Пеницилини МКБ Y40.0

Откриването на пеницилините се свързва с Александър Флеминг, който през 1929 г. забелязва, че случайно попаднали гъбички в стафилококова култура потискат нейния растеж. Пеницилини са производни на 6-аминопеницилановата киселина. Те имат бактерицидно действие (унищожават микроорганизмите извън клетката), като активират автолитични ензими в бактериалната стена и потискат синтеза на пептидогликана им. Това води до бактериолиза и смърт на микроорганизмите.

Според спектъра на действието си пеницилините биват: тясноспекстърни, широкоспектърни, широкоспектърни пеницилини с бета-лактамазен инхибитор.

Тясноспектърни пеницилини са биосинтетични пеницилини и бета-лактамазоустойчиви пеницилини. Биосинтетичните пеницилини въздействат върху Грам-положителните микроорганизми - стрептококи, пневмококи, дифтериен бактерий, листерии, клостридии. Оказват ефект и върху някои Грам-отрицателни микроорганизми - менингококи, непродуциращи пеницилаза гонококи. Освен това обхващат и спирохети (трепонема палидум - причинителя на сифилис, лептоспири, борелия) и др. Представители на биосинтетичните пеницилини са:

• Benzylpenicillin - прилага се сепсис, скарлатина, ревматизъм, ендокардит, еризипел, карбункули, фурункули (цирей), остеомиелит, уроинфекции, пневмонии, тетанус, антракс, дифтерия, актиномикоза, сифилис, за профилактика при зъбна екстракция срещу бактериален ендокардит
• Benzacillin compositum - използва се за профилактика на ревматизма
• Benzacillin - при профилактика на ревматични пристъпи, трипер, сифилис, пневмококови инфекции. Прилага се мускулно
• Phenoxymethylpenicillin (Ospen) - показан е при стрептококови инфекции на уши, нос и гърло, анаеробни стоматологични инфекции
• Procaine Penicillin (Procillin) - ефективен е при оториноларингологични инфекции, стоматологични, дихателни, урогенитални, венерически и други инфекции

Бета-лактамазоустойчивите пеницилини биват изоксазолилпеницилини и други пеницилини (Methicilin, Nafcillin). Изоксазолилпеницилини са образувани като към молекулата на 6-пеницилановата киселина се присъединява странична верига, която осигурява защита на бета-лактамния пръстен. Те са бета-лактамазоустойчиви - (бета-лактамазите се отделят от микроорганизмите и водят до разрушаване на бета-лактамния пръстен на пеницилина). Техни представители са:

• Oxacillin - използва се при пеницилинорезистентни стафилококови инфекции
• Dicloxacilin - показан е при кокови инфекции на горните и долните дихателни пътища, уроинфекции, гонорея, кожни и мекотъканни инфекции
• Cloxacilin

Широкоспектърните пеницилини действат както на Грам-положителни микроорганизми, така и на Грам-отрицателни микроорганизми и псевдомонас, а също и срещу причинителя на стомашни и дуоденални язви и гастрити (Хеликобактер пилори). Показани са при стомашни, чревни, дихателни, жлъчни, урогенитални, менингиални инфекции, ендокардит, язвена болест, оториноларингологични инфекции. Представители на широкоспектърните пеницилини са:

• Аминопеницилини (Amoxicillin, Ampicillin)
• Карбопеницилини (Carbenicillin, Ticarcilin)
• Уреидопеницилини (Azlocillin, Meylocillin, Piperacillin)
• Амидинопеницилини

Широкоспектърните пеницилини с бета-лактамазен инхибитор се прилагат при стафилококи продуциращи бета-лактамази. Използват се при оториноларингологични инфекции, предизвикани от бета-лактамазопродуциращи микроорганизми. Прилагат се при дихателни инфекции, мекотъканни инфекции, уроинфекции, кожни инфекции и др. Представители са:

• Augmentin (Co-Amoxiclav) - представлява амоксицилин и клавуланова киселина
• Ampisulcillin (Unasyn) - ампицилин със сулбактам (прониква в бактериалната клетка и инактивира необратимо бета - лактамазите)
• Tazocin - пиперацилин + тазобактам

Повечето пеницилини практически не оказват токсичен ефект върху паренхимните органи и са подходящи за антибактериална терапия при бременност. При много малък процент от приемалите пеницилини се установяват алергични реакции:

• макулопапулозни обриви
• ринит
• астматичен пристъп
• ангионевротичен оток
• еозинофилия
• анафилактичен шок
• серумна болест (втрисане, висока температура, отоци, болки в ставите и изтощение)
• хемолитична анемия

Реакциите на свръхчувствителност с пеницилин са по-чести и по-сериозни при парентерална терапия, но също са били докладвани и при перорална терапия. Парентералното приложение е свързано с алергичен васкулит, астения и болка. Всеки курс с бета-лактами се прилага след отрицателна скарификационна проба.

Честите нежелани лекарствени реакции (≥ 1% от пациентите), свързани с използването на пеницилините, включват:

• диария
• свръхчувствителност
• гадене
• обрив
• невротоксичност
• общо неразположение
• мускулна слабост
• бледа или пожълтяла кожа
• потъмняване на урината
• уртикария
• хиповитаминоза
• суперинфекция (включително кандидоза)

Редките нежелани реакции (0,1-1% от пациентите) се проявяват с:

• повишена температура
• повръщане
• зачервяване
• дерматит
• поява на синини
• необичайно кървене (от носа, устата, ректума)
• лилави или червени точковидни петна по кожата
• ангиоедем
• гърчове (особено при епилептици)
• псевдомембранозен колит

Мускулното приложение на метицилин и бензатин-бензилпеницилин предизвиква болка. В резултат на слабата си разтворимост попадналият във вена бензатин-бензилпеницилин предизвиква синдром на Hoigne, а в артерия - на Nicolau.

Синдромът на Hoigne е следствие на микроемболии в капилярите на мозъка и белите дробове, причинени от депо-пеницилиновия препарат, и се характеризира с кашлица, стенокардни пристъпи, световъртеж, халюцинации, парестезии. При синдрома на Nicolau се появява картина на артериална емболия, изразяваща се с исхемия в областта, разположена дистално от мястото на инжектиране.

Карбоксипеницилините могат да предизвикат нарушения във функциите на тромбоцитите с удължаване времето на кървене и нарушаване на тромбоцитната агрегация. Тези странични ефекти по-често се проявяват при пациенти с аномалии в системата на кръвосъсирването или с други рискови фактори.

Неврологичните нежелани реакции се характеризират с тежки реакции при терапия с висока доза пеницилин или при пациенти с бъбречна дисфункция. Тези реакции включват: миоклонус, гърчове, слухови и зрителни халюцинации и забавен мисловен процес. Парентералното приложение също се свързва с неврологични реакции: вазоспазъм, бледност, гангрена, изтръпване на крайниците, цианоза на крайниците, нервност, невропатия, главоболие, тремор, замаяност, сънливост, трансверзален миелит, силна възбуда, и кома. Асептичен менингит също може да се развие.

Стомашно-чревните нежелани ефекти включват: гадене, повръщане и диария. Тези странични ефекти са по-често при перорална терапия. Псевдомембранозен колит може да се появи по време на или след лечението. Панкреатит, чревна некроза и кръв в изпражненията също са били докладвани.

Бъбречните нежелани лекарствени реакции, свързани с парентерално приложение, се проявяват с: повишена урея и креатинин, бъбречна недостатъчност и нефропатия.

Сърдечно-съдовите странични ефекти, свързани с парентерално приложение, са: сърдечен арест, хипотония, тахикардия, сърцебиене, белодробна хипертония, белодробен емболизъм, вазодилатация, вазовагални реакции, мозъчно-съдов инцидент и синкоп.

Местните нежелани реакции включват реакции на мястото на инжектиране: болка, възпаление, бучка, абсцес, некроза, оток, кръвоизлив, свръхчувствителност, атрофия, екхимоза и рана на кожата. Били са докладвани невросъдовите реакции - топлина, вазоспазъм, бледност, петнистост, гангрена, изтръпване или цианоза на крайниците.

Чернодробните странични ефекти включват повишаване на чернодробните трансаминази, обратима хепатотоксичност, жълтеница и продължителна холестаза.

Нежеланите лекарствени реакции, засягащи мускулно-скелетната система, свързани с парентерално приложение, включват: ставни разстройства, периостити, обостряне на артрит, миоглобинурия и рабдомиолиза. Фиброза на четириглавия феморис и атрофия са съобщавани след многократни мускулни инжекции в бедрото.

Дихателните странични ефекти при прием на пеницилини се проявяват с хипоксия, апнея и диспнея.

Очните странични ефекти, свързани с парентерално приложение, са замъглено зрение и слепота.

Пикочо-половите странични ефекти, свързани с парентерално приложение, се изразяват с: неврогенен пикочен мехур, хематурия, протеинурия, импотентност и приапизъм.

Други странични ефекти са: умора, астения, болка, необичайно възприятие на вкуса, шум в ушите и влошаване на съществуващите нарушения.

Най-често придобитата резистентност на микроорганизми - St. aureus, E. coli, St. epidermidis, гонококи и др., е резултат на продуцирането на пеницилиназа. Този ензим отваря хидролитично бета-лактамния пръстен и инактивира пеницилините.