Вратига, Оборчлива билка, Вратика, Обикновена вратига

Вратига (Tanacetum vulgare) е многогодишно тревисто, ароматно растение. Принадлежи към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae). Вратигата може да се срещне още с имената оборчлива билка, ветриче, глистава трева, рошава кадънка, свирка и вратика. У нас вратигата не е защитена от Закона за биологичното разнообразие. Билката е често отглеждано домашно растение, полезно за лечение на широк спектър от оплаквания, въпреки че е малко използвано в съвременното билколечение. Основната му стойност е като средство за изгонване на чревни паразити и в по-малка степен за подпомагане на менструалния поток.

Маслото от вратига може да се втрие върху кожата и да се използва като средство против насекоми . В Русия, прахът от билката се използва като инсектицид. Екстрактът от T. vulgare в дестилирана вода предполагаемо възпира храненето на някои ларви на Lepidoptera, а T. vulgare, отглеждани под овощни дървета, се смята, че отблъсква насекоми като мухи и мравки.

Интересно за вратигата

Изображение: wikimedia.org

В миналото вратигата е използвана като ароматизатор за пудинги и омлети, но сега е почти неизвестна, освен в Корк, където се влага в сосове. Билкарят Джон Джерард  препоръчва питки с вратига като „особено нещо срещу подаграта, ако всеки ден се консумират разумни количества от тях“ -  ядат се на гладно. В Йоркшир семената от вратига традиционно се използват в бисквити, поднасяни на погребения.

В документалния филм на BBC „The Supersizers go ... Restoration“, Алегра Макведи описва аромата на билката като „плодов, с рязкост към него и след това усещане за някакъв вид експлозия на хладна топлина подобна на ментената.“

През 19-ти век магнатът на уиски в Тенеси - Джак Даниел, се радвал да пие собственото си уиски със захар и натрошени листа от вратига.

Устройство на вратига

Вратигата е цъфтящо тревисто растение с фино разделени съставни листа и жълти цветя, наподобяващи бутони. Има силно, червеникаво, изправено стъбло, обикновено гладко - без мъхово покритие, високо 50-150 см, гъсто покрито с листа, разклоняващо се близо до върха. Има груб, многогодишен корен, често развит под формата на гъсто коренище. Листата са последователно разположени по клончетата, с дължина 10-15 см и са с фини лопатки, разделени почти до центъра на около седем двойки сегменти или лобчета, които отново са разделени на по-малки лобчета с назъбени ръбове. Приличат на папратови.

Кръглообразните, с плосък връх, подобни на бутони жълти цветни глави се произвеждат в терминални съцветия (щит или кошничка) от средата до края на лятото. Всяко съцветие съдържа от 20 до 200 на брой жълти цветчета, около 5-10 мм големи в диаметър. Ароматът им е подобен на този на камфор с нотки на розмарин. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, мухи, бръмбъри. Образува плодове без хвърчилки. Семената й узряват от август до октомври месец.

Разпространение на вратига

Вратигата произхожда от Евразия. Тя се среща в почти всички части на континентална Европа, както и във Великобритания, Кавказ, Армения и Ирландия. Липсва в Сибир и някои от средиземноморските острови. Древните гърци може би са били първите, които са я отглеждали като лечебна билка. През шестнадесети век във Великобритания се смята, че е "необходима за градината". Вирее в крайречни и крайпътни райони, тревисти и каменисти места, запустели площи, горски масиви и храсталаци. Може да се отглежда и в градински условия. Расте на пясъчни и глинести, добре дренирани почви. У нас вирее до 2000 метра надморска височина.

Устойчива е на замръзване. Привлича диви животни. Не може да расте на сянка. Растението може да толерира силни ветрове, но не и морска експозиция.

Въведена е в Аржентина, Австралия, Канада, Чили, Гваделупа, Мартиника, Нова Зеландия, Перу и САЩ. В много части от своя екзотичен обхват, T. vulgare не е нито екологичен, нито икономически проблем. В северната умерена зона на Северна Америка (по-специално в Канада), T. vulgare се е превърнала във вреден доминиращ плевел в пасища, крайречни местообитания и пустини. Тук многогодишното се състезава както с двугодишни и многогодишни билки, така и с треви. То може да измести местните видове и да намали разнообразието от растения и насекоми.

В Корсика (Франция), Сардиния и Сицилия (Италия) растенията се срещат с фино разчленени листа, които понякога се разглеждат като отделни видове или сортове. Растенията в Япония са по-малки от тези в Централна Европа. Лий (1996) твърди същото за Корея.

С изключение на Средиземноморските острови и Гренландия, T. vulgare се среща във всяка европейска държава.

Разпределението й в Азия е локализирано в бореалната зона, обхващаща Русия, северните провинции на Китай (Хейлундзян и Синдзян), Монголия, Япония и Корея. Билката не е посочен в разнообразните флори на Близкия Изток, Индия и тропическа Югоизточна Азия.

В Канада, САЩ, Австралия и Нова Зеландия растението бяга от градинското отглеждане и сега расте диво в естествената и вторичната растителност. Само няколко записа за натурализация съществуват за части от Южна Америка, където се отглежда за медицински и декоративни цели.

T. vulgare не присъства в Африка или в страните, граничещи със Средиземно море .

Атрактивните цветя на T. vulgare се отглеждат в градини и често се режат за декоративни цели. В Централна Европа тя играе важна роля като репелентна фауна за насекоми в селскостопански пейзажи.

Използваема част на вратига

Използват се листата и цветовете на билката, като растението се отсича близо до корена по време на цъфтеж. Цветовете се изсушават при 30ºС и се съхраняват на сухо и проветриво място, без пряка слънчева светлина.

Изображение: Rosser1954 Roger Griffith, Public domain, via Wikimedia Commons

Химически състав на вратига

Изолирани от билката вещества са

• етерично масло, в чийто състав влизат туйон, туйол, терпени, борнеол;
• танацетин (горчиво вещество);
• алкалоиди;
• флавоноиди;
• дъбилни и горчиви вещества;
• смоли;
• галова киселина;
• витамин С.

Изследване, публикувано през 2011 г., идентифицира 3,5-дикафеоилхинова киселина (3,5-DCQA) и аксиларин в растението като антивирусни съединения, които са активни срещу вируса на херпес симплекс.

Лечебни свойства и приложение на вратига

Вратигата може да бъде полезна при широк спектър от оплаквания, въпреки че употребата й в съвременното билколечение е ограничена. Основното действие на вратигата е противоглистно. Притежава още свойства да стимулира менструалното кървене. Листата и цъфтящите върхове притежават спазмолитично действие и подпомагат освобождаването на газовете от стомашно-чревния канал. Съобщава се за доста силен противовъзпалителен ефект на вратигата, който води до значително намаляване на отока при плъхове при ин витро изследвания.

Листата и цветята на T. vulgare имат стимулиращи и тонизиращи свойства. Масло, получено от цветята, се използва предимно като антихелминтик. Казват, че унгвентът, приготвен от листата, е народно средство за лечение на тумори в сухожилията - той показа известен ефект в програмата за борба с рака в Националния институт по здравето (NIH) в САЩ.

Хомеопатичните лекари предписват тинктури от вратига при аменорея, хорея, дисменорея, епилепсия, очни заболявания, хидрофобия, лабиален абсцес, парализа, страбизъм и глисти.

Свойства на вратига

• спазмолитично;
• тонизиращо;
• противоглистно;
• дезинфекционно;
• повишава кръвното налягане;
• стимулира растежа на нокти и косми;
• успокоява нервната система;
• тонизират гладката мускулатура;
• засилват секрецията на стомашно-чревния тракт;
• противовъзпалително;
• карминативно (газогонно);
• болкоуспокояващо;
• увеличават амплитудата на сърдечните съкращения, забавя ритъма на сърцето.

Билката се счита още за антибиотична, антихелминтна, антиоксидантна, антисептична, аскарицидна, бактерицидна, сърдечна, диафоретична, стимулираща менструалния поток, наркотична, успокоителна, общо стимулираща, стомашен тоник, противопаразитна и ранозаздравяваща.

Изображение: freepik.com

Приложение в медицината 

T. vulgare може да се използва за лечение на: язви на стомаха и дванадесетопръстника, аменорея - болезнена и нередовна менструация, синини, изгаряния, холецистоза, настинка, водянка, епилепсия, треска, лунички, подагра, хепатоза, истерия, бъбречни проблеми, нервни заболявания, ревматизъм, язви, спазми, навяхвания, отоци, туберкулоза, колики, газове, запек.

Препоръчва се още при възпаления, левкорея, сърцебиене, ишиас, болки в стомаха, ставни болки, слънчево изгаряне, зъбобол и тумори, липса на апетит, кървави диарии, болки в ходилата, главоболие, малария, възпаления на пикочния мехур и бъбреците, при пясък и камъни в същите, за измиване на главата при пърхот.

Вътрешно приложение

Под формата на настойка може да се използват за менструални нарушения и чревно опаразитяване. Прилага се при запек, колики, газове, ставни болки, ревматизъм, против косопад и пърхот, хистерия, бъбречни проблеми, треска, заболявания на черния дроб и жлъчката, уролитиаза, нефролитиаза, главоболие.

Външно приложение

Външно, под формата на лапа, вратигата се употребява при възпалителни кожни заболявания и отоци. Смачкани зелени листа може да се приложат и при навяхване. Други форми на външно приложение включват намазване на косата при пърхот с извлек от билката и правене на бани с нея при ревматизъм. Използва се и за унищожаване на въшки, бълхи и краста, въпреки че дори външната употреба на растението носи риск от токсичност.

Начин на употреба

• запарка - 1 супена лъжица сухи цветове се заливат с 400 мл кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 2 часа. От извлека се пие по 1 кафена чашка три пъти дневно, преди хранене.
• при глисти - 1 супена лъжица смляна вратига се смесва със 100 грама мед и се взема в доза по една супена лъжица през период от 2 часа, 3 пъти на ден, на гладно, след което се приема рициново масло. При тения към показаната смес се добавя 1 супена лъжица млени корени от мъжка папрат.

Под формата на запарка се употребява и за направата на бани и компреси при контузии.

Екстрактите от листа й се използват и днес при приготвянето на козметика и мехлеми.

Етерично масло от вратига

Много видове вратига съдържат летливи масла, които могат да причинят контактен дерматит при чувствителни индивиди. Ако се приемат вътрешно, се образуват токсични метаболити, тъй като маслото се разгражда в черния дроб и храносмилателния тракт. То е силно токсично за вътрешните паразити и от векове чаят от вратига се предписва от билкари при глисти. Цветовете на билката съдържат 1,5 % етерично масло с камфороподобна, не много приятна миризма и наличие на горчиво вещество - танацетин. Етеричното масло е жълтеникава течност, която на въздуха потъмнява. Листата и цъфтящите леторасти също съдържат малко количество - 0,15% етерично масло, в чийто състав влизат камфор, борнеол и туйон.

Изображение: freepik.com

Туйонът е ефективен инсектицид, но е силно токсичен за бозайниците, когато се приема в излишък.

Вратигата е ефективен инсектицид и е силно токсичен за членестоногите. Тъй като съдържа туйон (thujone), в Америка бива ограничена употребата й в алкохолни напитки, или крайният продукт трябва да бъде без туйон. Tanacetum annuum често се бърка с обикновената вратига (Tanacetum vulgare), но първата произвежда етерично масло, което е напълно различно по химичен състав. Маслото от Tanacetum annuum не съдържа туйон и големи количества хамазулен, което го прави тъмносиньо на цвят, а това води до общото му име Синьо масло от вратига (Blue Tansy Oil). Въпреки твърденията на някои неетични прекупвачи на етерични масла, които фалшифицират много скъпото масло от Blue Tansy (Tanacetum annuum) с много по-евтиното масло от Tanacetum vulgare, маслото от Tanacetum vulgare никога не е със син цвят, тъй като не съдържа хамазулен. Поради тази причина маслото с високо съдържание на туйон от Tanacetum vulgare никога не трябва да бъде наричано масло „Blue Tansy“ и всяко такова синьо масло, съдържащо значително количество туйон, е фалшифициран продукт.

Активните компоненти на летливото масло включват: 1,8-цинеол, транс-туйон, камфор и миртанол, като количествата и пропорциите варират сезонно и от растение до растение. 1,8-цинеол е токсин, за който се смята, че защитава листата на растението срещу атаки от тревопасни животни.

Етеричното масло от вратига притежава жлъчегонно действие. Употребява се в парфюмерията.

Една до четири капки етерично масло, приети вътрешно, може да има благоприятен ефект при епилепсия, но прекомерните дози могат да предизвикат припадъци.

Историческа употреба на вратига

Вратигата има дълга история на употреба. За първи път е записана като култивирана от древните гърци за лечебни цели. През VIII в. сл. Хр., е отглеждана в билковите градини на Карл Велики и от бенедиктински монаси от швейцарския манастир Сен Гал. Вратигата се е използвала за лечение на чревни паразити, ревматизъм, храносмилателни проблеми, треска, язви и морбили.

Смятало се, че тя има допълнителните ползи за контрола на метеоризма, резултат от дни на ядене на риба и варива, и за предотвратяване на чревните паразитози, които се смятат за причинени от яденето на риба по време на пост.

Билката се използвала за измиване на лицето и се съобщава за нея, че изсветлява и пречиства кожата. През 19 век ирландският фолклор предполага, че къпането в разтвор на вратига и соли ще лекува болки в ставите. Въпреки че повечето от лекарствените й употреби са били дискредитирани, вратигата все още е компонент на някои лекарства и е изброена във Фармакопеята на САЩ като билка за лечение на треска, трескава настинка и жълтеница.

В продължение на много години вратигата се използва като лечебна билка, въпреки токсичността си. Ирландският фолклор от 19-ти век предполага къпането в разтвор на вратига и сол като лек за болки в ставите. Горчив чай, приготвен с цветя от вратига, се използва от векове като антихелминтик за лечение на паразитни зарази от червеи, а питките от вратига традиционно се ядат по време на Великия пост, защото се смята, че яденето на риба по време на Великия пост причинява чревни паразити. Различните видове Tanacetum се използват етномедично за лечение на мигрена, невралгия и ревматизъм и като антихелминтици. Традиционно вратига често се използва за стимулиране на менструацията.

Чероки използва инфузия от растението при болки в гърба, като тоник и го носят около кръста и в обувките си. Чейените използват настойка от листа и цветчета при замаяност и слабост.

Хранителна употреба на вратига

Въпреки че T. vulgare е доста отровна, тя намира своя път в омлети, пудинги, салати, сирена, дресинги и особено билкови чайове. Пресните млади листа се използват за подправяне на омлети, рибни или месни пайове. Чайовете от T. vulgare са горчиви напитки, приготвени от пресни или изсушени листа и върхове. Казват, че чаят има успокояващ ефект.

Младите листа на вратигата са годни за консумация в суров вид или варени. Могат да се добавят в малки количества към салати. Билката може да се употребява и под формата на подправка, като заместител на канела и индийско орехче. Чаят от вратига има аромат, наподобяващ лимон и е с горчив вкус. Приготвя се от листата и стъблата в цъфтеж.

Листата и цветята са токсични, ако се консумират в големи количества. Летливото масло съдържа токсични съединения, включително туйон, които могат да причинят конвулсии и увреждане на черния дроб и мозъка. Някои насекоми, по-специално бръмбърът Chrysolina graminis, притежават устойчивост към токсините на растението и живеят в него.

Изображение: freepik.com

Други употреби на вратига

Някои традиционни употреби засягат използването на вратига за получаване на златисто-жълт цвят. Листата и цветовете й могат да се използват за получаване на зелена и жълта боя. От младите издънки се получава зелено багрило. Както отглежданото, така и сухото растение имат отблъскващо действие срещу мухи, мравки, дървеници и бълхи (инсектицидно действие), особено ако е смесено с листа от бъз. Растението се използва като репелент в изби, църкви и т.н., за да отблъсне насекомите. Както листата, така и добитото от билката масло са били използвани за убиване на бълхи и въшки.

• Жълтите цветя се сушат за използване в цветни аранжировки.
• Изсушената вратига се използва от някои пчелари като гориво в пчелното пушило.
• Употребява се във ветеринарната медицина като противоглистно средство.
• Вратигата се прилага и в борбата с тютюнопушенето - листата се навиват в хартийка и се пуши.
• Растението е добро допълнение към купчината компост, заради съдържанието му на минерали.

Вратигата е култивирана и използвана за отблъскване на насекоми и за предпазване на тялото от червеи при балсамиране. За тази цел е слаган в ковчези, увиван в погребални чаршафи, а понякога венец от билката е бил поставян върху мъртвите. Хенри Дънстър, първият президент на Харвардския университет, е погребан с венец от вратига в ковчег, пълен с вратига. До 19 век вратигата била е използвана толкова много на погребенията в Нова Англия, че хората започват да я пренебрегват заради болестната й връзка със смъртта.

По време на американския колониален период месото често се натрива или бива опаковано в листата на вратига, за да отблъсне насекомите и да не се разваля. Билката често се е носела в обувки, за да предотврати малария и трески. Показано е обаче, че някои видове комари, включително Culex pipiens, вземат нектар от цветя на вратига.

Вратига може да се използва за биологичен контрол на вредителите. Засажда се заедно с картофи, за да отблъсне колорадския бръмбар, като едно проучване установява, че вратигата намалява популацията на бръмбари с 60 до 100 процента.

В Англия вратига се поставя на первази на прозореца, за да отблъсне мухите; стръкчетата се поставят в спално бельо за прогонване на вредители.

През 40-те години дестилираното масло от вратига, смесено с други компоненти, включително алкохол, е добре познато средство против комари. Изследванията са установили, че екстрактите от вратига наистина отблъскват комарите, но не толкова ефективно, колкото продуктите, съдържащи DEET (N,N-Diethyl-meta-toluamide - диетилтолуамид - най-честата активна съставка в репелентите срещу насекоми). През 2008 г. изследователи в Швеция проучват използването на вратига за отблъскване на кърлежи - тя се справя в порядъка на 64-72 процента.

Внимание!

Билката е отровна! Приета във високи дози вратигата предизвиква интоксикация. Да не се приема по време на бременност и кърмене! Употребявайте вратига с лечебна цел само след консултация с лекар и под лекарски контрол. Трябва да се използва вътрешно с повишено внимание!

Заглавно изображение: freepik.com