Заболявания на пародонта

Пародонтът представлява съвкупност от структури в устната кухина, които участват в поддържането на зъбите - венеца (гингива), зъбния цимент, периодонтални връзки и алвеоларна кост. Засягането на всяка една от тези структури от патологичен процес може да доведе до ангажиране на целия пародонтален апарат с развитие на остър или хроничен възпалителен процес.

Заболяванията на пародонта са често срещани сред възрастното население и особено във възрастта след 45 години (над 90%). По данни на СЗО от 2010 год. от хроничен пародонтит страда около 750 милиона души по света или около 10,8% от населението. По-често е разпространено в развиващите се страни и сред хора с по-нисък социално-икономически статус. Тези заболяване са основната причина за загуба на зъбите.

Възникването на заболяванията на пародонта се свързва с редица фактори, сред които са лошата орална хигиена, водеща до формиране на зъбни плаки. Те от своя страна са благоприятна среда за развитието на микроорганизмите от нормалната микрофлора на устната кухина, които при определи условия предизвикват възпалителни процеси на околозъбните тъкани, или възпалението е резултат от взаимодействието на съставките на зъбната плака с различни защитни механизми на организма. В резултат на възпалението свързващия епител се уврежда и отдръпва от зъба, което води до формиране на пародонтални джобове, а те от своя страна създават условия за развитие на анаеробна и микроаеробна бактериална популация. На по-късен етап патологичните изменения могат причинят загуба на свързващите лигаменти и ангажиране на алвеоларната кост с отпадане на зъбите.

Микроорганизмите, които най-често се изолират от възпалителни огнища в областта на пародонта, са представители на резидентната микрофлора като орални спирохети (Treponema vincenti, Treponema denticola), факултативни и анаеробни коки (Prevotella intermedia, Prevotella melaninogenica), Грам-негативни и Грам-позитивни бацили, Fusobacterium nucleatum, Veillonella, Corynebacterium, Peptostreptococcus, Porphyromonas gingivalis. При една част от хората се откриват и гъби, ентеробактерии и псеудомонас, които обуславят затруднения в лечение пародонталните заболявания. Съществуват и предположения, в които се посочват външни причинители на болестите на пародонта, които не са част от нормалната микрофлора в устната кухина. Пътят на проникване на бактериите до пародонта е различен и може да се осъществи от пулпата през апикалните канали, директно през формирани гингивални джобове и по-рядко хематогенно.

Към заболяванията на пародонта се отнасят:

• гингивити;
• хроничен пародонтит;
• бързопрогресиращ (агресивен) пародонтит;
• пародонтит в резултат на системно заболяване;
• некротизиращ улцерозен гингивит/пародонтит;
• пародонтални абсцеси;
• комбинирани пародонто-ендодонтични лезии.

Гингивити (възпаление на венците)

Един от най-честите болестни процеси на околозъбните тъкани е хроничният гингивит. Дължи се на зъбната плака и причиненото от нея възпалени на границата между венеца и зъбната повърхност, което не ангажира връзковия апарат на зъбите и алвеоларната кост. При този процес първоначално се увеличава количеството на характерната за венечните гънки микрофлора - актиномицети, порфиромонас, фузобактерии и орални спирохети. При хроничните гингивити, освен посочените микробни агенти, се откриват още и Грам-отрицателни представители като Veillonella, Campilobacter и Prevotella intermedia. Микроорганизмите от зъбните плаки предизвикват появата на възпалителна реакция, която се характеризира с обилна секреция на плазма, натрупване на левкоцити (фагоцитиращи полиморфонуклеарни клетки (ПМН) и макрофаги) и деструкция на субепителанта съединителна тъкан. Кървене от гингивалните гънки настъпва при значително увеличаване на количеството на спирохетите в плаката. Венците са хиперемирани (зачервени), оточни и лесно кървят при механично въздействие - почистване на зъбите с четка, хранене. Този възпалителен процес може да бъде овладян с правилна орална хигиена, целяща отстраняване на денталните плаки и предотвратяване образуването на нови.

Интерес представлява ефекта на кортикостероидите с ендогенен и екзогенен (лекарствен) произход върху развитието на гингивитите. Така на приема при лечение със стероидни препарати, по време на бременност и в периода на пубертета е повишено отделянето на стероиди с гингивалната течност и при наличен на дентални плаки се индуцира появата на гингивити. Това се дължина определи бактериални агенти (Prevotella, Bacteroides) от плаката, които използват стероидите като хранителен субстрат.

Участието на естествените микроорганизми на устната кухина във възпалителните процеси на гингивата се наблюдава и при острият некротично-язвен гингивит. При него настъпва некроза (отмиране) на интерденталните папили, която обхваща и съседни гранични венечни тъкани. Характеризира се с поява на зачервяване, оток, кървене от венците, нагнояване, формиране на мембрани и зловонен мирис от устата. От некротичните тъкани се изолират предимно орални спирохети (трепонема и борелия), фузобактерии, Prevotella intermedius и др. анаероби, както и левкоцити и еритроцити.

Заболявания на пародонта - пародонтит

Подобно на гингивитите, пародонтита възниква с възпаление на граничните тъкани на венеца поради действието на бактериите в зъбните плаки. При този процес възпалението прониква в дълбочина на тъканите между венеца и зъбната повърхност с увреждане на съединителнотъканните придържащи елементи и отдръпване на гингивалния епител. В резултат се оформят пародонтални джобове, които се колонизират предимно от Грам-отрицателни пръчковидни анаероби, а също и от Грам-полжителни орални спирохети и пептострептококи. Възпалителният процес постепенно уврежда периодонталните лигаменти и алвеоларната кост.

Най-често срещаната форма на пародонтит е хроничният пародонтит на възрастните, които възниква най-често след 35-40-годишна възраст. Характерно е протичането му в периоди на обостряне и затихване с постепенно утежняване. В по-млада възраст (20-30 години) може да се развие бързопрогресиращия пародонтит, който се характеризира бързо настъпване на възпалителния процес в залавната зона на венеца и деструкция на подлежащата кост. В този случай при много от заболелите има нарушение на химиотаксиса на ПМН левкоцити. Това патологично състояние е характерно и при болни от ХИВ, при които често се открива и гъбички от рода Candida.

Други форми на пародонтит, които са характерни за подрастващите, са локализирания ювенилен пародонтит и пубертетния пародонтит. Етиологичен фактор за възникване на локализираната форма е Haemophilus actinomycetemcomitans, както и P. intermedius и Capnocytophaga, а при пубертетния P. intermedius и C. sputigena. При пубертетния пародонтит е налице дефект във фагоцитозата, поради което се стига до остро възпаление на венеца, загуба на костна тъкан, млечни и постоянни зъби. Това състояние се комбинира и с чести инфекции на дихателните пътища, отити, синуити и др.

Заболяванията на пародонта могат да доведат до появата на остеомиелит на челюстните кости и абцседиране на меките тъкани около тях. Микробните агенти, които се изолират при тези състояния са стрептококи, стафилококи, актиномицети, Грам-отрицателните Bacteroides, представители на сем. Enterobacteriaceae, Pseudomonas, M. tuberculosis.

Профилактика на заболявания на пародонта е свързана с изграждане на навик за ежедневна грижа за хигиена на устната кухина, целяща отстраняване на формираните зъбни плаки, зъбен камък и възпаление на венците. Това включа редовно почистване (минимум два пъти на ден) на зъбите с четка и копринени конци, използване на вода за уста с хлорхексидин, а при необходимост и специфично лечение, проведено от стоматолог.