Индекс на телесната маса (ИТМ)

Индексът на телесната маса - ИТМ, body mass index, BMI, e медико-биологичен показател, който служи за определяне на здравословно тегло при пациенти, като се използва информацията за ръста и теглото.

Индексът на телесната маса се използва за диагностициране на затлъстяване и състояния, свързани с недохранване.

Индексът на телесната маса не се използва за измерване на мазнините, които се натрупват в тялото, около вътрешните органи, под кожата.

Индексът на телесната маса не дава информация за висцералното затлъстяване (абнормалното натрупване на мазнини около органите).

Индексът на телесната маса е дефиниран около 1830 и 1850 г. от белгийския астроном, математик, статистик и социолог Ламбер Адолф Жак Куителет.

Индексът на телесната маса се определя, като телесна маса на индивида се раздели на височината на квадрат.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Измерването на индекса на телесната маса се прави във следните случаи:

• при затлъстяване;

• при заболявания с риск от напълняване;

• при заболявания с риск от намаляване на теглото;

• при анорексия (от гръцки: an - липса на и orexis - апетит; анорексията е хранително разтройство, психично заболяване, при което пациентите са с понижено тегло, стремеж към слабеене, нереалистична представа за външния вид, натраплив страх от напълняване, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици, с цел намаляване на теглото; индексът на телесната маса е 18,5 или по-нисък);

• при булимия невроза (вид хранително разстройство, психическо заболяване, при което пациентите са в кризи на тайно преяждане, последвани от предизвикано от пациента повръщане (пречистване), злоупотреба с разхлабителни средства и диуретици или прекомерно физическо натоварване);

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима предварителна подготовка на пациента преди провеждане на измерването на индекса на телесната маса.

Метод на провеждане на изследването:

Индексът на телесната маса се измерва, като използва следната формула:

ИТМ = Тегло (kg)/Ръст (m2); BMI = W/h2;

където:

• BMI - индекс на телесната маса;
• W - тегло в килограми;
• h - височина в метри.

Измерването се осъществява с кантар за определяне на телесните килограми и метър за измерване на ръста на пациента.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на изследване не се причинява дискомфорт у пациента.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Няма рискове за пациента от провеждане на изследването.

Резултати от проведеното изследване:

Нормални стойности:

• нормално тегло 18,5 — 24,99

Отклонения от нормата:

• поднормено тегло < 18,5;

• тежко недохранване < 16,0;

• средно недохранване 16,0 — 16,99;

• леко недохранване 17,0 — 18,49;

• наднормено тегло ≥ 25,0;

• предзатлъстяване 25,0 — 29,99;

• затлъстяване ≥ 30,0;

• затлъстяване І степен 30,0 — 34,99;

• затлъстяване ІІ степен 35,0 — 39,99;

• затлъстяване ІІІ степен ≥ 40,0.

През годините стойностите на индекса на телесната маса се променят:

• през 1985 г. Националният институт по здравеопазване приема за наднорменото тегло стойности на индекса на телесната маса 27,8 за мъжете и 27,3 за жените;

• през 1988 г. се приема наднормено тегло със стойности на индекс на телесната маса над 25 и за затлъстяване (обезитас) със стойности на индекса на телесната маса над 30;

• през 1990-те години Световната здравна организация (СЗО) прие за наднормено тегло да се смятат стойности на индекса на телесната маса от 25 до 30 следва и за затлъстяване - над 30;

Индекът на телесна маса се изчислява по различен начин за децата – използва се формулата както при възрастни, но се вземат предвид характерните стойности за деца в различните възрастови групи.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма контраиндикации за провеждане на измерването на индекса на телесната маса.