Особености на имунитета в устна кухина

Устната кухина като начален отдел на стомашно-чревния тракт влиза в пряк контакт с множество микроорганизми от околната среда, постъпващи чрез поетите храни, течности и въздух. Това определя важната й роля в реализиране на имунната защита на организма.

Съществуват два основни вида имунна защита:

• естествен или вроден (неспецифичен) имунитет, състоящ се предимно от генетично предопределени и антиген-неспецифични защити механизми - бариерни функции на кожата, лигавиците и техните секрети, нормалната микрофлора, възпалението, различни хуморални и клетъчни фактори;
• адаптивен или придобит (специфичен) имунитет, който е функция на имунната система и при реализирането му се инициира специфичен за даден антиген отговор, с цел ефективното му неутрализиране и запазване на информация за него в клетките на имунната памет.

Естествен имунитет в устна кухина

Естествените защитни механизми съществуват още при раждането и преди контакта на организма с патогени или други чужди макромолекули. Осъществяването им не се променя в зависимост от характера на увреждащия агент и не са специфични за определен патоген. Те се реализират чрез:

1. Бариерната функция на лигавицата в устна кухина е главно механична и предпазва от проникване на микроорганизмите в подлежащите тъкани. Това се определя от степента на десквамация (олющване) и кератинизация на лигавичния епител. Така например епитела от областта на бузите се подменя на всеки 4 дни, а този на гингивалните гънки още по-бързо, което води до отстраняване на адхерираните (закрепени) за него микроби. Лигавицата и зъбите също така са покрити от муцин (слузно вещество, съдържащо гликозилирани протеини), който задържа микроорганизмите. Секреторните антитела от клас IgA се прикрепват към различни бактерии и имат важна защитна роля. Посредством непрекъснато отделяне на слюнка и гингивален секрет чуждите агенти се отмиват и поглъщат, а в последствие стомашния сок ги унищожава. При механично нарушаване целостта на лигавицата и в областта на венечните гънки се улеснява проникването на микроорганизмите и поява на възпаление.

2. Слюнката и секрета от венците играят важна защитна роля срещу транзиторна и патогенна (болестотворна) микрофлора. От слюнчените жлези на устната кухина за едно денонощие се отделя до 1,5 литра слюнка с pH 6.8, което е приблизително до това на водата (pH 7). Чрез нея се отмиват бактериите от лигавицата и зъбите и се разреждат бактериални ензими, токсини и метаболитни продукти, които могат да причинят зъбен кариес или възпаление на венците.

В слюнката се съдържат редица бактерицидни и бактериостатични вещества, сред които са:

• лизозим - ензим, които разгражда пептидогликана на бактериалната стена и по този начин потиска развитието на болестотворни бактерии като стрептококи, стафилококи, найсерии, клебсиели, но не повлиява значително представители на нормалната флора;
• лактоферин - свързва железните йони като не позволява използването им от микроорганизмите;
• химични съединения - водороден пероксид (H2O2), тиоцинови съединения;
• имуноглобулини - най-важни са секреторни антитела от клас IgA;
• фагоцитиращи клетки - макрофаги, неутрофили.

Важен за поддържане на локалния имунитет в устна кухина е и гингивалния секрет, който се отделя непрекъснато от венечните гънки и се смесва със слюнката. Той произхожда от кръвната плазма и съдържа по-голямо количество лизозим, компоненти от комплементната система, имуноглобулини от всички класове и имунни клетки. Счита се, че венечния секрет се образува в резултат на постоянна възпалителна реакция, която се поддържа резидентната микрофлора в гингивалните гънки.

3. Защитната функция на коменсалните микроорганизми е един от основните фактори на естествения имунитет. Еубиозата (равновесието между видовете) на нормалната микрофлора стои в основата на антагонизма й срещу попадналите отвън болестотворни агенти. Те се конкурират за хранителни вещества и рецептори за адхезия с естествените обитатели и при нормални условия патогените не могат да колонизират устната кухина. По този начин те механично се отмиват чрез слюнката.

4. Имунни клетки - в слюнката и венечния секрет се съдържа голямо количество фагоцитиращи клетки - полиморфонуклеарни левкоцити и макрофаги, и по-малко лимфоцити. Те постъпват в слюнката чрез гингивалния секрет и участват в контрола на резидентната микрофлора и патогенните микроорганизми. Клетъчният състав на слюнката се състои предимно от полиморфонуклеарни фагоцити (ПМН), докато този в гингивалния секрет включва ПМН (90%) и лимфоцити до 10%.

Активността на фагоцитиращите клетки в секретите на устната кухина са от основно значение за зашитата й и при нарушаване на функцията им се създават предпоставки за възникване на възпалителни заболявания. Така например при хора със здрави зъби количеството на фагоцитите в слюнката е 100 хиляди в милилитър, докато при тези с кариозни зъби могат да достигнат до 10⁶/мл. Протективната клетъчна функция е особено добре представена в тъкани с много добро кръвоснабдяване, каквито са меките тъкани, пародонт и пулпа. С възникване на възпалителен процес и активиране на фагоцитната функция се осъществява унищожаването на патогените или се възпрепятства проникването им в подлежащите тъкани.

Особености на придобития имунитет в устна кухина

Адаптивният имунитет е една от основните функции на имунната система. За здравето на устната кухина, като и за това на целия организъм, съществена роля има лимфоидната тъкан на устната кухина. Тя е представена от сливиците (тонзили на небцето, езика и гълтача), лимфоидната тъкан на слюнчените жлези и струпването на макрофаги, T-лимфоцити, B-лимфоцити и плазматични клетки в подепителния слой на лигавицата (lamina propria). Счита се, че голямото количество от секреторните IgA антитела попадат в слюнката от намиращите се в слюнчените жлези лимфоидни и плазматични клетки. Съотношението между T- и B-лимфоцитите в гингивалния секрет е същото, което е характерно и за кръвта - 4/1. Това отношение се променя при възпалителни процеси за сметка на увеличаване на B-лимфоцитите и крайно диференцираните плазматични клетки, които образуват антиген-спечифични антитела. По-голямата част от плазматичните клетки синтезират имуноглобулини от клас IgG, следвани от клас IgA и в много малко количество от клас IgM.

Лимфоидните органи в устната кухина се явяват първа линия на защита срещу попадащите отвън микроорганизми, като реализират локалния имунитет в кухината, а така също предпазват органите на дихателната система и организма като цяло. Водеща е ролята на синтезираните от плазматичните клетки на lamina propria и слюнчените жлези секреторни имуноглобулини IgA (SIgA).

Хуморалният имунитет в устната кухина се осъществява с помощта на антителата от класове IgA, IgG и IgM. Механизмите на защитната им функция се осъществява в тъканите, слюнката и в гингивалната течност. Те се реализират чрез:

• свързване с микроорганизмите и предотвратяване на адхезията им към лигавиците (секреторни IgA);
• формиране на комплекс антиген-антитяло с последваща аглутинация и фагоцитоза (IgG, IgM);
• обезвреждане на бактериални ензими, метаболити и токсини (IgA, IgG и IgM);
• опснонизация (свързване с клетъчната стена) на бактериите (IgA, IgG);
• активиране на комплементната система за разграждане на Грам-отрицателни бактериални клетки (IgG и IgM);
• вирусна неутрализация (IgA, IgG и IgM) и др.

Клетънчно-медиираният имунитет (КМИ) в устната кухина се осъществява от присъстващите в меките тъкани Т-лимфоцити и макрофаги. Този клетъчно-медииран отговор се реализира срещу факултативни вътреклетъчни микроорганизми с помощта на T-хелперните лимфоцити (CD4), а срещу вътреклетъчни вируси и бактерии чрез T-цитотоксичните лимфоцити (CD8).

Познаването на особеностите на имунитета в устна кухина и факторите, от които зависи, са от съществено значение за медицинската и стоматологична практика, тъй като позволява правилното извършване на профилактика, диагностициране и лечение на заболяванията в тази анатомична област.