Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на дихателната система Хронични болести на долните дихателни пътища Астматичен статус [status asthmaticus]

Астматичен статус [status asthmaticus] МКБ J46

Астматичен статус [status asthmaticus] МКБ J46 - изображение

Статус астматикус е тежко обостряне на астмата, което не се повлиява от терапия с бронходилататори. Състоянието може да варира от лека до тежка форма с бронхоспазъм, възпаление на дихателните пътища, повишено количество слуз в дихателните пътища, което може да предизвика затруднено дишане. В резултат на това възниква хиперкапния, хипоксемия и дихателна недостатъчност.

Астматичният статус се характеризира с бронхоспазъм и възпаление на дихателните пътища, което води до набъбване и оток на дихателните пътища. Минути след излагане на алергена, се наблюдава мастоцитна дегранулация с освобождаване на медиатори на възпалението като хистамин, простагландини, левкотриени. Тези вещества предизвикват контракция на гладката мускулатура на дихателните пътища, увеличават капилярната пропускливост, секрецията на слуз и активират нервните рефлекси. В ранните етапи на острата астма се наблюдава хипервентилация, която може да доведе до респираторна алкалоза. Хипервентилацията осигурява отстраняването на натрупания въглероден диоксид. Въпреки това, с напредване на заболяването намалява тази способност за отстраняване на въглеродния диоксид и в крайна сметка настъпва хиперкапния.

Пациентите се оплакват от стягане в гърдите, бързо прогресиращ задух, суха кашлица и хрипове. Задухът е налице дори и при покой. Може да има цианоза - синкаво оцветяване на устните. Пациентът обикновено е превъзбуден, объркан и неспособен да се концентрира. Това са признаци на предстояща дихателна недостатъчност. Обикновено състоянието се влошава няколко дни след началото на вирусно респираторно заболяване, след контакт със силен алерген или след тренировка в студена среда.

Рисковите фактори за статус астматикус включват:

  • генетично предразположение
  • наличие на друг вид алергия
  • вирусни инфекции
  • замърсители на въздуха
  • медикаменти
  • физически упражнения на студен въздух

При диагнозата на статус астматикус от физикалното изследване се установяват: умора, използване на допълнителната мускулатура при дишане, учестено дишане, хрипове по време на вдишване и издишване, повишен пулс. Други диагностични критерии са върховия експираторен дебит и кислородното насищане на кръвта.

При лечението на статус астматикус на първо място се прилагат симптоматични бронходилататори - албутерол, метапротеринол, приложени с аерозолни дозатори орално или парентерално. Максимален ефект се наблюдава на 30 мин. За поддържаща терапия на болни с умерено тежка и тежка астма се използват инхалационни кортикостероиди (беклометазон). При астма индуцирана от физическо натоварване се прилага натриев кромогликат. За лечение на възрастни пациенти може да се използва и антихистаминно средство като ипратропиум бромид. Допълнителната терапия включва прилагане на адекватна хидратация и кислородотерапия.

Тежестта на статус астматикус зависи от това, колко добре се контролира астмата. Състоянието е потенциално опасно за живота, тъй като то може да продължи, въпреки използването на инхалаторни бронходилататори. Тежкият астматичен пристъп е спешно състояние и изисква незабавно медицинско лечение. В този случай може да е необходима механична вентилация за подпомагане на белите дробове и дихателната мускулатура.

4.0, 4 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Астматичен статус [status asthmaticus] МКБ J46

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Астматичен статус [status asthmaticus] МКБ J46

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Астматичен статус [status asthmaticus] МКБ J46

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Здравни проблемиАнатомияКлинични пътеки