Хроничен гингивит МКБ K05.1

› Въведение

› Класификация

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Значението на гингивитите като начало на възпалителното заболяване на пародонта е доказано в епидемиологичен, клиничен и експериментален план. От друга страна, хроничните изменения на гингивата обуславят основните симптоми на възпалителното заболяване на пародонта и стоматологът трябва да умее да диференцира гингивит от началните изяви на заболяване на пародонта.

Хроничният гингивит представлява персистиращо възпаление на венците. То може да прогресира до загуба на зъби и повишаване общия риск от инфекции.

Към рубриката „Хроничен гингивит“ се причисляват също и:

• Хроничен гингивит без допълнителни особености
• Хроничен десквамативен гингивит
• Хроничен хиперпластичен гингивит
• Хроничен прост маргинален гингивит
• Хроничен язвен гингивит

Класификация

Гингивитът може да бъде класифициран в различни групи в зависимост от неговата клинична изява, продължителност, етиология и пр. Според своята продължителност във времето, той бива остър и хроничен. Според клиничния вид, гингивитът може да бъде улцерозен, некротизиращ, гноен, хеморагичен, а според етиологичната нокса – плака-индуциран, лекарствен, хормален, хранителен, инфекциозен.

Епидемиология

Честотата на хроничния гингивит не може да бъде определена, тъй като липсват ясни критерии, според които да се класифицира. Счита се, че хроничният гингивит засяга до 50% от населението в световен мащаб.

Етиология

Най-честата причина, поради която възниква хроничният гингивит, е натрупването на зъбни плаки, като в по-голямата част от случаите те се причиняват от лоша устна хигиена, а по-рядко са генетично предразположени към образуването им. Те се натрупват и при неадекватна грижа за устата и възпалението може да започне в рамките от няколко дни от отлагането на плаката.

С течение на времето след острата ексудативна възпалителна реакция тези лезии стават хронични и се характеризират с присъствие на плазматични клетки и B-лимфоцити. Тъй като този възпалителен процес продължава, настъпва унищожаване на периодонталните лигаменти и деструкция на локалната алвеоларна кост, зъбите при хроничен гингивит в крайна сметка падат.

Язвеният гингивит(gingivitis ulcerosa) спада към групата на хроничните гингивити. Възпалението се причинява предимно от анаеробни бактерии. Изтъква се също вредното влияние на тютюнопушенето. Много силно се набляга също върху влиянието на психосоматични и невро-вегетативни фактори, на състоянията на пренапрежение и психическо натоварване.

Язвeният гингивит обикновено се развива в период на понижена резистентност на организма, може да се появи в хода на кръвни заболявания – левкемия, захарен диабет, тежки инфекциозни заболявания, при продължителни фебрилни състояния, морбили, инфекциозна мононуклеоза и други.

Десквамативният гингивит(gingivitis desquamativa) протича по типа на хроничния гингивит. Патологичните изменения могат да се развият у жени с нередовен мензис или в периода на менопауза и по-късно. Процесът се развива хронично с тенденция към обостряния, каквито се наблюдават около мензиса.

Клинична картина

Клиничното протичане на хроничния гингивит е различно. Може да започне с общи прояви, лошо самочувствие, повишена температура. Нерядко се срещат и подуване на венците, обикновено с тъмночервен цвят, лош дъх, лесно кървене от венците, нарушено механично храносмилане.

Специално внимание ще се обърне на язвения хроничен гингивит.При язвената форма заболяването продължава с развитие на стоматит, придружен със силна болезненост, парене на венците, слюнотечение, а след 2-3 дни по венечния ръб се появяват язвички. Измененията се ограничават върху венците около 2-3 зъба, могат да обхванат половината челюст, а понякога се разпростират по венците по протежение на всички зъби.

Повърхността на разязвяването е покрита със сиво-жълт или сиво-кафяв, мазен налеп и при най-малка травма обилно кърви. Налепът, първоначално здраво свързан с основата, по-късно позволява премахване, оголвайки силно кървяща рана с неравни краища. Подчелюстните лимфни възли са увеличени, болезнени, еластично-твърди и подвижни.

Диагноза

Диагнозата „Хроничен гингивит“ се поставя въз основа на няколко критерия:

• Анамнестични данни на пациента и медицинска история относно състояния, които биха могли да са отговорни за появата на гингивита
• Физикален преглед на устната кухина – при него основно се търсят признаците на възпаление, както и наличие на зъбни плаки
• Панорамна рентгенография – извършва се с цел установяване здравината на костта, наличие на деструкция и други патологични процеси, но не е задължителна

Лечение

На пациентите с хроничен гингивит на първо място се препоръчва поддържането на добра орална хигиена, както и преустановяване на тютюнопушенето като основен рисков фактор. Професионалната дентална грижа за гингивит включва почистване на зъбите от налични плаки, зъбен камък и бактериални продукти. При липса на зъби се препоръчва тяхното възстановяване чрез импланти, протези и други методи. На пациентите с язвен гингивит обикновено се предписва антибиотично лечение поради риска от локално или системно разпространение на инфекцията. Профилактичните дентални прегледи стоят в основата на лечението на хроничния гингивит.

Изображения: freepik.com; Onetimeuseaccount, CC0, via Wikimedia Commons;