз, намиращи се в самата бронхиална лигавица. С напредването на болестта настъпва прогресивно ограничаване на въздушния поток, обикновено във връзка с локалните патологични промени. Крайният етап в развитието на хроничния бронхит е така известната хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), която ще разгледаме в отделна статия.

Острата инфекция е обикновено с продължителност не повече от 10 дни, като при пациентите се наблюдава рязко влошаване на тяхното състояние. Остър бронхит е най-честото доброкачествено заболяване, поради което пациенти търсят медицинска помощ. То се причинява от множество инфекциозни микроорганизми, което ще разгледаме по-долу.

За диагностицирането на бронхит е нужна подробно снета анамнеза от пациента за рискови фактори от ежедневието му, сред които от съществено значение са излагането на цигарен дим и различни токсични вещества. Алергичните реакции могат да протичат с много сходна клинична картина, затова е нужна диференциална диагноза между заболяванията. Астмата може погрешно да бъде диагностицирана като бронхит, ако пациентът няма предишна анамнеза за астматичен пристъп.

За по-правилно представяне на различните форми на бронхит е приета следната класифицикация:

• БДУ (Без допълнителни уточнения)
• Катарален
• С трахеит БДУ
• Трахеобронхит БДУ

Честота

Бронхит е може би една от най-често поставяните диагнози в световен мащаб. Именно затова, е посочено като едно от най-широко разпространените респираторни заболявания. Според направени епидемиологични проучвания през 2006 година, приблизително 9,5 милиона души или 4% от населението са били диагностицирани с хроничен бронхит. С тези статистически данни може да се подцени разпространението на заболявания, тъй като много от пациентите с по-леко протичаща инфекция не търсят медицинска помощ и остават недиагностицирани.

От друга страна, през последното десетилетие се наблюдава свръхдиагностика, особено на хроничен бронхит, поради по-добрите диагностични методи използвани широко в медицинската практика. Терминът бронхит често се използва като общ дескриптор на неспецифична и самоограничена кашлица, като по този начин диагнозата може да бъде поставено единствено на базата на изявените оплаквания.

В едно проучване, остър бронхит засяга 44 от 1000 възрастни годишно и 82% от епизодите са настъпили през есента или зимата. Той е много широко разпространен в целия свят и една от първите 5 причини за търсене на медицинска помощ в страни, които събират такива данни за честотата му. Не се съобщава за разлика в расовото разпределение, въпреки че бронхитът се среща по-често при популации с нисък социално-икономически статус и при хора, които живеят в градски и силно индустриализирани райони.
По отношение на честотата, специфична за пола, бронхитът засяга мъжете повече от жените. Въпреки че, се среща във всички възрастови групи, острият бронхит се диагностицира най-често при деца на възраст под 5 години, докато хроничен бронхит е разпространен основно при хора на възраст над 50 години.

Причини

Остър бронхит

Острият бронхит, известен също като гръдна настинка, е краткосрочно възпаление на бронхиалното дърво. Най-характерният симптом за заболяването е кашлицата. В повече от 90% от случаите на остър бронхит, като причинители се посочват различни вирусни агенти. Тези вируси обикновено се разпространяват по въздушно-капков път или чрез директен контакт. Те са масово разпространени сред хората и обикновено причиняват различни респираторни инфекции, най-често на горните дихателни пътища. Останалите 10% от острите възпаления на бронхите се дължат на различни бактериални агенти. Сред най-честите инфекциозни причинители на остър бронхит са:

• Грипни вируси
• Парагрипни вируси
• Аденовируси
• Коронавируси
• Респираторен синцитиален вирус (RSV)
• Бордетели (Bordetella pertussis)
• Стрептококи (Streptococcus pneumoniae)
• Хламидии (Chlamydia pneumoniae)
• Микоплазми (Mycoplasma pneumoniae)
• Мораксели (Moraxella catarrhalis)
• Хемофилни бактерии (Haemophilus influenzae)

Хроничен бронхит

Повечето случаи на хроничен бронхит са причинени от активно тютюнопушене. Хроничният бронхит при млади възрастни, които пушат, е свързан с по-голям шанс за развитие на ХОББ. Според някои проучвания съществува връзка между пушенето на канабис и хроничен бронхит. Много рядко генетичните фактори играят роля за появата на хроничен бронхит. От голямо значение е качеството на въздуха, който може да повлияе на дихателната система с по-високи нива на азотен диоксид и серен диоксид, допринасящи за бронхиалните симптоми. Систематизираното представяне на основните причини за хроничен бронхит е следното:

• Активно и пасивно тютюнопушене
• Дишане на вредни изпарения и химични вещества
• Замърсен въздух
• Силно запрашена среда
• Добив на въглища
• Обработка на зърно
• Производство на текстил

Патофизиология

По време на епизод на остър бронхит, клетките на бронхиалната лигавица се дразнят и лигавицата става хиперемична и оточна, намалявайки мукоцилиарната функция на бронхите. По този начин гъстите секрети водят до частична или понякога пълна обструкция на бронхиалното дърво. В отговор на това, локално се развива възпалителен процес, който всъщност увеличава самата секреция на мукус. Тази среда благоприятства развитието на различни инфекциозни агенти поради изявената стаза. За острия бронхит е характерна директната инвазия от различни вирусни и бактериални агенти. Той обикновено продължава около 10 дни. Ако са засегнати и терминалните бронхиоли, заедно с алвеолите, състоянието е известно като бронхопневмония.

Хроничният бронхит е свързан с прекомерно образуване на трахеобронхиална слуз (мукус), което е достатъчно да причини мъчителна дълготрайна кашлица. Тя е свързана обикновено с експекторация (храчки) и продължителността е понякога повече от няколко месеца. Патофизиологично хроничният бронхит може да бъде класифициран като:

• Прост хроничен бронхит
• Хроничен мукопурулентен бронхит
• Хроничен бронхит с обструкция

Симптоми

Понякога остър и хроничен бронхит могат да имат много сходно протичане и лекарят е трудно разграничаването на двете състояния. Въпреки това, има някои съществени различия между двете състояния в клиничното им протичане, които са изключително важни в диагностичен план. За острия бронхит са характерни различни грипоподобни симптоми, като главоболие или болки в тялото. Въпреки че, тези симптоми обикновено се подобряват за около седмица, може да се появи дразнеща кашлица, която да персистира за по-дълъг период.

Както вече споменахме, хроничен бронхит се дефинира като продуктивна кашлица, която продължава най-малко три месеца, като повтарящите се пристъпи се случват поне в две последователни години. За него е характерно редуването на епизоди на ремисия с влошаване състоянието на пациентите.

Сред най-характерните симптоми на бронхит, неуточнен като остър или хроничен са:

• Кашлица
• Храчки (експекторация) - те могат да варират при различните пациенти в зависимост от тяхното състояние и наличие на инфекция (бистри, жълтеникави, гнойни, кръвенисти и др.).
• Умора
• Задух (експираторна диспнея)
• Висока температура
• Общо неразположение
• Болка в гърдите
• Главоболие
• Мускулни болки
• Цианоза (посиняване на кожата на лицето около носа и устните) - основно се наблюдава при хроничен бронхит, който е прораснал в хронично обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Консултация с медицински специалист е препоръчителна при:

• Продължителност на симптомите повече от 3 седмици
• Протичането на заболяването води до проблеми със съня
• Температура по-висока от 39 градуса
• Отделяне на храчки примесени с кръв
• Проявен задух

Диагноза

Бронхит може да се подозира при всички пациенти с остра респираторна инфекция с изразена кашлица. Тъй като, множество заболявания както на горните, така и на долните дихателни пътища могат да причинят кашлица, понякога бронхит се диагностицира по метода на изключване.

Физикален преглед

Обикновено при бронхит, неуточнен като остър или хроничен физикалните находки и патологичните промени са характерни за състоянието. Сред някои от тях са:

• Дифузни сухи свиркащи хрипове (чуват се с помощта на стетоскоп)
• Използване на допълнителна мускулатура в акта на дишане (тираж)
• Инспираторен стридор (шумно дишане)
• Отслабено везикуларно дишане при аускултация на бял дроб

Микробиологично изследване

Особено при остър бронхит, важно е доказването на конкретен инфекциозен причинител. Това има важно значение за хода на лечението и възстановяването на пациента. Може да се изследва материал от гърлен секрет, взет с помощта на памучен тампон, или материал от храчка. За микробиологичното изследване се използват специални хранителни среди, които са създадени за растеж на различни бактерии. В рамките на 24-48 часа микробиологичното изследване може да докаже конкретен бактериален причинител на инфекцията. За вирусните причинители на остри инфекции обикновено рядко се използват някакви тестове, тъй като това почти няма отражение върху лечебния процес. Въпреки това, сред най-широко застъпените са бързи антигенни тестове, които основно се използват за доказване на грипни вируси или коронавируси.

Спирометрия

Спирометрията представлява тест за функционално изследване на белите дробове. Тъй като, основната функция на бронхиалното дърво е проводната, бронхиалната обструкция от възпалителен процес често води до отклонения в нормалните показатели при спирометрия.

Образно изследване

При съмнение за възпалителен процес, засягащ бронхиалното дърво, рутинно в медицинската практика се назначава рентгенография на гръден кош. При нея основно се наблюдават промени, засягащи белодробните хилуси (увеличени хилусни сенки). Ако на места се визуализира усилен белодробен рисунък, то диагнозата е бронхопневмония.

Друго образно изследване, което може да се използва за диагностициране на бронхит, е компютърната томография (КТ).

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на бронхит е много голяма и включва различни патологични състояния засягащи респираторния тракт, както и други органи и системи. Сред най-честите заболявания, с които се прави диференциална диагноза са:

• Инфекция на горни дихателни пътища
• Бронхиална астма
• Бронхиолит
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Хроничен синуит
• Грип
• Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

Лечение

Острите бронхиални инфекции обикновено се подобряват в рамките на 10 дни. Протичането им може да бъде от лека инфекция, до тежко, животозастрашаващо състояние. Протичането на заболяването е многофакторно, както и определянето на подходящо лечение. Има множество проучвания направени в насока към определянето на това, дали прилагането на различни медикаменти при пациентите скъсява болестния процес. Въпреки това, е доказано единствено, че лекарствените средства водят до по-лекото протичане на инфекцията и не влияе върху продължителността на заболяването. Сред най-често прилаганите групи медикаменти са:

• Антипиретици
• Противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Инхалаторни кортикостероиди
• Антибиотици
• Антитусивни (лекарства против кашлица)

В основата на лечението на по-тежко протичащ бронхит е кислородотерапията. Индикации за лечение с кислород са:

• тежък задух
• проявена цианоза
• отклонения в алкално-киселинното равновесие (АКР)

Усложнения

Усложненията на бронхит, неуточнен като остър или хроничен засягат приблизително 10% от всички заболели и някои от тях могат да доведат до необратими патологични промени. Сред най-честите усложнения на бронхит са:

• Бактериална суперинфекция (генерализиране на инфекцията)
• Пневмония (развива се при около 5% от пациентите с бронхит
• Дихателна недостатъчност
• Хемоптиза (храчки, примесени с кръв)

Превенция

За подобряване на състоянието на пациентите, както и избягване на повтарящ се остър епизод на бронхит, се посочват следните превантивни мерки:

• Избягване на евентуални дразнители, които могат да доведат до бронхит
• Избягване на тютюнопушенето
• Носене на маска при замърсена среда
• Използване на овлажнител за въздух (топлият въздух има благоприятно действие върху кашлицата)

Изображения: freepik.com